Икономическа криза


Категория на документа: Икономика




Икономически кризи. Теории за кризите. Фази на кризите

I.Същност

Най-общ аспект под икономическа криза се разбира такова състояние на пазарната икономика при което производсвото на стоки превишава платежноспособното търсене.

Парвата криза обхваща икономиката на Англия през 1825 година. Преди 2 световна война на дълбота е кризата 1929 до 1933 година. Тя е известна под наименованието на великата депресия тогава световното промишлено производство спада с над 40%. От следвоените кризи наи дълбоката е кризата от 1974 до1975 год.

Пречините за икономическите кризи някои автори търсят в природни явления (заметресения, наводнения и др.) , а други в психологически фактори преобладаващо обаче е сващането което сварзва кризите с нарошеното равновесие между тарсенето и предлагането. което е в твърде големи обеми , резултат от т. Нар. Сврух производство . най общо може да се каже че свяка икономическа криза влияе отрицателно варху националните икономики и световното стопанство като цяло.

II. Теории за икономически кризи

Теориите за кризите са много разнообразни. Но те могат да се сведат да два базови модела:
Модел 1- според които виновникът е държавата.
Модел2- според които веновникът е даржавата .
В рамките на мадел1 основен отвиняем е бил златния стандарт с "неговите окови" , които пренасят кризата от страна в страна, не позволяват нарастване на паричната маса. Или , казано по друг начин, при раздуването на паричната маса, всяко неино свиване е изключително болезнено. Сподат вав цените и последвалата далгова дефлация водят до ограничаването на потреблението. В духа на този модел, предпочитанията на икономическите агенти са нестабилни. При коментара на кризите, при този модел се подчертава рискова страна на финансовите пазари и на пазара като цяло. Говори се за "късогледството" на финансовите пазари, за тяхната ватрешна нестабилност и липса на ефективност. Прибавят се : липсата на регулации, осчетоводяване по пазарна стоиност и дръги. Рядко се споменават глобалните дис баланси, но на тях се гледа като на дошли от пазара. Когото се говори за България, неменуему идва на ум обвинението, че паричния съвет подобно на златния стандарт е респективен и е вреден механизам, изкуствено наложен отван и ограничаваш суверената ни парична полетика. Тои води до потискане на реалните доходи на населението, и на неговото потребление.

Модел2 с малки модификации тварди, че държавата (миналото често се говори за "воината като фактор") е основната пречина за унищожения раи на световното довоенно стопанство. Воината води да бърз скок на паричната маса, разруха на публичните финанси и до ограмни загуби. Следвоенната инфлация барзо нарошава вразките между спестяване и инвестици, като част от спестяванията са заменени с непокрити и "фалшиви" пари ( чрез ниски лихвени проценти под естественото равнище) това води до свахинвестиране и "лоши" неефективни проекти, което деформира структората на производството. Теоритично, обяснението се дава с вредата от началния паричен шок, които роши предпочитанията в води до структорни деформаци. Рано или късно се стига до обрат в конюнктурата, свиване и дефлация. Като помошни елементи често се добавят някои елементи от асиметрията на информация и морлания риск, сварзани например с поетите експлицитни и инплицитни гаранци от държавата за определени финансови институци, гаранци, които карат тези институци да поемат неоправдани високи рискиви.

Но, и тогава и днес, модел1 е победител. Това е моделат на недостатъчно търсене, потребление, и на нестабилноста на пазарите. Модел 1 вещае край на пазара и либералното мислене. Въпреки посочената победа на модел 1, модел2 е достатъчно добре предствен и тогава и днес, особедно теоритични дискиси ( представители на австрииската школа, Луижи Енауди, Жак рюеф).

След икономическата криза 1929- 1932 г. , държавите са принудини да предприемат анти кризисни мерки, които не са в духа на класическо-либерално учене.

Джон М. Кейнс се обявява за активна анти кризисна политика. Така с "общата теория"на Кейнс класическото учение се измества и идва ерата на регулираната от държавата икономика с помощта на финансите.

Правилата на Кейнс са :

1) активна стопанска дейност на държавата:

2) дефицитен държавен бюджет:

Държавата разширява своите функции и наред с държавното управление и защитата от външно нападение, се развиват социалната, икономическата, а в последствие и икономическата й функции. Кейнсианската концепция води до изкусвени количествени (квотата за държавата от 1/10 от БВП е повишена на 40-60%) и количествени (функция и социализиране) промени в областа на финансите. Най-важните моменти от кейсианската еволюция са:

1) Разширяване обхвата на финансите извън границите на държавата, на държавното стопанство, което става само едно от най важните звена на финасите, които обхващат всички реални парични отношения в националното стопанство, а и извън него.

2) Акцентиране и абсолютизиране на регулативната фукция и ролята на държавата и силното им икономизиране и социализиране

През 70-те години на 20-ти век настънват кризисни смощения в развитието на западните икономики. Реакцията е активизиране на неолиберализма. В началото на 80-те години на 20-ти век се преминава от кейсианство към неолиберализма. Свързва се оправлението на М. Тачър (Великобритания) и Р. Рейгън (САЩ) и получава наименованието "тачъризъм" и "рейгъномика". Прилагането на правилото, повече пазар и по-малко държавата включва :

-ограничаване на стопанската деиност на държавата;

- Сакращаване на държавните разноски;

- Намаляване на данъците и презстуктуриране на данъчната система;

- повишаване финансована самостоятелност на местните органи;

- преодоляване на селективността, ограничаване и глобализиране на икономическото регулиране от страна на държавата.
Кризата, която се намира по настоящем световното стопанство, отразява и потвърждава както посочените закономерности, така и тварде осложнените вразки в световното стопанство в началото на 21-ви век.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономическа криза 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.