Икономическа криза (2008 - 2011)


Категория на документа: Икономика


Икономическа криза (2008-2011)

Световната финансова криза от 2008 година е следствие от Ипотечната и Световна икономическа криза от 2007 година. Изразява се във влошаване в силна степен на основните икономически показатели на т.нар. развити страни, като е последвана от глобална рецесия.
Кризата избухва в САЩ като ипотечна и постепенно прераства в финансово-икономическа, обхващайки и засягайки всички страни и световната икономика. По мащаби и обхват е сравнима и съпоставима с Голямата депресия от 1929г. Изразява се във всеобщ спад на производството, намаление на потреблението и търсенето с понижение на цените на суровините, последвано от нарастваща безработица.
В основата на всяка една криза е заложена финансовата система. Същността на една такава криза се крие в голямото намаляване на търсенето на финансови активи в икономиката. В подобно положение фирмите притежават пасиви, надвишаващи пазарната стойност на активите. По този начин се губят много пари, а банките престават да отпускат кредити.
Политиката на по-големите банки също е сред причините за настъпилата криза и по-конкретно инструментите, които пълнят балансите на банките с неблагонадеждни ипотечни облигации.
Световната финансова криза оказа влияние върху цялостния процес на кредитиране и върху потребителското в частност
Последствия:фалити на банки, фирми:
Август 2007 година: кризата на пазара на ипотечно кредитиране в САЩ прехвърлил границата към Европа. Световната система започнала да изпитва дефицит на ликвидност. Централните банки на Европа, Англия, Япония, САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия провели масирани интервенции за успокояване на финансовия пазар.
Септември: ФЕД рязко понижил лихвата до 4.75% от 5.25%. Британската ипотечна банка Northern Rock получила спешна финансова инжекция в размер на над 20 млрд. евро от централната банка на Англия. Мярката не намалила проблемите на банката - за ден вложители изтеглили 4 млрд. долара от трезора. В Русия започнала вълната по повишение на лихвата по ипотечни кредити и по-строги изисквания към заемателите. Редица банки напуснаха ипотечния пазар.
Октомври: Инвестиционната банка Merrill Lynch отписала милиарди долари като загуба.
Ноември - декември: Правителството на САЩ подготвил пакет от антикризисни мерки за банки и кредитополучатели в затруднения. Много американски и европейски банки, инвестиционни и хедж фондове отчитали милиарди долари загуба. Банковата криза в Европа набирала сила.
Януари за първите две седмици на месеца европейският борсов индекс DJ Euro Stoxx Banks загубил почти 10%. Последвал спад на капиталовите пазари в Азия.
Февруари 2008 година: Централната банка на Русия признала за съществуването на проблем с ликвидността на руските банки. Поддържането на ликвидност станала приоритет. Заради спада на фондовия пазар в Русия много от инвеститорите се насочили към пазара на недвижимости. Последвало рязко ускорение на цените на жилищата. Март JP Morgan Chase обявил решението си за купуване на петата по големина инвестиционна банка Bear Stearns за 236 млн. долара.

Април - май: Продължавал проблемът с ликвидността на световните финансови пазари. Руските банки продължавали да увеличават лихвите по всички видове кредити. Още през май резкият скок на цените на жилищата в Москва и Санкт Петербург утихнали.

Параметри на кризата: области, видове криза

> Финансовите пазари
Капиталовите пазари отново започнали да губят позиции, а индексите отчитали драстични понижения. Европа отчела загуби, след като близо седем работни дни фондовите борси вървяли само нагоре. САЩ затворила със спад от над 5%, а негативната тенденция превзела и Азия. В Япония NIKKEI 225 е понижила драстично с 6.53% до 8 899 пункта, а аналогично било движението в Хонг Конг, където HANG SENG изтрил 6.80% до 13 830 пункта. Ентусиазмът на Българска фондова борса свършил. Негативното настроение се пренесло и на родна почва повлияно от края на еуфорията от президентските избори в Щатите. В унисон с борсите в Азия и САЩ родните показатели нагазили в отрицателна територия като изтрили спечеленото. SOFIX коригирал негативно стойността си с 3.10 на сто до 473.04 пункта, последван от широкият BG40 и BGTR30, които се понижили съответно с 2.63 и 3.02%. Най-малко до момента е загубал на индексът BGREIT, който е ниво 1.35% по-ниско от отварянето на сесията. Резки спадове до момента се наблюдавали при Балкантурист Елит АД, който изтрили почти 17 на сто от пазарната си оценка при минимален обем прехвърлени акции. При имотните дружества негативно в търговията стартирал ФеърПлей.

> Банков сектор
Банковите институции, предприели мерки към промяна на лихвените условия, свързани със срочните си депозити. Банките понижили лихвените проценти, предоставяни по депозити в американска валута, като най-чувствително било понижението на лихвите през 11-то и 12-то тримесечие - с 2-ва процентни пункта.
Поскъпването на кредитния ресурс намало търсенето на кредити. Първоначални данни за нарасналата предпазливост от страна на българските фирми и населението вече включително по информации от банковия сектор били на налице. На фона на увеличението на лихвените проценти, банките намалили в минимална степен размера на годишната застраховка Живот от 0.6% на 0.5976%.

> Енергиен сектор

Естествено е нарастването на цените на енергията да повлече със себе си нагоре и цените на суровините. Изострена актуалност в този контекст придобива проблемът с рециклирането на суровините, който дефинитивно се разраствали до планетарни измерения, подобни на тези с емисиите на въгледвуокис и на парниковия ефект от индустриалната човешка дейност.

> Цялостен спад на икономическото развитие

Кризата, започнала от пазара на американските ипотечни облигации, постепенно придоби глобални очертания. Ако в средата на 2007-ма година повечето анализи били насочени към успокояване на общественото мнение и обосноваване на тезата, че Европа и Азия няма да бъдат засегнати съществено от очертаващата се рецесия в САЩ, то сега мнението на почти всички експерти еволюира в посока към значително по-песимистични оценки.

Очевидно е, че една рецесия в САЩ няма как да не се отрази върху Китай и Япония, тъй като растежът в тези страни зависи силно от американския внос и способността на САЩ да финансират дефицита по текущата си сметка. Влошаването на икономическите показатели на САЩ и водещите азиатски икономики, от своя страна, не може да не окаже влияние върху икономическия климат на европейския континент. Все по-голяма е вероятността в световната икономика, а не само в САЩ да настъпи сериозен спад.

Икономиките на всички страни от групата на седемте вече били изпитват или се намират на границата на рецесията, посочва руският професор Нуриел Рубини.
Други развити и развиващи се икономически системи (Нова Зеландия, Исландия, Естония, Латвия и частично икономиките на страните от Югоизточна Европа) също уверено се движели по посока на спад.

Виновниците са много: спукалите се ипотечни балони на пазара на недвижимост в САЩ, Великобритания, Испания, Ирландия и други страни от еврозоната; пробитият балон на кредитния пазар, където парите са били прекалено достъпни прекалено продължително време; негативният ефект, който оказва върху капитала и инвестициите спада на фондовите индекси; стагфлационният ефект заради високите цени на петрола, който принуждава централните банки да вдигат лихвите, сдържат инфлацията по време, когато съществуват сериозни рискове за ръста.

Текущият спад в страните от групата на седемте било до рязко понижаване на темповете на ръст в развиващите се пазари. Тези, които зависят от износа в САЩ и Европа, а също така тези, които имат големи положителни баланси по текущите операции (Китай, мнозинството страни от Азия и мнозинството други развиващи се пазари), били пострадали от спада в страните от Г-7.

Страните с голям дефицит по текущата сметка (Индия, Южна Африка, а също така над 20 икономики от Източна Европа от Балтика до Турция) могли да пострадат от световната кредитна криза.

Износителите на суровини (Русия, Бразилия, а също така останалите държави от Близкия Изток, Азия, Африка и Латинска Америка) пострадали, защото рецесията в страните от Г-7 и глобалният спад намалили цените на енергоносителите и другите стоки с не по-малко от 30%.

Негативни последици за България след финансовата криза

Световната икономическа и финансова криза започна да се проявява в България от есента на 2008 г. Първите засегнати отрасли и браншове бяха металургия, торова промишленост, добив на метални руди, шивашка промишленост, добив на строителни материали. Ръстът на БВП през последното тримесечие на годината бе 3.5 на сто, при 6.8% за третото тримесечие. От м. октомври 2008 г. спря тенденцията за постоянно намаляване на безработицата и оттогава е налице постоянен, макар и плавен ръст. Въпреки ръста на безработицата, повечето работодатели от тогава и до днес се въздържат от крупни съкращения. Използват се т.нар. "меки мерки", като принудителни отпуски, преминаване към намалено работно време, извършване на извънпланови ремонти и др.
За разлика от други държави, кризата не се отрази върху стабилността на банковата система. До момента липсват банкови фалити. Липсва и целева намеса на държавата за подпомагане на определени банки. Отражението на кризата спрямо банките бе не в посока на тяхното финансово състояние, а най-вече причини прилагането на много по-консервативна кредитна политика, изразяваща се в силно ограничен достъп до кредити, съчетан с често повишаване на лихвените нива /вкл. и по стари кредити/.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономическа криза (2008 - 2011) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.