Икономически школи


Категория на документа: Икономика


Адам Смит е върхът на класическата школа във Великобритания. Той пръв свързва производство, разпределение на труда и фактори на производство. Теорията му е изградена на основата на трудовата теория.

Най-големият труд в живота му е "Богатството на народите". Тази книга е първото научно от системни позиции теоретично обяснение на пазарната икономическа система. "Богатството на народите" е съставена от пет книги

Причини за увеличаване на производството в съответствие с естествения начин, по който се разпределя то са:
1. природа на капитала и неговото натрупване;
2. за развитието на благосъстоянието на другите народи;
3. за системата на политическата икономия;
4. за доходите на владетеля и държавата - за процеса на преразпределение.

Конкретни приложения:

Теория на разпределението на труда.

Смит развива основната си теза за труда като източник на икономическо развитие. Според него определящия фактор за увеличаване на богатствата на народите, за техния икономически напредък, е увеличаването на разделението и производствената сила на труда. Това би довело до увеличаване на уменията, ловкостта; икономисване на време за преход от една работа към друга; създават се уславия и се изнамират инструменти , които позволяват на един работник да изпълнява работата на повече работници. Смит е идеолог на прехода от разпокъсано производство към по-централизирано стопанство на микро ниво, а именно манифактурата, която дава пример с производството на кърфици.

Редом с това, Смит развива и теорията за "невидимата ръка" - пазарът има силно регулираща се функция. Въпреки това, той смята, че охранителната роля на държавата не трябва да се премахва. С тази теория Адам Смит поставя основата на идеята за икономическото равновесие.

Теория за трудовата стойност.

Според нея стойността на всяка стока се определя от изразходваното количество труд за нейното производство. В теорията си Смит не е особено последователен и затова я наричат дуалистична. Освен основното схващане, че стойността на стоката се определя от количеството вложен труд за нейното производство, той въвежда и второ понятие, където стойността се определя от количеството труд, което може да се купи за дадена стока или стойността тук се определя от труда, който се купува.

Идеите на Смит за икономическото равновесие.

Смит първи въвежда термините съвършена и несъвършена конкуренция. Той твърди, че само неограничаваната от нищо конкуренция, може да създаде ефективно производство. Като несъвършена определя тази, в която има намеса на държавата - говори за монопол. Смит счита, че икономическото равновесие се постига само там, където безпрепятствено действа невидимата ръка на пазара.

Историческата школа. Икономическата наука в Германия.

За разлика от Великобритания и Франция, Германия няма своя класическа политическа икономия. В началото на 19 век Германия е една разпокъсана страна, в която все още няма единна централизирана власт. Тя все още е една изостанала аграрна страна. На мода там е централизмът. Либерализмът не се приема. (Великобритания приема либерализма, тъй като е мощна икономическа държава, но Германия не може да си го позволи). В тези условия в Германия се е появила историческата школа. Тази школа се е противопоставила на формализма в икономическата теория. Формализъмът е строго придържане към някакви норми, към външната форма на нещо без оглед на вътрешната му същност. За тях икономическата наука не се формира чрез предварително създадени модели, а се моделира с исторически факти. Представителите на историческата школа се обявяват против метода на абстракцията на класическата школа като пледират за едно по-конкретно изучаване на икономиката.

Предшественик на историческата школа е Фридрих Лист (1789-1847г.). Той е от първите икономисти в света, който се опитва да създаде икономическа психология. Той развива идеята, че в икономическия живот в Германия трябва да се отчита спецификата на германския дух, трябва да се разгледа емоционалната нагласа на търговските партньори. Лист дефинира политическата икономия като наука за националното стопанство и обвинява класическата школа, че не дава възможност за национални анализи. Фр.Лист е горещ привърженик на националното единство на Германия, на нейната политическа и икономическа независимост-обявява се за покровител на митническа тарифа с цел подпомагане на промишленото развитие на Германия, но не е за протекционизъм на земеделието. Лист дава една от първите класификации на стопанския живот според стадия на икономическо развитие: 1) първобитно състояние, 2) скотовъдство, 3) земеделие, 4) комбинация между земеделие и манифактура, 5) комбинаци между земеделие, манифактура и търговия. Последният пети вариант е идеалната комбинация според него.

Макс Вебер също е представител на историческата школа. Той пише книга за това как религията влияе върху икономическата система.

Историческата школа се дели на стара и нова. Представители на старата са Вилхелм Рошер (1817- 1894г.), който написва основния си труд "Политическа икономия от гледна точка на историческия подход" и Бруно Хилдебранд (1812-1878г.)-написва "Политическа икономия на настоящето и на бъдещето". В тези трудове се прави опит да се класифицира икономическият растеж. Според Хилдебранд класификацията е следната: 1) натурално стопанство, 2) парично стопанство, 3) кредитно стопанство, т.е. той започва класификацията от епохата на Средновековието. Според него връх на икономическото развитие е кредитното стопанство.

Новата историческа школа се характеризира с протест срещу формализма. Представители на новата историческа школа са Карл Бюхер (1847-1930г.), Густав Шмолер (1838-1904г.), Вернер Зомбард (1836-1941г.) и др.

Густав Шмолер е от тези, които по-късно формират т.нар. катедър-социализъм. Според него двигателната сила за развитието трябва да се търси в политическата, а не в икономическата област. Според него всяко икономическо изследване трябва да започне с изследване на психологическите, етническите и правовите основи на обществото. Шмолер също така споделя разбирането на примата на правото над икономиката. В тази историческа школа, където се поставят основите на икономическата психолигия има повик към гръцките философи-от тях се взима понятието "хедонизъм " като основа на икономическия живот т.е. икономическата активност се извежда от чувството за удовлетвореност и неудовлетвореност.

Един друг от късните представители на историческата школа е Вернер Зомбард (1863-1941г.)- философ, социолог, икономист. Той по-късно минава към национал-социалистически идеи. Според него само там, където има националистическа икономика, само там може да има успехи.

Друг представител е Макс Вебер, за който се спори дали е социолог или икономист. Той създава предпоставките за разглеждане на икономическите процеси като система от вътрешни и външни фактори. Вътрешни фактори са мотивация и др., а външни са икономика, правна система, култура, морал, етика и т.н.

Представители на късната историческа школа имат силно влияние върху континенталната историческа школа, тя е по-социолизирана, свързана с етика, психология, традиции. Те се явяват предшественици на социологизацията на икономическата теория.

Марксовата политическа икономия. Марксизъм.

Марксизмът като система от философски, икономически и политически учения възниква през средата на 19 век. Учението: Маркс поставя в центъра на икономическия анализ тезата, че развитието на историческия процес е непосредствено свързан с развитието на материалното производство. Той разкрива взаимодействието между основните сфери на икономическия живот, доказвайки определящата роля на производствените отношения върху развитието на производителните сили на обществото. Именно тези производствени отношения на всички сфери на икономиката, Маркс определя като предмет на икономическата икономия. Според Маркс хората не могат да произвеждат извън обществото. Те са принудени независимо от тяхната воля да встъпват в определени икономически отношения.

Предпоставки за възникването на Марксизма:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически школи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.