Икономически школи


Категория на документа: Икономика



Основното му произведение "Обща теория на лихвата, заетостта и парите" е революция в икономическата теория, защото за първи път ги свързва в извода, че системата не може да бъде поддържана в равновесие без намесата на правителството- косвено, а не чрез преки инвестиции.

Социалдемократите стоят зад кейнсианската идея, а либералите и християндемократите зад либералната идея. Кейнс смята за по-полезен синтеза в съвременния сват, а не диференциацията. Той синтезира всичко ценно до негово време, а същевременно довежда до поляризация на цялата икономическа теория.

В периоди на криза Кейнсианството просперира - например през 50-те/70-те години.

Кейнсианството възниква в средата на 30-те години на XXв. В периода на голямата депресия след голямата икономическа криза от '29-'33. Кейнсианството изследва съвкупните величини, определящи структурата и динамиката на общественото производство като цяло.

Кейнс поставя в центъра на изследването на целокупния икономически процес анализа на взаимодействията между съвкупните народностопански величини - търсене, предлагане, спестяване, потребление, национален доход, инвестиции.

Кейнс изследва и проблема за заетостта на трудовите ресурси. Той определя равнището на заетост не от изменението на работната заплата, а от динамиката на "ефективното търсене", което от своя страна се изгражда от очакваните разходи за потребление и инвестиране.

Теорията за заетостта гласи, че обемът на заетостта зависи от:

- съвкупното предлагане;

- склонността към потребление;

- обема на инвестициите.

Когато се увеличава дохода се увеличава и потреблението, но в по-малка степен. Според Кейнс инвестициите зависят от два фактора: 1. от пределната ефективност на инвестициите; и 2. нормата на лихвата, т.е. динамиката на инвестициите зависи от това колко висока и надеждна ще се окаже бъдещата печалба.

Според Кейнс увеличаването на ефективното търсене може да се постигне чрез нарастване на потреблението, но това има смисъл само ако се постигне едно инвестиционно насищане на икономиката.

Кейнс отхвърля закона на Жан Батист, че предлагането автоматично поражда търсене. Кейнс на първо място поставя въпроса за ефективното търсене и неговите компоненти: потреблението и натрупването. От тук голяма роля играе и спестяването - превишението на дохода над разходите за потребление. Кейнс отделя голямо внимание в книгата си на склонността към потребление = функционална зависимост (Х) между равнището на доходите, изразено в единица работна заплата (Y) и тази част от посочения доход, която е изразходвана за потребление (C), т.е. C=X(Y), където и Y зависи от N - числеността на работници и служители.

Извод: Сумата, изразходвана за потребление зависи от 1. дохода; 2. обективни фактори; и 3. субективни фактори.

Обективни фактори -промяна в единиците на работна заплата; промяна във фискалната политика (данъци); промяна в нормата на сконтиране=очакваното изменение в ценността на капитала.

Субективни фактори, които карат индивидите да се въздържат от изразходване на дохода: създаване на резерви срещу непредвидими фактори; създаване на възможност за самостоятелни решения; осигуряване на маневрен фонд; скъперничество.

Субективните фактори се изменят бавно, а обективните в кратко време.

Основна роля в теорията на Кейнс за националния доход играе концепцията за мултипликатора, свързващ прираста на националния доход с прираста на инвестициите. Инвестиционния мултипликатор(К) показва колко пъти нараства доходът (Y) при нарастване на инвестициите (I) с единица, или: K=∆Y/∆I, но ∆I=∆S(спестявания) => ∆I=∆S=∆Y-∆C => ∆I=∆Y-∆C => K=∆Y/∆Y-∆C => K=1/(1-∆C/∆Y) (∆C/∆Y - пределна склонност към потребление) ∆C/∆Y=dC/dY 1-1/k=dC/dY => k>1

=> колкото по-голяма е пределната склонност към потребление, толкова по-висок е коефициента на мултипликатора.

Методът на мултипликатора се използва за регулиране на инвестициите в народното стопанство.

Обща теория за лихвените проценти - хората имат предпочитания - първо колко от дохода си ще похарчат и колко ще резервират (спестят) за бъдещо потребление и второ в каква форма ще държат резервираните си доходи. Тези предпочитания определят лихвения процент, т.е. той зависи от количеството пари и предпочитанието към ликвидност.

Извод на Кейнс: Най-добрият начин за преодоляване на кризите и нарастване на средното ниво на заетост е установяването на обществен контрол на величината на инвестициите и изпълняването на всеки вид мерки за увеличаване склонността към потребление => Кейнс е за намеса на държавата в определяне склонността към потребление чрез:

данъчно облагане

определяне стойността на лихвения процент.

Кейнс е за увеличаване функциите на правителството - тогава ще може да се регулира кризата. Кейнс твърди, че рецесията може да бъде преодоляна чрез правителствена политика за стимулиране на заетостта.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически школи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.