Икономически активно население в България - структура и тенденции на развитие


Категория на документа: Икономика


 Курсова работа

по "Икономика на труда"

Икономически активно население в България-структура и тенденции на развитие

Разработили:

Теодора Петрова Петрова спец. СК, 2 курс, група 10, фак.№3158

Борислава

В последните месеци е особено актуално да се правят анализи на информацията, събрана от статистическото преброяване 2011г., на базата на които се чертаят тенденциите в промяната на структурата на населението. Нашата задача е на първо място да изясним понятията "икономическа активност", "заетост", "работна сила", "безработица". На второ място на базата на статистическите данни от последните три години да направим анализ на структурата и тенденциите на развитие на икономически активното население в България.

Населението на една страна, или т.нар. трудови ресурси, включва всички хора, които са жители на държавата, независимо от възрастовата и етностната им принадлежност. Населението се разделя на трудовоактивно и неактивно. Икономически активното население (работната сила) това са всички хора в трудоспособна възраст, неработещите инвалиди и пенсионери в рамките на трудоспособната възраст и работещите под и над тази възраст. Работната сила е определящ фактор, от който зависи предлагането на труда, отрасловата структура и икономическия растеж. На практика икономически активното население това са заетите и безработните в една национална икономика. Извън работната сила остават лицата под 16-годишна възраст, тези които по някакви свои съображения не търсят работа(обезкуражени безработни), ученици и студенти редовно обучение, пенсионери, инвалиди, младежи които отбиват военната си служба, затворниците, психично болни, хората които отглеждат децата си или се грижат за възрастни членове на домакинството, и др.

Заетостта показва икономическата реализация на работната сила. Към групата на заетите се включват наетите и самонаетите лица, ангажирани в дадена производствена дейност, попадаща в производствените граници на системата.
Наети лица-лицата работещи за дадена институционална единица резидент и получаващи възнаграждение за положения труд. В наетите лица се включват следите категории: лица, ангажирани от работодател по силата на договор за заетост; чиновници и други държавни служители, чиито срокове и условия за наемане са определени с държавен закон; въоръжени сили, състоящи се от лицата постъпили на краткосрочна или дългосрочна служба, наборници(включително наборниците ,работещи за граждански цели); собственици на корпорации, ако те работят в тях; студенти, имащи официално споразомение по силата на което те отдават своя труд в производствения процес на дадено предприятие в замяна на възнаграждение и (или) образователни услуги; надомни работници, ако е на лице изрично споразумение, че работника получава възнаграждение на база извършена работа; работници инвалиди при наличие на официална или не връзка между работодател и наето лице; лицата наети от агенциите за временна заетост; лицата които временно отсъстват от работа при условие че са официално обвързани с работно място и получават надница или работна заплата, уверение за връщане на работа след края на непредвидено обстоятелство или споразумение за дата на завръщане.
Самонаети лица-лицата, които са еднолични собственици или собственици на некорпорирани предприятия в които те работят. Самонаетите лица се класифицират за такива ако не се считат за наети. Като самонаети лица се третират следните категории: неплатени семейни работници, включително и тези работещи в некорпорирани предприятия и ангажирани напълно или частично в производствения процес; надомни работници, чиито доход е функция от стойността на продукцията от даден производствен процес за които те са отговорни; лицата заети в предприятие ангажирано с производство изцяло за тяхно крайно потребление.

Заетостта бива: пълна и непълна, ефективна и неефективна.
Пълната заетост е свързана с такова състояние на населението и икономиката, при което всички лица на 15 и повече навършени години, притежаващи частична или пълна трудоспособност, работят. Тъй като реално това положение е невъзможно за пълна заетост се счита такова състояние на икономиката, при което не всички работоспособни лица, които искат да се наемат на работа, работят, но безработицата не надхвърля естественото си равнище за страната през дадения период.
Непълна заетост е в случаите когато не всички трудоспособни лица, желаещи да имат платена заетост, работят; броят на лицата на 15 и повече навършени години, които търсят но не могат да намерят работа, надвишава естественото равнище на безработицата.
Ефективна заетост има тогава, когато при дадените икономически и социални условия заетостта осигурява оптималното използване на материалните, трудовите и финансовите ресурси, има икономически растеж и висок жизнен стандарт на населението.
Неефективна заетост има тогава когато не се осигурява икономически растеж и желания жизнен стандарт на населението.

Безработицата се определя като такова състояние на трудовия пазар, при което предлагането на работна сила надвишава нейното търсене. Към категорията на безработните се отнасят всички лица на 15 и повече години, които нямат но активно търсят работа и имат готовност в рамките на 14 дни да приемат и започнат работа. Към безработните се включват и онези лица извън работната сила(студенти, домакини, и др.), които обикновено нямат икономическа дейност, но са конкурентни на пазара на труда. За безработни се считат и лицата, които не търсят активно работа, но очакват да започнат такава за която имат обещание; или имат работа от която са в принудително неплатено отсъствие за повече от един месец, ако имат обещание и определена дата за връщане на работа. В съответствие с различните класификационни признаци съществуват следните видове безработица: пълна и непълна;явна и скрита; доброволна и принудителна; фрикционна, структурна, циклична, класическа, сезонна и остатъчна.

Икономическа активност на населението на България 2008-2010год.
Според данните на НСИ от преброяването в началото на 2011г. населението на България е 7 364 570 души. Наблюдават се изменения във възрастовата структура на населението-засилване на демографското остаряване или намаляване на относителния дял на населението на възраст до 18г. Наблюдават се увеличение на дела на лицата във възрастовата група 18-64г., като той е 65,2% според последното преброяване. Най-голямо е увеличението в дела на населението на възраст над 65г.- достигнало е 18,9% през 2011г. Прирастът на населението и възрастовата му структура са от голямо значение за пазара на труда и развитието на икономиката. Намаляването на броя на лицата до 18г. за сметка на увеличение на дела на населението на възраст над 65г. означава, че намалява броят на бъдещите активни работещи хора и се увеличава делът на тези, които трябва да получават пенсии.

Икономически активното население на България на възраст 15-64г. към началото на 2011г. е 65,2% от населението в тази възрастова група. Коефициентът на заетост е 59,7%, или с 4,3 пункта е по-малък от този през 2008г. По този показател България отстъпва с 4,5 пункта от средната стойност за ЕС. Причините за намаляване на заетостта са намаляване на производството и закриване на работни места, поради влиянието на глобалната икономическа и финансова криза. Други причини са отрицателния прираст и емиграциите. Съществуват и две противоположни тенденции при тълкуването на промяната в икономическата активност:намаляване на заетостта в обществения сектор и увеличаване на заетостта в частния сектор.
През последните две години за разлика от предишни се намалява различието между коефициента на заетост на мъжете и на жените, поради по-съществения спад в заетостта при мъжете. През 2010г. коефициентът на заетост на мъжете достига 63%, а на жените-56,4%, като от 2003г. това са най-близките стойности на този показател за двата пола(разликата е 6,6 пункта при 9 пункта през 2008г.).
Намалението на заетостта след 2008г. се отнася за всички възрастови групи, но в най-голяма степен за лицата на възраст 25-34г. През 2010 коефициента на заетост на тази възрастова група(70,7%) е със 7,5 пункта по-малък от този през 2008г.
Образователната структура на заетите е показател за предпочитанията на работодателите към работна сила с по-високо образование. Коефициентът на заетост се различава значително според степента на завършеното образование. През 2010г. заетите са 83,8% от лицата с висше образование на възраст 25-64 навършени години, докато за лицата на същата възраст, завършили основно и по-ниско образование, този дял е два пъти по нисък-41,2%.
Статусът в заетостта е комплексен показател за трудовата мотивация и предпочитанията на заетите под въздействието, както на обективните икономически фактори и условия, така и на техните личностни характеристики(образование, възраст и т.н.). Готови сами да поемат риска да са работодатели или самонаети през 2010г. са 27,3% от заетите, което е почти един процент повече от тези през 2008г. Към 2010г. 61,7% от заетите лица работят в сферата на услугите, в индустрията-32,1%, а в горското стопанство-6,2%.
Според някои страната ни навлиза в икономически подем, а според други-в депресия, затова точно не може да се определи от какъв тип, според икономическия цикъл, е безработицата у нас. След като през 2008г. коефициентът на безработица в България достига най-ниското си равнище за последните 15г.(5,6%) през следващите години тя започва да се покачва и през 2010г. коефициента на безработица достига 10,2%. Увеличението на безработните през последните две години е по-голямо при мъжете в сравнение с жените- при мъжете нараства от 5,5% през 2008г. на 10,9% през 2010г., а на жените съответно от 5,8% на 9,5%. Въпреки че от 2009г. коефициента на безработица в България започва да расте, през същата година той е с 2,2 пункта по-малък от средния за ЕС-27(9%), докато през 2003г. го надвишава. През 2003-2010г. коефициента на младежка безработица(15-24г.) отбелязва най-големи изменения в сравнение с останалите възрастови групи. През 2008г. той достига най-ниското си равнище-12,7% или с 15,5 пункта по-малко в сравнениес 2003г., но през 2010г. се увеличава значително до 23,2%. Увеличава се също и броя на обезкуражените лица и продължително безработните(за период по-голям от 1год.). Намаление се наблюдава в броя на лицата безработни за по-малко от 1год. Увеличението на безработицата засяга най-съществено хората с по-ниско образование. През 2010г. коефициента на безработица за лицата с основно или по-ниско образование на възраст 25-64г. е 21,7%, за завършилите средно образование-8,3%, а за лицата с висше образование-4,3%.
Тенденции и прогнози за заетостта и безработицата в България 2011-2014г.

Развитието на пазара на труда през последните две години се променя чувствително в сравнение с тенденциите наблюдавани в периода 2003-2008г. През 2010г. е отбелязано значително намаление на заетостта и бързо нарастване на безработицата. През второто и третото тримесечие на 2010г. се наблюдават обичайната за предходната година сезонна динамика на заетостта, изразена с нарастване на заетите спрямо предходното тримесечие. Сезонното оживление в дейности като селското стопанство, туризма, строителството и търговията помагат за постепенното намаление на безработицата, която достига средна стойност за третото тримесечие(9,5%). Обичайно ниската активност на частния сектор през зимните месеци, свързана с освобождаване на сезонен труд, заедно с все още свитите възможности за наемане на нови работници, обуславят намалението на заетите в края на годината.
В отраслите на промишлеността се наблюдава възстановяване на икономическата активност, но все още не е съпроводено с ръст на работните места. Общата заетост в преработващата промишленост е зависима силно от някои трудово-интензивни отрасли, като производство на текстил и облекло, но броят на наетите там все още намалява. Спадът на заетостта продължава да е силно изразен и при отрасли като производство на основни метали и на машини и оборудване, което се свързва със стремежа за повишаване на производителността и конкурентноспособността на фирмите на външните пазари. Секторът на услугите остава повлиян от все още свитото търсене, а темповете на намаление на заетите през 2010г. надхвърлят отбелязаните през предходната година, когато съкращенията са съсредоточени главно в индустриалните отрасли.
През 2011г. се очаква негативните тенденции в развитието на пазара на труда да бъдат преустановени. Предвижда се равнището на безработица плавно да спада и да се реализира ръст на заетостта.
В периода 2012-2014г. се очаква производителността на труда да поддържа плавно ускорение в темпа си на растеж, което да бъде съпроводено с умерено нарастване на заетостта и спад на безработицата до около 8,9% средно за 2014г.

2010г.
равнище
2010г.
промяна
2011г.
промяна
2012г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически активно население в България - структура и тенденции на развитие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.