Инфлацията в България 1990-2012г.


Категория на документа: Икономика




ДОКЛАД

На тема:
Инфлацията в България (1990-2012г.)

Изготвил: Никол Григорова
Ф. № 12112351
Група 1182 / Поток 199

Инфлацията е основен дял от макроикономиката. Тя е показател за състоянието и развитието на икономиката на всяка страна в даден момент. Инфлацията е спад в покупателната способност на парите, която се изразява в повишаване на общото ниво на цените на стоките и услугите. Макроикономиката разглежда инфлацията като сложно многофакторно явление, което се обуславя от фактори, породени както от търсенето, така и от предлагането. В зависимост от размера си тя се класифицира на: умерена, галопираща и хиперинфлация. С увеличаване на инфлацията се обезценяват парите, преразпределя се БВП, настъпват безредици в паричното обръщение и платежните отношения. Изобщо инфлацията е явление, което влияе неблагоприятно върху икономика на всяка страната.

От особено важно значение за нас е как се развива инфлацията в България през последните години. В последното десетилетие икономиката на нашата страна бележи спад, съпроводен с динамично развитие на инфлацията през различните години. Икономиката се свива драматично след 1987 с намаляването на съветските субсидии, нарастването на външния дълг, разпадането на системата на СИВ и загубата на съветския пазар, с който тя е тясно свързана. Жизненият стандарт спада с 40% и възстановява нивото си отпреди 1989 г. едва през юни 2004 г. В допълнение санкциите на ООН спрямо Сърбия (1992-1995) ѝ нанасят тежък удар. Наложеното ембарго на Белград дава почва за приходи на престъпни организации чрез контрабанда на различни видове суровини и стоки. Първите признаци на съживяване се появяват през 1994 г., когато БВП на страната нараства за първи път след 1988 и инфлацията спада от 122% през 1994 до 32,9% през 1995г. През есента на 1993г. Българска народна банка "изпуска" валутния курс поради безсилието на паричната политика сама да се справи с преструктурирането на цялата икономика. Паричната политика е блокирана и от реалната икономика, тъй като близо 2/3 от новите банкови кредити за реалния сектор отново са насочени към губещи държавни предприятия. Така банковата система постепенно се превръща в трансмисия за поемане на загубите на реалния сектор посредством огромния размер на необслужваните кредити. Практиката на генериране на лоши кредити, вписваща се в действащата правна рамка, в която несъстоятелност не фигурира и поради това не подлежи на въздействие от страна на банковия надзор, става патент не само на държавния, но и на частния сектор. Натрупаните от предприятията загуби се монетаризират и водят до високи темпове на инфлация и реално обезценяване на спестяванията на домакинствата и на собствените средства на банките. Съществува значителен полулегален и нелегален износ на капитал от страната.

В края на 1995г. и началото на 1996г. поради липсата на законови възможности за обявяване на банки в несъстоятелност, БНБ изкупува срещу един лев или под друга форма няколко търговски банки с цел оздравяване на банковата система.

През май и юни 1996г. БНБ поставя под особен надзор пет банки, което по принципа на доминото окончателно срива доверието в банковата система. Настъпва масово теглене на влогове и всеобща валутна субституция. Банките с най-големи ликвидни затруднения не издържат кризата на доверие. В резултат през септември БНБ поставя още девет банки под надзор. Реакцията на валутния пазар е рязко свиване на предлагането и засилено търсене, а високите очаквания за обезценяване на лева и за скок на инфлацията "взривяват" валутния курс. При липсата на валутни резерви за укротяване на кризата БНБ прави безуспешни опити да стабилизира валутния пазар и цените чрез повишаване на основния лихвен процент на две стъпки до 9% и 25% месечно, което на свой ред допълнително натоварва бюджета, засилва инфлационния натиск и довежда до прекратяване обслужването на кредитите, без да успее да спре обезценяването на лева. През есента на 1996г. натискът върху лева става неудържим. Валутният курс е неконтролируем и левът поевтинява с часове (от края на октомври до края на ноември - със 103.3%). Кризата на валутния пазар и последвалата криза на целия финансов сектор допълнително се засилват от политическата нестабилност, свързана с оставката на правителството. Успоредно с обезценяването на лева се извършва спонтанна доларизация и икономическите агенти предпочитат да се разплащат с валута в брой. Забелязват се първите признаци на хиперинфлация.

На фона на валутната криза и дестабилизация на стопанството в края на 1996г. МВФ заявява, че не вижда друг начин за стабилизиране на българската икономика освен въвеждането на коренно различа система - паричен съвет. Независимо от приемането на спешни мерки за стабилизиране на макроикономическата ситуация, през втората половина на 1996 г. социално-икономическите показатели на страната продължават да се влошават. Инфлацията нараства на 311%, реалната стойност на заплатите и пенсиите спадна с 60%, а заетостта намалява с 8%. От 130 долара в края на 1995 г., в началото на 1997 г. средната месечна заплата наброява едва 20 долара. В края на 1996 г. непрекъснато влошаващото се положение довежда до сериозна финансова, социално-икономическа и политическа криза, която предизвиква широки обществени протести и демонстрации. В условията на задълбочаваща се криза правителството е принудено да подаде оставка. Бумът на инфлацията достига през зимата на 1996/1997 год., когато се постига хиперинфлация. Тази инфлация се отразява крайно неблагоприятно за макроикономиката на страната ни. В резултат на това са взети спешни мерки за борба и ограничаване на инфлацията. Сключени са споразумения с Международния валутен фонд и Световната банка за оказвана на икономическа помощ на страната ни. От 01.07.1997 год. България е в условия на валутен борд.

В началото на 1997г. кризата се разраства поради отлагането на антикризисните мерки и политическата нестабилност, породена от оставката на правителството, парализирането дейността на Народното събрание и масовите протести на населението. Обезценяването на лева е последвано от мощна инфлационна вълна, а валутният курс достига равнище от 3000лв. за долар. През февруари 1997 г. държавното управление бива поето от служебно правителство, което постига споразумение с Международния валутен фонд и Световната банка за осъществяване на програма за икономическа стабилизация и структурни реформи и успява да успокои валутния курс на равнище от 1500лв. за долара. В програмата биват заложени следните промени:

1) установяване на паричен съвет;
2) реформи във финансовия и банков сектор;
3) закриване на нежизнеспособните държавни предприятия, ускоряване на приватизацията и промяна на тарифите за комуналните услуги;

4) ценова и търговска либерализация.

С това втората валутна криза е овладяна, но на ново, твърде високо равнище на цените и на курса на долара към лева. Така под натиска на МВФ за налагане на строга финансова дисциплина в банковата система се извършва оздравителен процес чрез обявяване на декапитализираните банки в несъстоятелност, а главоломното обезценяване на лева спрямо конвертируемите валути води до оздравяване балансите на банките с доминиращ пазарен дял и подобрява капиталовите им показатели.

Най-значителната мярка е приемането на паричен съвет през юли 1997 год., с който се фиксира националната парична единица към еврото през германската марка, и се поставя забрана на централната банка да провежда независима парична политика. От края на 1997г. тенденцията е към бързо намаляване на инфлацията, като в периода от втората половина на 1998г. до средата на 1999г. е характерно дори намалението на общото равнище на потребителските цени. През втората половина на 1999г. инфлацията отново започва да се повишава. Очакваната тенденция е към стабилизирането на цените, а не към повишаването им.

Специфичен фактор, който оказва влияние върху индекса на цените за периода юли 1997г. - декември 1999г. е недостигът в предлагането на хранителните стоки през 1996г. - началото на 1997г. С анализа на влиянието на този фактор започва и изследването. Тъй като относителното тегло на хранителните стоки в потребителската кошница е високо, то динамиката на техните цени оказва най-голямо влияние върху инфлацията. За противодействие на влиянието му още от средата на 1997г. са предприети мерки за либерализиране на вноса, с което да се преодолеят вътрешните дефицити на жизненоважни хранителни стоки. Промените във външнотърговския режим и косвените данъци са следващият фактор, който влияе върху инфлацията на България през този период.

Трети фактор, чието влияние върху инфлацията нараства през последната година, са корекциите в административно определяните цени. Динамиката на международните цени е на четвърто място. Това е най-същественият фактор на инфлацията в Българя след въвеждането на паричен съвет. Макроикономическата стабилизация след въвеждането на паричен съвет допринася за повишаване на потреблението и на инвестиционната активност. Влиянието на търсенето върху инфлацията се разглежда в петата част на изследването. Анализът завършва с представяне на резултатите след изследване на връзката между парично предлагане и инфлация. След въвеждането на паричен съвет тази връзка изглежда статически значима.

В периода между 1997-2000 г. започват да се подобряват редица икономически показатели. И така, въпреки че макроикономическите показатели за 1997 г. са твърде отрицателни (-7.5% ръст на БВП, 570% инфлация), към края на същата година бюджетният дефицит е снишен на 3.8%, и месечната инфлация е овладяна. Тези първи признаци на икономическо възстановяване са затвърдени през 1998г. Националната валута остава стабилна благодарение на паричния съвет, валутният резерв на централната банка нараства с почти 15%, а натрупаният бюджетен излишък укрепя възможностите за инвестиции и икономически растеж. Така, през 1998 г. инфлацията е сведена до рекордно ниския ръст от 1%, въпреки че през 1999 г. тя се покачва на 6.2%, а БВП отбелязва ръст от 2.4% през 1999 г. и се предвижда да достигне 4% през 2000 г. Въпреки че през последните години българската икономика започва да се възстановява, ниската производителност продължава да бъде характерна черта на преходния период. Един от основните фактори за това е ниският ръст на общите инвестиции в страната, които за 1999 г. съставляват под 20%. В същото време непрекъснатото нарастване на преките чуждестранни инвестиции дава повод за надежда.

Правителствата след 1997 г. провеждат рестриктивна политика по отношение на доходите, смятайки че те са основен източник на инфлацията след като бива премахната основната заплаха от покриване на бюджетният дефицит с нова емисия пари. Това обаче не е вярно, защото увеличаването на доходите не винаги води до инфлация. Ако за увеличението на фиксираните доходи (доходите на административните служители, учители, здравни работници и т. н.) се използват приходи от данъци, а не се използват новонапечатани банкноти няма да се появи инфлация, а просто една част от населението ще има увеличени доходи, които ще използват за нови покупки или спестявания(т.е. ще повишат търсенето), докато останала част от населението, който са обложени с по-големи данъци ще свият потреблението (т. е. ще намалят търсенето). По този начин няма да има голяма промяна в съвкупното търсене и следователно няма да има инфлация.

Друг основен проблем за Българската икономика е цената на суровият нефт на международните пазари. Повишението на цената на петрола води неизменно до повишение в цената на всички стоки и услуги, свързани с него. От това повишение през 2005 г. цената за барел е около $50, а през 2007 г. достига рекордните $110 за барел. През 2007 лошите климатични условия намаляват добивите от земеделска продукция, което заедно със повишеното търсене на зърнените култури за производство на биогорива, довежда до рекордни цени на зърнените храни на международните пазари. България вече като икономика с по-голяма степен на международна търговия отпреди 10 години е повлияна от тези събития, което довежда до рекорден ръст на инфлацията след въвеждането на паричния режим.

Ръстът на Преките Чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България се повишава след 1996 г. През 2006 г. те превишават 4 млрд. Евро, а за 2007 г. са над 5 млрд. Евро, т.е. близо 20% от БВП. От няколко години у нас постъпват ежегодно над 100 млн. Евро от предприсъединителните фондове на ЕС. От 2008 г. постъпват значителни трансфери от структурните и други фондове на ЕС. През настоящия финансов цикъл (2007-2013 г.) те възлизат на повече от 11 млрд. Евро. Голяма част от тези валутни ресурси се превръщат в левове и създават голямо търсене на материални ресурси и пряко на труд. Зад материалните ресурси също има голяма маса труд. С други думи, валутните ресурси се превръщат в заплати и други форми на доходи. Те оказват проинфлационно влияние като маса, независимо от вътрешната политика по доходите в страната. При една и съща политика по доходите, колкото по-голяма е масата на външните трансфери и породеното от тях търсене, толкова по-големи ще бъдат паричните доходи на хората и поражданото от тях колективно и лично потребление. Тази допълнителна парична маса става самостоятелен проинфлационен фактор с нарастващо значение.

Днешните български политици създават нова система за статически измервания. Не се отчита желязното правило, че равнището и динамиката на доходите се изчисляват на средногодишна база. Повишението на заплатите в бюджетния сектор на годишна база е 10%, а в действителност то е 5% средногодишно, понеже започва от 1 юли 2007 г. Повишението на пенсиите според тях е 21% на годишна база В действителност повишението им с 10% от 1 юли означава 5% средногодишно, а повишението с 10% от 1 октомври е 2,5% средногодишно. Така средногодишното увеличение на пенсиите за 2007 г. е 7,6%, т.е. на равнището на официалната инфлация за 2006 година. А инфлацията за 2007 г. остава непокрита. Това означава намаление на реалните доходи. Така че едно по-голямо увеличение на доходите не би увеличило съществено инфлацията, а точно обратното - би успяло да неутрализира ефекта който се получи през изминалата година.

Пряко свързано с доходите и най-вече с работната заплата има нивото на безработица. Ниската безработица принуждава работодателите да повишават работната заплата, за да се сдобият с квалифицирана работна сила и обратното - при високата безработица намаление на работната заплата. В момента (2007г.) безработицата в България е рекордно ниските 6.9%. Това е обусловено от реализираният икономически растеж . Друг елемент, влияещ върху нивото на безработицата, е отварянето на пазара на работна сила. След падането на границите с ЕС много високо квалифицирани българи предпочитат да заминат за страните от Западна Европа, където жизненият стандарт и заплащането отговарят на знанията и уменията им. Безработицата се изчислява като процентно съотношение на броя на регистрираните безработни за даден период, отнесен към икономически активното население от преброяването на населението. Тъй като преброяването на населението се извършва на по-голям интервал, от време не е възможно да се оценят движението на работната сила към и извън страната.

Влиянието на безработицата върху инфлацията е разгледана и описана от Е. Филипс който обяснява обратната връзка между нивото на безработица и нивото на инфлацията. Кривата на Филипс има отрицателен наклон и показва че за да се намали инфлацията в дадена страна то тя трябва да увеличи безработицата си. Стагфлацията в Америка през 70-те принуждава икономистите да преосмислят виждането си за кривата на Филипс и да обосноват че тя е валидна само в краткосрочен период и да изскачат че това е нелинейна зависимост. В изследването си д-р Мавров прави заключението, че нормата на безработицата, неускоряваща инфлацията за България, е от 8 до 10 %. От това може да се заключи, че понастоящем България работи над потенциалния си продукт и реализира икономически растеж за сметка на висока инфлация.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Инфлацията в България 1990-2012г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.