Хипотеза на сегмeнтната пазарна ефективност


Категория на документа: Икономика




ХИПОТЕЗА НА СЕГМEНТНАТА ПАЗАРНА ЕФЕКТИВНОСТ
ИЛЧО БЕЧЕВ

АБСТРАКТ

Настоящето изследване поставя като проблем въпроса, защо се забелязва неефективност на развиващите се пазари в началните периоди на тяхното съществуване. Възможна хипотеза, която отговаря на този въпрос е, че те са сегментно (ограничено) ефективни. Целта на това изследване е да предложи дефиниция, теоретичен модел, тестове за сегментна пазарна ефективност. Eмпиричните резултати за ефективността на БФБ показват, че не е непребержима вероятността тя да е била ограничено ефективна в началните етапи на своето съществуване.

Ключови думи: EMH, пазарна ефективност, сегментация

JEL Classifications: G14

ХИПОТЕЗА НА СЕГМEНТНАТА ПАЗАРНА ЕФЕКТИВНОСТ

ВЪВЕДЕНИЕ

Смяната на политическите системи в бившите централно регулирани икономики и последвалото откриване на институции уреждащи пазарните отношения, даде тласък в изследването на пазарната ефективност на тези новоучредени структури. По-ранните изследвания на ефективността на борсите дава скептична оценка на тяхната ефективност, докато изследвания за по-късни периоди дават положителни резултати. Също така тестовете за еволюираща пазарна ефективност показват тази промяна от неефективност към ефективност[1].

Съществен белег на конвенционалните изследвания обаче е, че тестовете за ефективност се правени върху пазара като едно хомогенно цяло. Хипотезата на настоящето изследване е, че пазарите са сегментирани по дадени преференции на институциите и инвеститорите. От това следва, че е нужен теоретичен модел, който да взема пред вид тази сегментация. Целта на това изследване е да предложи такъв теоретичен модел и да предложи тестове за сегментна пазарна ефективност. Значението на доказването или недоказването на съществуването на сегментна пазарна ефективност би показало дали е възможно да се правят необосновано високи печалби при търгуване само с историческа информация за цените, ако търговията се извършва на слаборазвити или развиващи се пазари.

РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИЯ

Видове ефективност

Широко приетото дефиниране на пазарна ефективност в модерната икономическа литература произлиза от Фама [2], според когото могат да се отличат три основни форми на ефективност, които описват промените в цените като реакция на различни по обхват информационни множества. Според слабата форма на ефективност, която е и в полезрението на настоящето изследване, информационното множество обхваща само историческите стойности на цените. В полусилната форма на пазарна ефективност множеството обхваща цялата публично достъпна информация, а силната форма на хипотезата прибавя към това и непубличната информация. Хипотезата на ефективните пазари е, че във всеки даден момент пазарната цена е реалната цена и не може да се постигне извънмерна възвращаемост условна на едно от трите информационни множества в зависимост от формата на ефективност.

Неефективността на пазарите се обяснява с ниската ликвидност на търгуваните активи и ниската пазарна капитализация на компаниите, т.е. едновременен слаб интерес както на индивидуалните и финансови инвеститори, така и на компаниите търсещи финансиране чрез този пазарен канал. Друго обяснение от институционална гледна точка е слабото развитие самите борси като място за сключване на сделки с активи.

Теоретичен модел

Нека даден пазар се описва от индекса I, където I се изчислява като:

(1),
където Q е брой активи, а P e цена на придобиване на единица актив за i-я актив в момента t . Нека rt = It / It-1 = Пt(It, It-1) е доходността на индекса. Тогава ако разделим пазара на K сегмента и образуваме индекс Ik за всеки от сегментите (k = 1...k), то доходността на пазара се определя от множеството:

(2)
Тъй като Пk са независими и еднакво разпределени случайни величини, то в сила е че:

(3),
където υ e Гаусово разпределена случайна величина.
От горните съждения можем да стигнем до следната дефиниция:

Дефиниция 1: Ако съществуват k пазарни сегмента, то пазарът е ефективен, когато са едновременно ефективни всички k пазарни сегмента. Ефективността на ограничен брой сегменти определя ограничена (сегментна) ефективност.

По този начин се получаваме от една страна тест за съвкупна ефективност, който е по-силен от конвенционалните тестове. От друга страна получаваме тест за ограничена ефективност, приложим за пазари, на които присъстват малък брой инвеститори и/или малък брой търгувани активи.

Емпирични тестове

За целите на това изследване са взети данни за индекса SOFIX публикуван от Българска Фондова Борса (БФБ), София на дневна база за периода 03.11.2000 г. - 07.04.2006 г. Използва се първо тест за автокорелация на Люнг-Бокс[3]. Този тест, макар и не толкова силен, колкото например тестът на Макинли и Ло[4] често използван в литературата за хипотезата на ефективните пазари, е достатъчен за нашите цели. Използван заедно с процедура на движещи се прозорци[5], тестът дава визуална представа за пазарната ефективност.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хипотеза на сегмeнтната пазарна ефективност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.