Институции на законодателната и изпълнителната власт и тяхната специфика в политическата система в Република България


Категория на документа: Икономика




по

"Политически организации и институции на тема
Институции на законодателната и изпълнителната власт и тяхната специфика в политическата система в Република България"

Държавната власт е организирано ръководство на държавата. Нейното функциониране се основава на принципа на разделение на властите.

Държавното управление е системата от институции, осъществяващи дейността на държавата. То обхваща средствата за осъществяване на държавната политика, както и механизмите, по които се определя тя.

В България има ясно изразено разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна. Принципът за разделение на властите не се свежда само до неговите структурни форми. Той е много по-богат по съдържание. Неговата истинска същност е разделението на държавните функции между различни органи на единната власт. Изграждането на системата от държавни органи на основата на принципа за разделение на властите дава възможност за съгласуваното балансирано функциониране на всички подсистеми при осъществяване на държавната власт.Всяка подсистема е създадена и функционира по такъв начин, че да може да изпълнява държавните задачи автономно и при нужда във взаимодействие с другите подсистеми

Основен закон в България е конституцията, приета през 1991г. За разлика от много държави, които не определят пряко формите на държавно управление, българската Конституция изрично регламентира, че България е република с парламентарно управление. Това означава, че нейната изпълнителна власт е под контролна и политически отговорна пред парламента (Народно събрание), а държавният глава - президент, без да е включен в някоя от властите, изпълнява отделни функции, свързани с тях и има балансираща роля в политическата система.

Изпълнителната, законодателната и съдебната власт се осъществяват от независими институции, но в своите отговорности те взаимно се контролират. Тези клонове на държавно управление са автономни, но все пак са взаимообвързани, без да са подчинени един на друг. Разделението на правомощията е такова, че не може единият клон на властта да упражнява власт, която влиза в отговорностите на друг клон.

Идеята на Джон Лок за разделение на властите е възприета още в първата българска конституция от 1879г. и прилагана с разбирането, че държавните органи трябва да си взаимодействат, но и взаимно контролират и възпират, така че нито един от тях да не се окаже с решително надмощие над останалите. Разделението на властите се прилага в пълнота с действащата Конституция на Република България.

Изпълнителната власт (от латински executio - изпълняване, извършване) е образувана от правителството и административната част на държавната власт. Тя е система от институции, натоварена с практическото налагане и изпълнение на законите, приемани от законодателната власт.

Висшият орган на изпълнителната власт е правителството. Той поема функцията да вземе политическите решения на основата на съществуващите закони в рамките на конституцията и да ръководи държавата. Администрацията трябва да ги приложи в политическата реалност.

България по силата на своята Конституция е парламентарна република, което определя, че основният изпълнителен орган в страната е Министерският съвет. Той е с обща компетентност. Министерският съвет е ръководител и организатор на изпълнителната власт, респективно на цялата държавна централна и местна администрация на вътрешната и външната политика на страната.

Министерският съвет осъществява своите правомощия като приема юридически актове - постановления, правилници, наредби, решения и разпореждания. Състои се от министър-председател, заместник министър-председатели и министри съгласно чл.108, ал.1 от Конституцията. Осемдесет и деветото правителство на България управлява от 29 май 2013г. По предложение на избрания министър-председател се избира съставът на Министерския съвет.

Заседанията на министерският съвет се провеждат веднъж седмично, като при необходимост министър-председателят може да свика и извънредни заседания.

В литературата и в законодателството не винаги се прави разлика между правомощия и пълномощия. Според чл. 111, ал. 1 от Конституцията: "Пълномощията на министерски съвет се прекратяват:
* с гласуване на недоверие на Министерски съвет или на министър-председателя;
* с приемане на оставка на Министерски съвет или на министър-председателя;

при смърт на министър-председателя.

Изискванията към членовете на Министурския съвет са посочени в чл.110 и чл.65 от Конституцията:
o български граждани, без друго гражданство;
o навършили 21 години;
o не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание ЛС. Членовете на Министeрски съвет не могат да изпълняват друга държавна служба. Ако министър-председателя прецени, то по негово предложение може да се извърши промяна в министерския съвет, като:
o се създаде ново министерство;
o се слеят министерства и се образува ново;
o се влее министерство в друго.

Освен централните си институции, изпълнителната власт включва и местни органи на властта, териториалният обхват на чиито правомощия следва административното деление на държавата. Административното деление в България е двустепенно - общини и области.

Основна административно - териториална единица е общината. Към 2010г. има 264 общини.

От 1999г. насам Република България административно е разделена на 28 области.

Съгласно Конституцията изпълнителни органи в общините и областите са кметовете и областните управители. Местните изпълнителни органи в областите и общините са подчинени на съответните централни органи с обща и специална компетентност. Орган на изпълнителната власт в областите е областният управител. Той се назначава от Министерския съвет и е негов представител, като осигурява провеждането на държавната политика в областта.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Институции на законодателната и изпълнителната власт и тяхната специфика в политическата система в Република България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.