Икономическите идеи на Джон Хикс и Кенет Ароу


Категория на документа: Икономика



Реферат
По
История на икономическите теории
На тема:
Икономическите идеи на Джон Хикс и Кенет Ароу

Изготвил: П. Димитрова Проверил:

През последното столетие икономическата теория е изминала дълъг и ползотворен път. Към теоретичното наследство на предходните епохи векът добавя свои значими приноси, развива и обогатява научното знание, издига го на неимоверно по-високо равнище. Днес икономическата теория е клон на научното знание, който се ползва с признание и авторитет. Тя има собствена Нобелова награда за приноси към нейното развитие (каквато не всички науки имат). Тя е силна, жизнена, постоянно развиваща и обогатяваща се, готова да се изправи пред предизвикателствата на ХХI век. В настоящия реферат ще се запознаем с работата на двама влиятелни икономисти, Джон Хикс и Кенет Ароу, които през 1972г. получават Нобелова награда за техния принос в теорията за общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието.
Джон Хикс
Джон Ричард Хикс е роден на 8 април 1904 г. в Уоруик, Англия и е един от най-бележитите и влиятелни икономисти на двадесети век. Хикс е професор в Оксфордския университет през по-голямата част от живота си и получава Нобелова награда през 1972 г. Той развива известните "compensation" criteria" ("критерии за компенсация" или "компенсаторни" критерии) през 1939 г. с цел сравняването на качеството на живот.Неговият най-важен принос е модел, основан на теориите на Джон Мейнард Кейнс, който обяснява икономиката като баланс на три стоки: пари, потребление и инвестиции.
Кенет Ароу
Кенет Ароу е роден на 23 август 1921г. в Ню Йорк Сити, САЩ в семейство на евреи и завършва Колумбийския университет с магистърска степен през 1941 г. Той е бележит американски икономист, печелил Нобелова награда за икономика заедно с Джон Хикс за пионерния им принос в теорията на общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието. Остава в историята като най-младият човек, получавал Нобелова награда за икономика (на 51 години).
Нео-кейнсианска икономическа школа
Нео-кейнсианската икономика е школа в макроикономиката, която е разработена в следвоенния период от писанията на Джон Мейнард Кейнс. А група икономисти, между които Джон Хикс, се опитват да интерпретират и формализират работите на Кейнс, както и да ги синтезират с нео-класическите модели в икономиката. Тяхната работа е станала известна като неокласическия синтез , и създаването на модели, които формират основните идеи на нео-кейнсианската икономика.
Един от най-важните приноси на Джон Хикс за нео-кейнсианската икономика е моделът IS/LM, формулиран през 1937г. Тогава Хикс е бил под силното влияние на идеите на Кейнс.Чрез този модел той доразвива идеите на общата теория на равновесието и разглежда икономическата динамика във вид на редица равновесни статични състояния на икономиката като система.Хикс се интересува най-вече от изучаването на условията, които водят икономиката към устойчиво равновесие. Моделът може да бъде представен чрез алгебрична или графични конструкции, които улесняват моделирането на изучавания обект.
Теорията на общото равновесие е клон на нео-кейнсианската икономика . Тя се опитва да обясни поведението на предлагането, търсенето и цените в дадена цялостна икономика с няколко или много пазари, като се опитва да докаже, че равновесни цени за стоките съществуват и че всички цени са в равновесие, от тук и общо равновесие, в контраст с частичното равновесие. Както с всички модели, това е абстракция, направена на база на реалната икономика, тя е създадена, за да бъде удобен модел, едновременно смятайки равновесните цени като дългосрочни цени и смятайки (понякога) актуалните цени като девиации от равновесието.
Идеята, че съществува общо равновесие, т.е. набор от пазарни цени, при които търсенето и предлагането на всички блага са в равновесие, е едно безспорно достижение на икономическата теория. Общото равновесие е основният инструмент на икономистите за предвиждане на това какво ще се случва при дадени условия. Винаги, когато прогнозират, икономистите всъщност гадаят къде е общото равновесие на съответната стопанска система и как тя ще се придвижва към него. Теоремата на Ароу и Дебрю доказва, че при изброените по-горе допускания общо равновесие съществува. Аналитично, равновесието може да бъде сравнено с притегателен център, към който човешкото поведение ще тика системата.
Ароу и Дебрю разработват модела на модерната концепция за общото равновесие през 1950. Този модел е по-модерна версия на теорията за общото икономическо равновесие. Според нея единственият фактор, определящ поведението на икономическите субекти, е цената, която изпълнява сигнална функция, предаваща на обществото информация за ограничеността на ресурсите. Казано по друг начин - цената снабдява икономическите агенти с цялата необходима информация, за да могат да направят правилният избор - правилен в смисъл, че цените максимизират целите на индивидуалните агенти, полезността на потребителите и печалбите на производителите. Изразът "правилен избор" се разбира и в по-дълбок смисъл - нито едно друго решение за разпределение на ресурсите не би могло да обогати някои агенти, без да направи други по-бедни, т.е. пазарът постига състояние, което е в пълно съответствие с оптимума на Парето. Теорията за общото икономическо равновесие обаче не дава обяснение на ситуации, при които решенията се вземат във времето и при условия на несигурност и именно в тази посока Ароу и Дебрю я допълват.
Теория на благосъстоянието
Италианският икономист Парето стига до някои изводи относно общото пазарно равновесие.
При общо пазарно равновесие:
1)Производствените фактори са разпределени оптимално между производителите, достигната е границата на производствените възможности; производство при минимални разходи и фирмите получават нормални печалби.
2)Всички потребители максимизират полезния ефект от потреблението на благата (потребителите получават максимална полезност в рамките на бюджетното си ограничение и купуват стоките при възможно най-ниски цени).
И двете характеристики са възможни само в условия на съвършена конкуренция. Само тогава се постига максимална икономическа ефективност и е възможно общо пазарно равновесие.Впоследствие тази идея е доразвита от Ароу и Дебрю в съвместния им труд " Съществуване на равновесие в конкурентна икономика".
Икономика на благосъстоянието е теория как да се разпределят ресурсите за да се постигне общо благо.
Изведени са две основни теореми на икономиката на благосъстоянието. Те са друг силен резултат на неокласическата теория.
Първата гласи: когато има частни субекти, конкуренция и пазар се получава ефикасно разпределение на ресурсите.
Втората теорема на благосъстоянието е: всяко крайно ефикасно разпределение на ресурсите и благата е постижимо при някакво начално разпределение на ресурсите, конкуренция, пазар и частна собственост.
Интуитивно изглежда, че двете теореми няма да пострадат, ако предположенията на неокласическата икономика бъдат отхлабени. Всъщност първата теорема на благосъстоянието е това, което оправдава пазарните икономисти. Ако тя не беше вярна, то спокойно можеше да се твърди, че пазарът не е в състояние да доведе до благосъстояние и че има други начини да се постигне то. Забелязва се определено противоречие между двете теореми. Една алокация след трансфери ще бъде неефективна, ако подобрението на благосъстоянието на едни е за сметка на влошаването му за други. Този проблем възниква практически винаги, когато става дума за преразпределението на дохода. Интересно решение за избягване на негативните ефекти от преразпределението предлага Джон Хикс. Ако по подходящ начин губещите от подобни действия бъдат компенсирани, то постигнатото положение след преразпределението ще бъде ефективно. Тази постановка е известна като "принцип на компенсацията" и тя би трябвало да се има предвид преди предприемането на каквито и да било реформи в икономическата или социалната сфера. Според Джон Хикс, повишаване на икономическата ефективност има, когато при новото разпределение индивидите, получили допълнителни изгоди, са в състояние да компенсират тези, които са понесли загуби, при което остават в положението на печеливши в сравнение с изходната ситуация. Принципът на компенсацията не визира действителни парични плащания.
Според мен в днешно време вместо благосъстояние или благоденствие се използват словосъчетания като жизнено равнище, жизнен стандарт, качество на живот. Всички тези понятия изразяват количествената и качествената задоволеност на потребностите на определен индивид или на социалната общност като цяло с блага за потребление. А целта на богатството е то да служи за подобряване благосъстоянието на хората поотделно и на общността като цяло.

Източници на информация:
http://www1.osu.cz/studium/nsu/JOHN%20HICKS.htm
http://en.wikipedia.org/wiki/Kenneth_Arrow
http://en.wikipedia.org/wiki/General_equilibrium
http://en.wikipedia.org/wiki/Fundamental_theorems_of_welfare_economics

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономическите идеи на Джон Хикс и Кенет Ароу 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.