Индукцията и дедукцията


Категория на документа: Икономика


 ИНДУКЦИЯТА

е умозаключение, в което връзката между предпоставките и заключението не се опира на логически закон. Това означава, че заключението произтича от предпоставките, но не по необходимост, а само с някаква вероятност. От истинните предпоставки индукцията може да води до неистинно заключение. Важно е да се знае обаче, че заключението може да съдържа информация, която не присъства в предпоставките. В този смисъл индукцията е противоположна на дедукцията, която е умозаключение, при което връзката между педпоставките и умозаключението е основана на закон на логиката и от истинни предпоставки по необходимост следва истинно заключение.

Ето два примера на индуктивно разсъждение:

1

Сократ е смъртен. Платон е смъртен. Прикъл е смъртен. Сократ, Платон и Перикъл са човешки същества. ----- Значи всички човешки същества са смъртни.

2

Медта е метал. Желязото е метал. Златото е метал. Медта, желязото и златото са химически елементи. ----- Значи всички химически елементи са метали.

Очевидно първото индуктивно разсъждение е истинно, но второто не е. Това е качество на т. нар. непълна индукция, чията форма е:

А1 е Р, А2 е Р, ... АН е Р ---- Всички А1, А2 ....АН са Р. ----- Следователно всички А са Р.

Педпоставките на даденото разсъждение показват, че А1, А2 .... АН притежават качеството Р, но не изчерпват предметите от класа А. В заключението обаче - очевидно с определена вероятност - се твърди, че всички предмети от класа притежават качеството Р. Тук от знанието само за някои от предметите на дадено множество се прави извод за цялото множество.

Индуктивното обобщение широко се използва в емпиричната аргументация. Неговата убедителност зависи от броя на приведените в предпоставките случаи. Колкото по-широка е базата, толкова по-голяма е вероятността за истинност на заключението. Но очевидно тук няма логическа сигурност за истинност. Попър възражда въпроса на Хюм и дава отговор на "метода на индукцията" в науката с присъдата си - ТОЗИ МЕТОД Е МИТ.

Индуктивните обобщения винаги изискват особена бдителност и внимание, особено при тясна база на предпоставките. (Лесно се вижда например колко неправилни могат да бъдат заключенията - Елисавета Багряна е поетеса, Блага Димитрова е поетеса, Дора Габе е поетеса. Всички те са жени от България. ---- Значи всички жени от България са поетеси.?!)

Индукцията обаче е отлично средство за създаване на хипотези, на догадки, които можем да подложим на проверка.

ДЕДУКЦИЯТА

за разлика от индукцията е преход от предпоставките към заключението, но на основата на логически закон. По силата на това от истинни предпоставки винаги следват истинни заключения.

Особено характерни дедукции са логическите преходи от общо знание към частно знание. Например:

Всички хора са смъртни. Българите са хора. ---- Значи българите са смъртни.

Дедуктивните умозаключения позволяват от вече налично знание да се получат нови истини, при това с помощта само на чистото разсъждение, без да се прибягва до опита, интуицията или здравия смисъл. Дедукцията гарантира стопроцентов успех - при истинни предпоставки, разсъждавайки дедуктивно, при всички случаи получаваме истинно заключение.

Не бива обаче индукцията да се откъсва от дедукцията и да се недооценява индукцията. Почти всички общи положения - в това число и научните закони - са в повечето случаи резултат от индуктивно обобщение. В този смисъл индукцията е основата на нашето знание. Сама по себе си тя не гарантира неговата истинност и обоснованост, но тя поражда предположения, свързва тези предположения с опита и по такъв начин им придава определна провдоподобност, по-голяма или по-малка степен на вероятност. Опитът е източник и фундамент на човешкото знание. Индукцията, която се оттласква от онова, което се постига в опита, е необходимо средство за неговото обобщение и систематизация.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Индукцията и дедукцията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.