Икономически школи


Категория на документа: Икономика



1) Английската политическа класическа школа на А. Смит и Д. Рикардо, където се утвърждава теорията на стойността.

2) Немската класическа философия на Хегел. В "Капиталът" (1867г.) Маркс се плъзга по линията на политизиране на икономическата теория като крайна цел. Той търси научния подход в системата.

Логиката на развитие на марксовото учение Маркс излага в 3-те тома на "Капитал": I том- "Процесът на производство", II том- "Процесът на обръщение", III том- "Процесът на разпределение", IV том- "Процесът на потребление"- не му стига време да го напише.

Основни възгледи в учението са всяка стока да се разглежда като потребителна стойност и като разменна стойност. Трудът, създаващ разменна стойност е абстрактен. Работното време е количественото битие на труда. Като разменни стойности всички стоки са само определени количества работно време.

Основни категории:

1.Стойност- полезността от стоката създава нейната потребителна стойност, а разменната стойност е отношението, при което известен брой потребителни стойности от един вид се заменят за потребителни стойности от друг вид. Маркс прибавя към понятието стойност и "относителна стойност". Стойността е вложеният в 1 стока труд, а относителна стойност е трудът, измерен в парични единици.

Маркс различава конкретен и абстрактен труд. Конкретен е този труд, който произвежда непосредствено потребителна стойност, абстрактен е този труд, който създава стойността.

2.Принадена стойност- Между всички стоки Маркс отличава само стоката работна сила. Според него тази стока има една специфична особеност- тя не само пренася своята стойност върху готовия продукт, но и създава нов продукт-този прираст се нарича принадена стойност-това е продуктът,който работникът създава над работната заплата. От тук следва:

3. Натрупване на капитала- работната сила произвежда повече продукт, отколкото има в себе си като стойност. Според Маркс във формулата NI= V+ C+ M, самото М се дели на 2 части- едната отива за потребление на капиталиста, а другата- за натрупване.

(* V- variable, C- const, M- предадена стойност).

Така в капиталовото производство непрекъснато се увеличава делът на натрупването. Оттук Маркс извежда теорията за революцията. Революцията е процес на експроприиране от страна на работната сила това, което сама е създала.

След Маркс учението тръгва по два пътя.

Ленинизъм- Ленин заявява, че веригата ще се скъса там, където е най-слаба. Според Ленин революция може да има и в слабо развити страни=> т.е. се обезмислят предпоставките на Маркс.

Социалдемократическото движение на Карл Каутин и Едуард Бернщайн. Тяхната идея се базира на 3 основни принципа:
1. не е нужно собствеността да бъде експроприирана при силно обществено право;

2. държавата не може да се оттегли изцяло от своите функции; тя трябва да има регулативни функции; социалдемократите са за силна намеса на държавата в политиката, но не и в инвестициите;

3. социалните компенсатори- тези, които, дават част от своя продукт на тези, които нямат, за да се поддържа социалната стабилност.

Неокласицизъм

Най-добрата политика: ниски такси, пестеливост в обществените разходи, годишно балансирани бюджети. Неокласицизмът не се интересува от произхода на богатството. В него се обеснява неравенството в приходите, също и в богатството за по-голямата част от населението като се акцентира върху паралелните различия между човешките същества по отношение на талант, интелект и енергия.. Неокласициците обесняват пазарната цена не чрез необходимото количество човешка работна ръка за производство на определени артикули, както е в теорията на Рикардо или Маркс, а чрез предпочитанията на потребителите към допълнителна единица от всеки даден продукт.

Неокласиците поставят в основата на икономическия анализ субективните понятия и категории, стремейки се да създадат чиста икономическа теория. Те запазват присъщите на класицизма идеи за естествения ред и прогреса; акцентират върху "икономическия човек", но от субективна гледна точка; защитават либерално стопанските концепции за автоматично равновесие на основата на пазарния механизъм. Поставят основата на пазарния механизъм както и на маржиналния анализ.

Неокласическата школа в икономическата теория се заражда в началото на 70те години на XIX в. в резултат на възникнало силно движение, насочено против типичния за класическата школа обективизъм и емпиризъм на националния характер на историческата школа.

Неокласическата икономика се развива едновременно в Австрия, Англия и Швейцария, където се оформят трите основни неокласически школи: Лондонска (Кеймбридж ), Лозанска, Австрийска.

Основни възгледи на Алфред Маршал- представител на Кеймбриджката школа.

Ал. Маршал поставя основите на реалистичния научен анализ. Той създава теория за пазарната цена, като съчетава теориите за разходите за производство, за субективната полезност и за търсенето (demand/D) и предлагането (supply/S). Според него процесът на ценообразуването включва: възникването на цените на търсенето(D), които се определят от пределната полезност; цената на предлагането(S), която зависи от разходите за производство; S се обяснява чрез правилото на пределната производителност.

Цената, при която се постига пазарно равновесие е представена като механична равно действаща, възникваща в процеса на S и D. При анализа на пазарната цена, Маршал включва фактора "време" и въвежда понятията дълъг и къс период. В късите периоди се появява решаващата роля на D върху цените, а в дългите периоди, когато има възможност производителят да реагира на промените в D чрез съответната промяна в S., цената е по-близка до произведените разходи.

На името на Маршал се записва концепцията за ценовата еластичност на търсенето, която определя чувствителността на купувача на даден продукт към цената. Маршал създава понятието потребителски излишък както и закона за "пределната полезност на стоката към всяко намаляване с увеличаване на количеството стока , която той вече има".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически школи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.