Икономическото влиянието на глобализацията върху страните в световен мащаб


Категория на документа: Икономика



МАГИСТЪРСКИ ФАКУЛТЕТ
Магистърска програма "Международен бизнес"

Икономическото влиянието на глобализацията върху страните в световен мащаб.

Изготвила: Проверил:
Виргиния Албенкова Хаджиева доц. Д-р. Стефан Стефанов
Сп. Международен Бизнес
Фак.№ 63429

София 2013г.
За предстоящата разработка при изготвянето на проекта по предмета "Политическа структура на международните икономически отношения", се спрях върху разглеждането на книгата " Глобална политикономия - Разбиране на международният икономически ред" на автора Робърт Гълпин. Основният акцент в първата част на този проект ще бъде фокусиран върху глава петнадесета " Управление на глобалната икономика" от тази книга. А във втората част от този проект, основният акцент ще бъде поставен върху моите виждания за обещанието на световните организации. Като помощни автори съм избрала Джолзеф Стиглиц, книгата му " Глобализацията и недоволните от нея" и Джефри Сакс и книгата му "Краят на бедността".
В книгата си "Разбирания на международният икономически ред" , има различна представа за процеса глобализация в сравнение със Стиглиц. Двамата автори са в две коренно различни гледни точки на процесът глобализация. Ако условно можем да наречем Стиглиц "противник" на този процес, то Гълпин е неговият "защитник". Гълпин категорично отрича основните идеи които са заложени в книгата " Глобализацията и недоволните от нея". Гълпин смята че повечето автори имат погрешно разбиране за глобализацията и нейните последици. Тя далеч не носи толкова отрицателни ефекти и последици, колкото е представена от множество автори. Не е съгласен дори и с твърдението че този процес е толкова широко разпространен, всепроникващ и значителен. Той защитава идеята че повечето национални икономики са все още самостоятелни, че глобализацията е ограничена до определени икономически сектори. Гълпин ясно изразява позицията си, за него е грешно схващането че глобализацията е отговорна за повечето от световните икономически политически проблеми, че именно тя е процесът които е довел до негативно влияние върху работниците, околната среда и по-малко развитите (развиващите) държави.
Робърт Гълпин в своята едноименна книга "Разбирания на международният икономически ред", разбира процесът на глобализация като огромно нахлуване на преки чуждестранни инвестиции от мултинационални корпорации. Този процес е представен основно от развитие и иновации в икономически, политически и технологични нововъведения. Постигнати са много въведения в различните сфери на икономиката, които са спомогнали за по-доброто развитие на страните, по-лесната интеграция и комуникация.
Разгледаната от мен глава "Управлението на глобалната икономика", разглеждат процеса на глобализация от гледна точка на техническото развитие в икономиката. Според Гълпин търговията, инвестициите и финансовите потоци създават все по силно зависима глобална икономика. За него икономическата нестабилност е причинена от развиващата се глобална икономика и политическите промени. Авторът определя три главни позиции за управлението на глобалната икономика - неолиберален институционализъм, нов медиевализъм и трансгавърнментализъм. Тези три позиции на управление стоят в аналитичната част на петнадесета глава от книгата "Разбиране на международният икономически ред" на Робърт Гълпин.
Основната идея заложена в първата управленска позиция, разгледана от автора е че неолибералният институционализъм приема, че държавата е една либерална, пазарноориентирана страна която се интересува повече от сътрудничество и абсолютни ползи, отколкото от конфликти заради относителни ползи. Институционализмът вярва че международните институции са достатъчно укрепнали за да посрещнат глобалната икономика. Дори ако се установи, че съществуващите режими не са достатъчно ефективни, те могат да бъдат променени или да бъдат създадени нови. Такъв пример за смяна на съществуващ режим е смяната на Общото споразумение за митата и търговията със Световната търговска организация, което е направено през 1995 година.
Неолибералният институционализъм е защитник на режими и институции като МВФ, СБ, СТО, които според много други автори са се провалили. Но за неолибералните защитници те са постигнали значителни успехи и са подобрили значително начините на функциониране на международната икономика. Но въпреки това те признават някои проспуски на тези режими, като интеграцията, нестабилността на финансовите пазари и колебанията на обмените курсове, които се оказаха сериозна заплаха за стабилността на глобалната икономика.
В тази глава са разгледани и някои от основните проблеми които стоят пред неолибералният институционализъм - демократичният дефицит, правомощията и властта, институционалните реформи.
Проблема относно демократичният дефицит е свързан с дейността на институциите като МВФ, СТО и Световната банка осъществяват дейността си предимно тайно. Защото преговорите които се водя по повод на търговията и валутните курсове, могат да дестабилизират глобалните пазари. Но от друга гледна точка това оказва влияние върху мисленето на хората, които остават с впечатлението, че техният живот и обществено благосъстояние са обект на тайните решения на тези институции. По този начин се губи доверието в институциите които са създадени за прокарване на процесите на глобализация и се създава несигурност. От международните институции, Сто е организацията с най-големи правомощия, тя притежава правомощията да наказва и налага парични глоби на всяка страна която не се подчинява на нейните решения. Именно за това на протестите в Сиатъл, протестиращите са искали прозрачност на дейността на тези организации, дори и на СТО. Защото тези институции работят за благата на Съединените щати и Западна Европа, докато развиващите се страни остават необлагодетелствани. Това са и причините поради които тези протестиращи искат развиващите се страни да вземат участие във вземането на решения на СТО. Но това не се оказва толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Включването на повече участници при вземането на решения, би усложнило цялостният процес и така самата институция ще загуби основните си функции. Необходими са огромни усилия за да бъде решен проблема с демократичният дефицит. За да бъде решен този проблем, трябва да бъде постигнато едновременно увеличаване на ефективността на тези международни институции и по-голямата им прозрачност, което само по себе си са две доста противоречиви неща.
Другият важен проблем пред които е изправен неолибералният институционализъм е свързан с правомощията и властта. Той е представен от голямото разделение на разпределението на пълномощията на съществуващите международни институции и международното разпределение на икономическата власт. Много красноречив пример за това разделение са международните институции - МВФ, Световната банка и СТО. Контролът на тези институции, от момента на тяхното създаване е отдаден на Съединените щати и Западна Европа. Тези странни имат основната власт над тези организации, те винаги могат да повлияят на техните решения. Останалите странни - развиващите се страни- нямат влияние върху вземането на решения на тези организации и те не могат да им повлияят ако решенията са в техен ущърб. От самото им създаване начело на МВФ като президент е избиран европеец от развитите страни, а начело на Световната банка е винаги американец. Това не остава незабелязано от другите страни и те все повече настояват за по-голямо участие и повече правомощия при вземането на решения. Съединените щати и западна Европа, поради икономическата им сила са и продължават да бъдат доминиращите играчи на международната търговска икономика. Въпреки че Япония е също така много силно развита страна, никога неин представител не е бил избиран за директор на някоя от водещите институции. Напротив дори не е и бил сериозно номиниран за някоя от тези позиции.
ПРС многократно правят опити да засилят позициите си във вземането на решения. Един от най-успешните опити на страните от ПРС да направят това е в Сиатъл през 1999 година. На тази конференция за пръв път, ПРС са имали възможността да участват във вземането на решения и да се противопоставят на всяко решение което е противоположно на интересите им. С нарастването на авторитета на международните институции, значително нарасна и желанието на все повече държави да вземат участие в тези институции.
Заради промените които са се наложили в природата на глобалната икономика , мнозина смятат че трябва да се реформират и международните институции като МВФ, СТО - това е следващият проблем в позицията на управлението на неолбералният институционализъм. МВФ е обвинена в прахосничество и антипазарна политика. Поради тази причина се създава Консултативна комисия за международните финансови институции, която установява че трябва да бъдат направени промени, реформи в структурите на МВФ и Световната банка. Тези реформи са наложителни поради многобройните лоши решения които тези две институции са взели и са довели до лоши инвестиции и загубата на много капитали. Тази Консултативна комисия, настоява МВФ да се ограничи в помощите си за най-бедните и за развиващите се страни. МВФ да отпусне само краткосрочни заеми с по-висока лихвеност, за да може да се обезкуражи безотговорното финансово поведение. Така се променя основната функционална структура на тази институция, която беше създадена да подпомага развиващите се страни и да не им позволява да изпадат в затруднения и по този начин да се нарушава стабилността на цялостната световна икономика.
Втората главна позиция на управление на глобалната икономика е новият медиевализъм. Този управленски метод, категорично отхвърля идеята за либерален международен икономически ред. Основната идея заложена в либералният икономически ред е че правителствата упражняват пълен контрол над териториите и хората в рамките на позволените им правомощия. Но привържениците на този управленски метод, вярват че тази концепция се разпада, както поради вътрешни (в самата държава), така и поради външни причини. Новите медиевалисти вярват че в процеса на световна глобализация, превес вземат съвременните технологични събития, като компютри, информационни технологии и напредъкът в транспорта. Всички тези нововъведения, технологии са оказали влияние върху монопола на правителствените организации. Правителствата са загубили своето влияние върху хората и те могат да бъдат лесно атакувани. Настъпилите промени разрушават централизираната власт и предимство вземат неправителствените организации, международните институции и доброволни организации.
Робърт Гълпин дава много добър пример, за да подкрепи идеите на новите медиевалисти. Авторът прави паралел с книгата на Х. Райнике "Глобална обществена политика: Управление без правителство". Главната идея заложена в тази книга и подкрепяна от Гълпин , е правителството и функциите на управление да бъдат разделени. Според Райнике управлението не трябва да се осъществява от правителство. То трябва да се извършва от институции на национално, регионално и международно ниво или чрез системи от обществени и частни групи. Единствено по този начин на управление една глобална икономика може да постигне ползите от управлението. Въпреки примерите на Райнике за осъществяване на управление от сътрудничество между национални, частни и международни организации и системи, неговите аргументи не се оказват достатъчни за прокарване на тази идея за управление.
Една от основните идеи на медиевализма е че неправителствените организации играят централна роля в управлението на международната икономика. За НПО се твърди че имат значителна в различните проблеми сфери, чрез своите защити в отделните сфери като опазването на околната среда, стремежът към един по-безопасен свят, защитата на човешките права. През последните години значително се увеличи броят на неправителствените организации. Най-многобройни са в Съединените щати, докато по-малък, но нарастващ е броят им в Западна Европа и развиващите се страни. Все повече, във фокуса на интереси на тези страни, попадат и въпроси засягащи отрицателните последици от процесите на глобализацията. Но същевременно чрез постиженията на глобализацията, а именно напредването в компютърните технологии, се подобри и комуникацията между тези организации по целият свят.
Едно от най-големите постижения на тези организации, е на срещата на високо равнище за Замята през 1992 г. В Рио. Благодарение на НПО се оказа доста силен обществен натиск за постигането на споразумения за премахване на газовете, отговорни за парниковият ефект, споразумението за намаляване на огромните дългове на по-малките, развиващите се страни. НПО спечелиха много симпатизанти и се превърнаха в сила в съвременният свят.
Защитниците на неомедиевализма смятат за положителен фактор, увеличаващото се значение на НПО в международната икономика, което спомага за създаването на глобално гражданско общество. Но това глобално гражданско общество има и своите проблеми които носи. Те се борят срещу глобализацията, националните правителства и мултинационалните фирми, но същевременно глобалното общество е плод на глобализацията, то е резултат от нея.
Третият, последен модел на управление на международният икономически и политически ред, разгледан от Гълпин, това е трансгавърнментализмът. Това управление приема съществуването на националните държави. Трансгавърнментализмът прилича на медиевализмът по това че приема управленските функции на държавата могат да бъдат разделени на междуправителствени системи, които да се занимават с конкретни политически проблеми. Вече има създадени многобройни такива системи, които са специализирани в отделни проблемни области - бизнес администрация, право, технически експерти.
Това учение предвижда свят без власт, междудържавни конфликти и национални интереси, при които специалисти в различни области разрешават проблемите без политическа намеса. Техническите въпроси могат да се отделят от политическите и да се решават самостоятелно. Защитниците на това учение смятат че трябва да се пренебрегнат въпросите по националната сигурност и външната политика, не приемат въпросите на йерархично ниво, от които се интересуват политиката. Трансгавърнментализмът прогнозира свят лишен от международна и вътрешна политика.
Трансгавърнментализмът е много важна част от другите два подхода, които разгледахме. И трите подхода могат да подпомогнат управлението на глобалната икономика, но нито един от тях не може да отговори пълно на всички изисквания към международното управление.

Във втората част на тази разработка, ще се постави акцент на други мнения на икономисти относно влиянието на процеса глобализация върху икономиката на страните в световен мащаб. Ще бъде разгледано мнението на Джефри Сакс и книгата му "Краят на бедността" и на Джолзеф Стиглиц и книгата му "Глобализацията и недоволните от нея".
Джефри Сакс разглежда проблема за бедността в световен мащаб и по-скоро как бедните страни да се преборят с нея. Това е сериозен проблем на повечето страни, особено при въвеждането на процесите на глобализацията.
В първата част на книгата си, Сакс се опитва да даде отговор на този толкова значителен въпрос - защо някои страни са богати, а други са бедни. Неговите анализи и доводи са сведени до идеята че забогатяването на страните се дължи на политическата свобода, свободата на науката и отговорността на науката. Сакс категорично отрича тезите на неговите колеги, които твърдят че богатите страни забогатяват на гърба на бедните. Авторът вярва че това забогатяване се дължи на развитието на технологиите, индустриалната революция и постоянното нарастване на доходите.
Според авторът основният проблем, които е причината бедните страни да са такива е свързан с това че те не могат да спестяват и да инвестират спестяванията си. Това е причина за намаляване на капитала в икономиката, от своя страна това е предпоставка за намаляване на доходите на хората.
Това са основните идеи и теории, които са представени от автора в книгата му " Краят на бедността". Джефри Сакс има много привърженици на идеите си, неслучайно той е и съветник и на много страни по отношение на икономически въпроси. Но същевременно много са и тези икономисти, които не подкрепят теориите му.
В глава първа от едноименната си книга " Глобализацията и недоволните от нея", авторът Джолзеф Стиглиц, разглежда процесът глобализация. Той разглежда този процес от няколко призми. От гледната точка на неговите защитници и от гледна точка на неговите противници. Също така Стиглиц се опитва да изведе основните причини, поради които процесът на глобализация не е функционирал така както е трябвало, именно заради това той разглежда трите основни институции ръководещи глобализацията, които според него са се провалили - МВФ, Световната банка и Световната търговска организация.
Според автора глобализацията е процес чрез които се осъществява по -близката интеграция на хората и страните по света, чрез които се премахват изкуствените прегради, така се съкращават голямото количество за разходи за комуникация и транспорт, с основна цел за пренос на услуги, капитали, стоки, хора, знания. Този процес на глобализацията е съпътстван със създаване на нови институции, който се обединяват с вече съществуващите такива, с цел съвместното им функциониране. Този процес е създаде с цел да се намали бедността и безработицата, да се помогне на развиващите се страни да се интегрират в световната икономика. Но процесът на глобализация беше въведен с прекалено бързи темпове и повечето развиващи се страни, нямаха необходимото им време за адаптация към този процес, което доведе до многобройни предпоставки за кризисни състояния. Поради тази причина още една от основните задачи на глобализацията, а именно ограничаването на кризите, отново беше провалена.
Глобализацията е процес, които е предизвикал много положителни ефекти, но същевременно е довел и до много противоречия. В доказателство на тази своя теза, авторът прилага и своите доказателства, международната търговия, която спомага за по-бързото икономическо развитие на много страни. Това спомага за по-бързото развитие на икономиката на страните от Азия, защото националният експорт е от съществено значение за тяхната икономика. И благодарение на глобализацията се осъществява международен експорт, което води до силното икономическо развитие на много региони и до тяхното забогатяване.
Друга положителна черта на този процес е премахването на границите за достъпа до знание и образование на развиващите се страни. Друг положителен аспект на глобализацията, посочен от автора, това е чуждестранната помощ - проектите за напояване, довели до удвояване приходите на земеделците, проектите свързани със СПИН, довели до ограничаване на разпространението на болестта.
Но въпреки положителните резултати на този процес, глобализацията не е успяла да постигне основната си задача, а именно подпомагане на най-бедната част от населението. Вместо това, тя е довела до неравномерното разпределение на доходите, като бедното население в по-голяма част от случаите е станало още пои-бедно, за сметка на богатите, който са станали още по-богати. Като пример за това, посочени от автора, са взетите решения на Уругвайският кръг за заздравяване на интелектуалната собственост. Американските и западните компании, произвеждащи лекарства за борба със СПИН, забраняват на компаниите от Индия и Бразилия производството на такива лекарства, забранява се неправомерното използване на тяхната интелектуална собственост. Така расте изгодата на западните компании (на развитите страни). Защото производството на тези лекарства на местно ниво е значително по-евтино, отколкото от западните компании. Достъпът на хората до тези животоспасяващи лекарства, става невъзможен, поради високата им цена. А печалбата на западните компании расте многократно.
Основният акцент в първата глава на " Глобализацията и недоволните от нея", Стглиц поставя върху причините довели до провала на процеса глобализация. Той акцентира върху разглеждането на трите основни функции ръководещи глобализацията: МВФ, Световната банка и Световната търговска организация.
През 1944 година в Бретън Уудс, Ню Хемпшир на Паричната и финансова конференция на Обединените нации е взето решението за създаване на МВФ и Световната банка. Това е обществена институция, която е учредена с парите на данъкоплатците от целият свят, но същественото е че тя се отяича пред министерствата на финансите и централните банки на държавите по света, а не пред хората които я финансират. Основната и най-трудна задача която е поставена на новата организация МВФ е осигуряване на глобална икономическа стабилност. Тази институция трябва да работи върху предотвратяване на икономическа криза, да подпомага развиващите се страни и да им помага да се интегрират в световната икономика, да намалява безработицата и да създава нови работни места, да ограничава възможностите за създаване на икономическа криза в слабо развитите страни. Това са основните идеи които са били заложени при създаването на тази институция. Но през следващите години, тези идеи значително са се променили. Тази институция налага своите убеждения чрез натиск върху страните за осъществяването на експанзивна икономическа политика чрез намаляване на дефицита, покачване на лихвеният процент, висока събираемост на данъците.
Но през 80-те години се осъществява най-голямата промяна в политиката на МВФ. Започват да се лансират идеите за идеологията на свободните пазари, въведени от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, чиито основни изпълнители са МВФ и Световната банка. Поради факта че МВФ се ръководи от идеите и желанията на правителствата на най-развитите световни икономики и защитава техните интереси, МВФ се провали в основните си задачи. Не се реализира това, заради което беше създадена тази институция, а именно да се осигурят фондове за страните, които преживяват икономически спад и предотвратяването на икономически кризи на тези страни. Напротив, резултатите сочат че икономическите кризи са се увеличили значително и много от страните които са били под влиянието на тази институция са спомогнали за глобалната икономическа нестабилност. И ако дадена страна е била в криза, програмите на МВФ не само не е спомогнали за предотвратяването й но са влошили нещата.
МВФ не постигна основните цели заради които беше създадена. Тя се провали във всяка една от своите програми и фондове. Институцията не спомогна за стабилизиране и подпомагане на развиващите се страни, за предотвратяване на икономическите кризи, а напротив, влоши нещата за тези страни. Не успя да намали безработицата и да създаде услови за създаване на работни места, защото бе ръководена от правителствата на седемте най-развити страни и обслужваше техните интереси и желания, които не засягаха подобрението и стабилизирането на развиващите се страни.
Втората съществена институция на която акцентира Стиглиц в тази глава, създадена за подпомагане на интеграция на процеса глобализация, това е Световната търговска организация. Основната задача заложена и поверена на тази институция при нейното създаване е управление на международните финансови отношения. От тази общност се предполагаше предотвратяване на повторни кризи и насърчаване на свободният поток на стоки и услуги на международно ниво. Остро е критикувана проведената търговска политика, при която страните повишават митата си, за да поддържат собствената си икономика за сметка на своите съседи. Но както при МВФ така и при СТО, с течение на времето основните идеи които са поставени при създаването им, значително се променят, под влиянието на външни фактори.
Пример за това е натиска на развитите страни като Америка и Япония върху развиващите се страни, да отворят своите граници за тяхната продукция. Така на пазарите на развиващите се страни се появи продукция която е аналогова на местното производство но на значително по -ниски цени. Това доведе до застрашаване на местното производство и отрицателно въздействие в икономически и социален аспект. Така отново е провалена една от основните задачи на МВФ, вместо повишаване на заетостта и работните места се получи точно обратното - намаляване на заетостта и увеличаване на безработицата на местно ниво.
Като основна причина за провала на институциите създадени за въвеждането на глобализацията могат да бъдат посочени - властта. Тези институции са създадени за да работят в интерес на развиващите се страни, но винаги от момента на тяхното създаване те са ръководени от представители на развитите страни. Като начело на МВФ винаги е поставян за ръководител европеец от развита страна, а като ръководител на Световната банка - американец. Тези ръководители се ръководят от политическите и финансовите интереси на техните страни, а не от интересите на развиващите се страните. Основна тяхна цел е първо интереса на собствената им страна и след това е интереса на развиващите се страни.
Това е и основната причина поради която процесът глобализация и институциите които бяха създадени за неговото спомагане се провалиха. Основните идеи с които бяха създадени тези институции не се случиха ,а напротив те се провалиха. Самият процес глобализация не може да бъде определен като добър или лош, за някои страни той имаше своят положителен и градивен характер, но за други той се оказа пагубен. Не спомогна за основните идеи на намаляване на безработицата и бедността, на предотвратяване на икономическите кризи и създаване на стабилна световна икономика. Но от друга страна, спомогна на развитите и икономически силни страни да станат още по-силни и още по-богати.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономическото влиянието на глобализацията върху страните в световен мащаб 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.