Институционални форми за предоставяне на социални услуги


Категория на документа: Икономика


Институционални форми за предоставяне на
социални услуги в общността за деца и семейства


Същност на социалните услуги в общността за деца и
семейства

Промените в Закона за социално подпомагане от 2002 година различават два вида социално подпомагане: предоставяне на помощи и предоставяне на услуги. Социалните услуги се основават на социална работа и включват подпомагане на нуждаещите се лица при осъществяване на ежедневни дейности и социално включване. Допълнителните разпоредби към ЗСП уточняват, че социалните услуги "са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот".

Така вложеното съдържание в понятието "социални услуги" показва, че основен елемент в него е интеграцията. Политиката, която стои в основата на Закона за социалното подпомагане, е в посока оказване на съдействие на нуждаещите се лица и разширяване на техните възможности за водене на самостоятелен живот. Този стремеж е залегнал в "Новата стратегия в социалната политика", където, в Раздел четвърти "Политика по социалното подпомагане", като втора цел е отбелязано приоритетното развитие на социалните услуги, насочени към преодоляване на социалната изолация.

Според Закона за социалното подпомагане и Правилника за прилагането му, социалните услуги могат да се предоставят в специализирани институции или в общността. Услугите в специализираните институции се предоставят след изчерпване на възможностите на социалните услуги в общността. От допълнителните разпоредби към ЗСП става ясно, че "Социални услуги, предоставяни в общността" са услуги, предоставяни в семейна или близка до семейната среда".

По своята същност социални услуги в общността и по-специално тези за деца и семейства са съдържателно законови и видово обособени дейности, които се извършват в общността и подпомагат лица с проблеми в осъществяването на самостоятелен начин на живот, пълноценното си съществуване и социално включване в обществото.
Социалният живота на една държава представлява система от комбинационни връзки с индивидуална функционална сложност и комуникационна детерминираност на каналите на взаимодеиствие между сферите на икономически, политически, образователен, здравен и пр. полета на обществен живот. Сложността и многообразието на тези канали на комуникация както и на формите са строго индивидуални спрямо начина на взаимодеиствие на всичи останали и обратната връзка от и към тях.

Комуникацията с клиента. Държавни институции и неправителствени организации взаимодействат пряко и опосредствано с хора от различни малцинствени етнически, икномически, социални, обрзователни и пр. групи. Тези групи от своя страна се диференцират по различни характеристики и така попадат в различни комуникационни канали, като по голямата част общуват с широкия кръг от институции, организации, сдружения и др. Държавата, обществото в различни си формирования, на основата на закони, актове, правилници, нормативни уредби и др. правови конститути, обилча конкретни административни, консултативни, дейностно- специфизирани (икономически, образователни, социални, пихологически, конкртеизирани активности спрямо идентифицирани основни жизнени потребности и случайте на затруднения при задоволяването им на ниво индивид- груп- общество).

Основния принцип на социалните услуги е да се предоставят по начин гарантиращ на лицето водене на самостоятелен живот, а не поставянето му в положение на зависимост от услугата.
Обособяването на социалните услуги в две големи групи, едната от които е предоставяните в общността социални услуги, дава разбирането за семейна среда или близка до нея.

Според върховния закон на страната, Конституцията на Република България, основните ценности на човечеството семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото. Счита се, че държавата и обществото би трябвало да насърчават и подпомагат родителите да отглеждат и възпитават децата си. Също така да се осигури на жената майка закрила от държавата, като и се подлагат облекчение условия на съществуване в здравен, икономически, социален и трудов аспект. При нормално функционираща държава и общество се предполага и осигуряване на адекватен живот за децата, включващ освен всичко от горе посоченото, което не пряко тях, но чрез техните родители ги включва в едно по особено положение на правно, социално, икономическо, образователно и всякакъв друг аспект на живот положение, като цел е да се зашитят техните права при възникване на проблем, най вече в аспект на семейна дисфункция.
Съществуват различни мнения относно тълкуването на разпоредби от конституцията на България, свързани със социалните услуги у нас, конкретно за ролята на организациите с нестопанска цел в тази област. Самите организации с нестопанска цел са сравнително ново явление, в обществения живот на страната, с хронология на поява съвпадаща с прехода от социалистическа, към демократична държавна система. Интересна перспектива за отговор съдържа въпроса, защо след като официално България е демократична страна след 1989г., характерните социални услуги в общността за такъв тип система не са дошли, като алтернатива на институционалната форма социални дейности, продължаваща да функционира от тогава до сега?! Това е един много сложен и комплексен въпрос, който не е тема на настоящото изследване, което му отрежда преходна и основно насочваща позиция към основната хипотеза и пътя на доказването й.
Критичната насоченост на досега изложеното по проблема, все пак стига до една нова перспектива и движение в посока на първите стъпки за реализриране от части и продължаващ да се развива и усъвършенства, проект за реформа в системата на социално подпомагане и в частност за закрила на детето от 2000 г. Вече се говори и отчитат постигнати резултати, които включват приемане на законодателство за закрила на детето и развиване на социални услуги за деца и семейства в общността. Разбира се както пред всяка реформа и пред тази възникват проблеми, препятстващи или по-точно пренасочващи целенасочените действия, като конкретната реформа трябва да обърне сериозно внимание на разгърнатата система от специализирани институции, в които качеството на грижа не отговаря на националните и европейски стандарти. (Условия, произтичащи от пълноправното ни членство в Европейския съюз)

Видове социални услуги в общността за деца семейства
Социални услуги, предоставяни в общността са услуги,
предоставяни
в семейна среда или в среда, близка до семейната.
Социалните услуги, които се предоставят в общността са: личен асистент; социален асистент; домашен помощник; домашен социален патронаж; дневен център; център за социална рехабилитация и интеграция; център за временно настаняване; приемна грижа; кризисен център; център за настаняване от семеен тип; защитени жилища; обществени трапезарии.
Социалните услуги се основават на социална работа и са насочени към подкрепа на подпомаганите лица за осъществяване на ежедневните дейности и социално включване. Социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата. Социалните услуги се извършват от държавата, от общините, от физически лица - регистрирани по Търговския закон и от юридически лица.
Социалните услуги се определят като дейности, които подпомагат лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции или общността .
В общността се предоставят следните социални услуги :
Личен асистент - свързано с формата на заетост, ангажираност на лице от семейството. Лицето се назначава по трудов договор в Дирекция социално подпомагане. Трябва да има наличие на родствена връзка до втора съребрена степен от възходяща и низходяща степен .
Социален асистент - предоставя се от лица, обучени за тази дейност, наемани от НПО, предоставящи грижи при домашни условия на деца и възрастни .
Домашен помощник - тези лица, които извършват такава дейност трябва да имат определени умения .
Домашен и социален патронаж - комплекс от социални услуги ,които се предоставят при домашни условия. Например приготвя се храна, която се разнася по домовете, поддържа се лична хигиена .
Дневен център - за възрастни и деца през деня, чрез предоставяне на храна, спане , рехабилитационни потребности, както и организиране на свободното време и лични контакти, като човек не се откъсва от семейството си и вечер той се връща при него .
Център за социална рехабилитация и интеграция - комплекс от социални услуги, свързани с извършване на рехабилитация, социално-правни консултации, осъществяване на индивидуални програми за социално включване .
Център за временно настаняване - тук се предоставят социални услуги за бездомни лица .
Приемна грижа - отглеждат се и се възпитават деца в семейна среда, настанени по реда от Закона за закрила на детето чл.2 - Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.
Кризисен център - за лица и деца, които са пострадали от насилие или са жертва на трафик .
Център за настаняване от семеен тип - създават се условия близки до домашните .
Защитени жилища - форми на социални услуги в които настанените лица водят независим живот. Хората тук се подпомагат от професионалисти .
Обществени трапезарии - насочени са към задоволяване на потребности от храна за хора, които не могат да си я осигурят сами .


Технологични особенности на социалната работа в
общността с деца и семейства.

Развитието и усъвършенстването на концептуалния и технологичен модел на социални услуги у нас през последните години, сам по себе си е динамична перспектива пред развитието и усъвършенстването на социалното подпомагане .



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Институционални форми за предоставяне на социални услуги 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.