Идеите на икономистите класици по отношение на държавните финанси


Категория на документа: Икономика




Доклад

на тема

"Идеите на икономистите класици по отношение на държавните финанси"

Проверил: Гл. ас. д-р ТЕОДОРА ПЕТРОВА Изготвил: Мария Ташева

Специалност: Финанси

Група: 4

Фак. Номер: 091028

Съдържание:
1. Въведение ....................................................................... 3 стр.
2. Виждания на икономистите класици по отношение на държавната намеса в икономиката ....................................................3 стр.
3. Виждания на икономистите класици по отношение на данъчната политика на държавата.................................................. 4 стр.
4. Виждания на икономистите класици по отношение на дълговата политика на държавата .................................................6 стр.
5. Виждания на икономистите класици по отношение на бюджетната политика на държавата................................................. 8 стр.
6. Предимства и недостатъци на класическата теория за държавните финанси .........................................................................8 стр.
7. Заключение....................................................................9 стр.

1.Въведение

Трудно е да се изучава и анализира икономиката на дадена обществено икономическа формация без теория и практика на разпределението и преразпределението на националния продукт, без концепция за държавния бюджет и държавната дейност. Във връзка с това развитието на финансовата мисъл е свързано със стопанската и финансовата политика на държавата и със стремежа на икономистите да обосновават ефективността или да критикуват едно или дрyго направление.

Вижданията за ролята на държавните финанси в икономиката нe са хомогенни. В зависимост от конкретното историческо време, географско местоположение и принадлежност към определена икономическа школа, вижданията за държавните финанси, тяхната функция, роля и място в управлението на икономиката драстично се различават. Сред идеите на различните икономисти по отношение на държавните финанси ясно се открояват вижданията на класическата политическа икономия, тезите на кейнсианците, неокласическите теории и идеите на неокласическия синтез. Всички те възникват на определен етап от развитието на икономиката и икономическата теория отразявайки текущото им състояние и перспекриви. Посочените основни теоретически направления по отношение на държавната финансова политика имат своите предимства и недостатъци, което води избора на верен модел за воденето й труден и изпълнен с неизвестности.

За класицизма държавата, следователно нейните финанси, са необходимото зло, осигуряващо "нормална" среда за функционирането на останалите стопански субекти. Класическата теория е изградена около принципа за неутралитета на държавните финанси при взаимодействието на държавата с икономиката. Държавата трябва да ограничава своите разходи само до най-необходимото и при положение, че акумулираните финансови ресурси не се използват за икономически цели, т.е. за целенасочено въздействие върху икономиката. Класиците пледират още за ограничена роля на дълговото финансиране, балансирана бюджетна политика и ниски данъци.

2. Виждания на икономистите класици по отношение на държавната намеса в икономиката

Известно е, че класическата школа, която възприема и доразвива тезата на меркантилистите за двете съставки на единното национално стопанство е по същество либерална. Тя боготвори пазара и пазарното стопанство т.е. пледира за и фактически изгражда едно почти свободно и саморегулиращо се пазарно стопанство. Пазарът изпълнява първостепепенна и водеща функция и роля, а държавата се свежда едва ли не до негов придатък, до колкото тя следва да осигури условия за неговото пълноценно и ефективно функциониране. Конкретен израз на либералното отношение държава- пазар намира проявление във формулирание от Адам Смит т.н. - класически принципи на финансово- икономическа политика на държавата. Тя се свежда до:
* Умерена стопанска дейност на държавата
* Уравновесен или бездефицитен държавен бюджет
* Неутрална финансова политика
* Принципа за едната десета

От либерални позиции стопанската или икономическата дейност е поле за проявление едва ли не само и единствено в частния капитал и частното предприемачество; държавата няма място в иконоиката. Адам Смит обаче вижда, че частният капитал не проявява особен интерес към изграждането на пътища, мостове, пристанища, канали, съобщения или т.н. днес инфраструктура. Причината е, че тук се изискват огромни капитали, налице е дълъг срок на възвръщаемост и не са толкова ясни и сигурни финансово- икономическите резултати т.е. печалбите. Частният капитал по принцип се насочва там, където оборотът е най-бърз, печалбата най-лесна и най- висока. Адам Смит отлично разбира, че без необходимата инфраструктура не би могло да се развива и ефективно да функционира нито частно- пазарното, нито държавното стопанство. Ето защо той формулира принципът за умерена стопанска дейност на държавата, в смисъл че тя може и следва да се занимава непосредствено със стопанска дейност, доколкото трябва да изгради и поддържа неоходимата инфраструктура, от която се нуждае както частно-пазарното така и държавното стопанство от административно-гражданска и военна гледна точка. Класическата икономическа теория формулира и тезата за т.н. естествени монополи (на национално и местно равнище), които също следва да останат в ръцете на държавата, за да не се възползват от естественото или монополно положение частни капитали и структури, а държавата, общините и обществото като цяло.

3. Виждания на икономистите класици по отношение на данъчната политика на държавата

Държавата предоставя различни видове услуги като защита на собствеността, поддържане на вътрешния ред и сигурност. Гражданите заплащат тази услуга чрез данъците, в резултат на което се утвърждава тезата за данъка като "цена на правителствените услуги" или държавата "произвежда" или "продава" услуги, а гражданите " ползват" и "заплащат" тези услуги с данъка, в резултат на което отношенията са на търговско- еквививалентна основа. Следователно лицата правят размяна с държавата, както правят размяна помежу си и изплащат еквивалентната стойност на благото или услугата. Публичната власт дава услуги, лицата трябва да ги заплатят с пари. Това именно е данъкът, тъй като е еквивалент на държавните услуги. Особено място в организацията на данъка и данъчното облагане заемат принципите на облагане формулирани за първи път от Адам Смит през 1776 година. Като основните правила, на които следва да се изгражда организацията на данъчното облагане са следните принципи:
- съразмерност (справедливост) на данъка- този принцип означава, че всеки данък трябва да бъде съобразен с икономическото и финансово състояние на данъкоплатеца, т.е. всеки е задължен да внася във финансите на държавата такова количество пари съразмерно на своите доходи и възможности. В основата на този принцип стоят две идеи: данъкът следва да се определя в зависимост от дохода на данъкоплатеца и които получава повече блага от държавата, трябва повече да плати на държавата.
- определеност на данъка- данъкът следва да бъде предварително определен, а не произволен за данъкоплатеца, за да не съществуват затруднения при определяне на данъчното задължение, начините и срока на плащане.
- удобство на данъка- съобразяване с облагането и плащането на данъка с възможостите на гражданите да изпълняват задължението си във времето и получаването на доходите и по начин удобен за платеца.
- икономичност на данъка- което според Адам Смит се изразява в съкращаването на разходите по събиране на данъка. Събирането на данъка да не е съпроводено с много разходи на държавата, т.е. сумите по събиране на данъка да не превишават сумата на самия данък. Този принцип е свързан с рентабилността на данъка и данъчната тара, т.е разходите за събиране на данъка.
- стабилност и еластичност на данъка- данъкът следва да не се влияе от конюнктурата, да не се променя често, което създава несигурност за бизнеса.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Идеите на икономистите класици по отношение на държавните финанси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.