Икономически школи


Категория на документа: Икономика



Ранен меркантилизъм - пледира се за трупане на повече злато и сребро в страната, независимо по какъв начин. Нарича се още монетаризъм или система на паричния баланс.Наблюдава се активна намеса на държавата, забрана върху износа на пари и злато, трупане на съкровища, ограничаване на вноса - високи мита, отчуждаване на чуждестранните търговци, административно решаване на икономическите проблми.

Късен меркантилизъм (16-17 век) - не е важно как , а от какъв източник ще се натрупат златото и среброто. Стимулира се неограниченото развитие на вътрешната търговия, свободното парично обръщение, поощрява се манифактурната промишленост. Основен принцип е: повече да се продава, по-малко да се купува. Достатъчно е една страна да има положителен търговски баланс, за да е богата.

Англия

Уилям Стафорд - представител на ранния меркантилизъм. Стафорд в поетична форма разкрива възгледите си, че една старана, за да осигури бъдещето си, трябва да има натрупани резерви, разпределени из обществото в т.нар. градска лихварска прослойка.

Томас Ман - крупен търговец, един от директорите на Ост-Индийската компания. В края на живота си еволюира до теза на Късния меркантилизъм - външна търговия, покровителство на занаятите и промишлеността, натрупване на пари чрез обръщение.

Франция

Меркантилизма там навлиза по-късно (17 век), най-вече късния меркантилизъм.

Антоан дьо Монкретиен - за първи път използва термина "политическа икономия". Защитник е на търговците, богатство = пари, а външната търговия води до увеличаване на богатството. Богатството не е злато и сребро, а предмети необходими за живот и облекло.

Жан Батист Колбер - първият министър на финансите на Луи ХІV. Забранява трупанета на злато и сребро (стабилна френска валута - строги наказания срещу фалшифициране). Той твърди, че за да има нормална икономика, трябва да има нормална държава (не разпокъсана). Привърженик е на активния търговски баланс, производството на стоки за износ, съкращаване на вноса, строга протекционистична митническа политика. Държавата по негово време пази търговеца, но земеделието е в упадък, данъчен гнет върху селското стопанство.

Италия

Италия е раздробена на 15 княжества. Характерна е затруднена външна търговия между отделните княжества - високи и многобройни мита. Меркантилистите не одобряват това, понеже външната търговия е основа на богатството - искат премахване на границите, но това се случва чак през 18 век.

Гаспиери Скаруфи - той разбира, че е нереалистично да се обедини страната, още няма предпоставки.

Мястото на Меркантилизма в икономическите теории разчупва традиционното европейско мислене за икономиката като божествен порядък; създават се предпоставки за развитие на основната теза на класиците-не обръщението създава богатство, а производството; меркантилизмът е основа на един нов европейски национализъм - говори се за обединение на европейските държави. Меркантилистите са привърженици на идеята за големите държави и да няма бариери за търговията; монополизация на колониалната търговия; силна централизирана държава; силно национално правителство, което да осигурява общо национално регулиране на процесите; идеята за съществуването на едно значимо по своя брой, по своята големина, силно работещо население.

Класическа школа

В началота на капитализма, когато обществото се задушава от феодалните остатъци, широко разпространение получава идеята за свободна конкуренция.

1. Принцип на невидимата ръка - не е нужно някой да контролира икономиката. Пазарът е саморегулираща се система.

2. Принцип на свободната търговия.

Капитализмът е част от новите възгледи,които са свързани с късния Ренесанс - свобода, равенство, пазар, просветеност, цивилизовани отношения.

Външната търговия се развива до нови мащаби, не само грабеж.

Разложението на меркантилизма и възникването на класическата политическа икономия се свързва най-вече със социално-икономическите и политическите промени в Англия през 17 век. Епохата на първоначално натрупване на капитал е отминала. Развива се капиталистическата манифактура. Буржоазията вече не търси богатството в сферата на обръщението, а в сферата на производството. Бързо нараства промишления капитал. Най-бърз напредък бележи текстилната промишленост. Манифактурата заема най-значителен дял.

Аграрната революция в Англия е свързана с масово обединяване на английските селяни и замяната им с нови стопански субекти - категорията на крупните арендатори-капиталисти. По този начин земята става обект на изгодно приложение на капитал, а селяните - наемни работници.

През целия 17 век, английската морска търговия се разгръща все по-широко. Развитието на науката позволява на икономистите да се обърнат към математиката, статистиката, историята. Появява се необходимост от нова система от научни знания - политическа икономия. Все повече икономическата наука става индуктивна.

Основоположение на политическата икономия:

Уилям Пети - син на дребен занаятчия, сменя множество професии и занаяти - матрос, дребен търговец, занаятчия. Изучава медицина в Холандия и Париж. Прави блестяща научна кариера в Англия, но е и мошеник. "Трактат върху таксите и налозите" - разглежда цената на стоките, поземлената капиталистическа рента и т.н.

Уилям Пети е бащата на политическата икономия, защото дефинира целите и задачите на тази наука. Той прави пръв скока от обръщението към труда като източник на богатство.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически школи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.