Характеристика на търговията като стопанска и функционална дейност


Категория на документа: Икономика


Тема 2 Характеристика на търговията като стопанска и функционална дейност

Особено значение за разкриване на същността на търговията имат участниците в нея. При натуралната размяна всеки раззменя своята стока със същото лице, с коеот получава необходимата му стока. При паричната всеки продава своята стока на едно лице, а купува необходимата му при съвършенно друго лице или при нея се премахва необходимостта при всяка разменна сделка да се срещат 2 лица, които имат взаимна нужда от своите стоки. Парите са тези, които изпълняват ролята на всеобщ еквивалент. В процеса на общественото разделение на труда търговията се обособява като самостоятелна специализирана професионална стопанска дейност по покупко - продажбата на стоките, осигуряваща повишаване на ефективността на общественото производство, защото:
1. Тя съдейства за освобождаване на производителите от необходимостта сами да организират реализацията на своята продукция и да насочат своите усилия към разширяване на производството, към неговата специализация и диверсификация а следователно и повишаване на производителността и рентабилността на инвестирания капитал. Ако стокопроизводителя сам организира процеса на продажбата, то той трябва сам да формира стокови запаси в съответствие с потребностите на своите клиенти , да препобразува производствения асортимент в търговски и да осъществява непрекъснато проучване на потребностите на своите клиенти. Количеството на сделките които той трябва да сключи са многократно по-големи от тези на търговеца за реализация на неговата продукция.
2. Специализирайки се в процеса на покупко продажбата на стоките търговията и търговския капитал съкръщават времето на обращението на обществения капитал, защото със своите организационни и структруни звена търговията е най-близко на пазара и може бързо да реагира на силно-динамичната пазарна конюнктура.
3. Под въздействието на общественото разделение на труда търговията и търговската дейност непрекъснато се развиват и разширяват, което води до разширяване на обхвата на стоково паричните отношения и до по-нататъшно развитие на вътрешно отрасловото разделение на труда, а от там и на общественото производство.
Следователно като стопанска дейност осъщестествявана от конкретни социални субекти търговията непрекъснато се разширява, обогатява и усувършенства чрез възникване и развитие на нови форми. По-конкретно под влияние на вътрешно отрасловото разделение на труда тя се обособява в 2 вида търговска дейност - търговия на дребно и търговия на едро. В процеса на своето развитие тя има обективен и субективн характер. Обективността и произтича от това, че тя е обективна и в икономическо отношение, което възниква между стопанските субекти по повод на покупко-продажбите на стоки, услуги и други ресурси. Тя предполага субективен характер, който

наминамира израз в обстоятелството, че хора които са обединени на юридическа основа за извършване на специализирана търговска дейност, която включва следните дейности:
- Проучване на пазарите
- Предоставяне на събраната информация на стокопроизводителите и потребителите
- Организиране сключването на търговските сделки
- Осъществяване на придвижването на стоките от стокопроизводителите до потребителите
- Формиране на стокови запаси
- Организиране на предлагането на стоките в търговските обекти и складове
- При определена култура на търговско обслужване
- Осъществяване на процеса на продажбата
- Участие в организацията на потреблението
След 1990 година се обогати и разшири икономическото съдържание на търговията. То е резултат от влиянието на 2 групи фактори:
- Въвеждането на търговския закон. В съответствие с този закон търговец е: "Всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва търговска дейност." За да е налице търговец са необходими 3 условия: 1. Да е налице физическо или юридическо лице- да е носител на права и задължения; 2. Да извършва търговска дейност; 3. Да извършва търговкса дейност по занятие, което ще рече че основната част от приходите, които той формира са резултат не на случайни, а на регулярни търговски сделки.
- Либерализацията и разширяване на обхвата на стоково паричните отношения в страната. В техния обхват се включват земята, работната сила, кредити и т.н. В резултат на това търговията застана на входа и на изхода на всеки стопански субект, независимо от предмета на неговата дейност, защото за да осъществи тази дейност той закупува необходимите му суровини, материали, работна сила, енерго носители и други, т.е. извършва акта Покупка. Произведената от него продукция има пазарна насоченост, т.е. извършва акта Продажба. Или аката покупка и продажба се вписва в дейността на всеки стопански субект, работещ в условията на пазарна среда. Това дава основание търговията да се разглежда и като функционална дейност. Търговската функция е водеща фунция на всеки стопански субект. Това дава основание също така тя да се разглежда и да се третира като кръвоносна система на икономиката на страната.
Търговията е отрасъл на националното стопанство. И като такъв тя е в изключително тясна връзка с останалите отрасли на икономиката на страната и по-конкретно със селското стопанство, със транспорта и индустрията. От 1997 в България бе въведена национална отраслова класификация, съобразена с изискванията на ЕС. В съответствие с нея отраслите се формират на основата на определени икономически дейности. И самата отчетност се формира на базата на тези дейности. За търговията са въведени 3 основни икономически дейности:
- Търговия и ремонт на автомобили и горивни и строителни материали
- Търговия на Едро
- Търговия на дребно, ремонт на лични вещи и стоки за домакинството.
Всички те са обединени в сектори търговия. Съвременните икономисти разглеждат търговията и като стопанска дейсност по добавяне на стойност за клиентите. Чрез осъществяваните стопански дейности тя добавя към стойността на предлаганите стоки определена стойност. Тази стойност намира конкретен израз в сумата на търговските отстъпки и надбавки, които са основен структурен елемент на продажните цени, по които търговските фирми реализират стоките и услугите. В процеса на добавяне на тази стойност те осигуряват определена ценност и изгода за потребителите. Тази ценност намира израз в характеристиките на търговския продукт, който формират и предлагат търговските фирми на своите клиенти.

Тема 3
Търговия и пазар - връзки и взаимодействия

Търговията и пазара са тясно свързани помежду си и взаимно се обуславят. Най- често пазарът се разглежда като място, където се срещат търсенето и предлагането, като място, където се сключват търговските сделки. Това е така нареченият технологичен аспект на пазара. В съвременните условия не е достатъчно да се характеризира пазара като място за осъществяване на търговски сделки, защото той притежава много дълбока социално- икономическа характеристика. В съответствие с нея пазарът се разглежда в няколко аспекта:
1. Като организирана система на икономически отношения. Той включва 4 вида икономически отношения:
- Отношения на собственост: На пазара се срещат и противодействай организирани върху основата на собствеността различни социални субекти. Борбата между тях е за разпределение на собствеността, за нейното реализиране и за резултатите от нея.
- Стойностни отнишения (разменни отношение): Те са обособени от обстоятелството, че всички връзки и взаимозависимости между стопанските субекти се опосредстват от стойността, респективно от парите и цените. Тези отношения имат стоково паричен характер и те се извършват на еквивалентна основа. Стремежът на всеки стопански субект е да получи по-голяма печалба, която да капитализира и да разшири своята дейност и участието си на пазара чрез своя пазарен дял.
- Разпределителни отношения, които са тясно свързани и обусловени от стойностните отношения. Те намират израз в разпределението на добавената в обществото стойност между стопанските субекти, между тях и държавата, както и между държавата и крайните потребители.
- Конкурентни отношения: те са най-характерната иманентна черта на пазара. Доказателство за конкурентната природа на пазара е постоянният избор, който имат пазарните участници както на страната на търсенето, така и на страната на предлагането.

2. Пазарът се разглежда като сфера на стоковото обращение. Има се в предвид, че пазарните отношения имат стоково-паричен характер. Това са отношения между стокопроизводителите, респективно вносителите, търговците и потребителите. От гледна точна на възпроизводствения процес, именно тя е сферата, където се сключват търговските сделки, където се осъществяват покупко-продажбите на стоки и услуги.
3. Пазарът се разглежда като съвкупност от покупко-продажби. Като обективна реалност той представлява начин и форма на връзка между пазарните участници. Начинът на връзка е покупко-продажбата, а формата е стоково-парична. Това дава основание състоянието и тенденциите в развитието на пазара да се характеризират и оценяват с обема на покупко-продажбите.
4. Пазарът е съвкупност от потребители със сходни потребности, различни покупателни възможностти и предпочитания. Това е така нареченият маркетингов аспект на пазара. Това, което обединява потребителите са техните потребности, които се задоволяват чрез пазара, чрез покупко-продажбата. Това, което ги разграничава са техните парични доходи, социален статус, пазарни навици. Тази характеристика на пазара дава отговор на въпроса "Защо купуват потребителите, Къде купуват, Колко купуват и др.".

Направената социално-икономическа характеристика на пазара дава възможност да се направят следните обобщениея:
- Пазарът е категория на стоковото производство и на стоково-паричните отношениея. Тези отношения възникват между икономически обособениете стопански субекти, както и между тях и населението.
- Пазарът е обществена система от икономичеси отношения, които възникват по повод на покупко-продажбата на стоките, на капиталите, на работната сила. Това дава основание той да се разглежда като разгърната система от покупко-продажби с посредничеството на парите и цените, осъществявани върху принципа на еквивалентността. Основно негово съдържание е търговската дейност. Пазарът изключва натуралния обмен.
Необходимо е да се прави разграничени между търгивия и пазар, защото търговията е стопанска и фунционална дейност, осъществявана чрез пазара.
Тема 4
Функции на търговията

Съществуват основно 3 функции на търговията:
1. Икономическа - Разглежда се като основна, тъй като тя произтича от връзката на търговията с пазарния механизъм, който съдържа в себе си изискванията за ефективна стопанска дейност и за интензивен икономически подем на цялостният стопански живот в страната. Разглеждан в своята дълбочина пазарният механизъм е и търговски механизъм. Той изцяло се основава на търговската дейност. Икономическите категории на пазарния механизъм са и търговски категории а именнно покупни и продажни цени, пазарно търсене, пазарно предлагане. Те винаги са съпътствали развитието на търговската дейност. Пазарният механизъм се развива динамично. Той възниква като механизъм, чийто двигател са икономическите интереси на стопанските субекти. С историческото развитие на общественото стопанство, преследването на личните интереси, постепенно прераства в обществен интерес. Особено силно проявление този процес намери в края на 20-ти век, когато настъпиха сериозни промени в подхода за решаване на въпросите, свързани с реализацията на страните. В резултат на това икономистите направиха ревизия на действащата до тогава концепция, при която се стимулираше реализацията на това, което е произведено. Премина се към маркетинговата концепция, в съответствие с която трябва да се произвежда това, което се търси, което може да се продаде. Или пазарът и търговията имат решаваща роля за трансформиране на личните интереси в обществени. Според изискването в закона за счетоводството в отчета за приходите на първо място се отразяват приходите от продажби на стоки и услуги. Икономичесия интерес на всеки стопански субект е да продаде максимално бързо своята продукция и да реализира максимални приходи и печалба, но за да постигне тази цел той трябва да предложи на пазара високо-качествена и търсена от потребителите продукция, т.е. да задоволи техните потребности. Икономическата функция на търговията намира връзка и с финансово- кредитната функция на страната. Търговията осъществява реализацията на стоките. Извършвайки този процес тя реализира и включените в структурата на продажните цени косвени данъци (ДДС, Акцизи, Мита, Такси). А те са основен приходоизточник за държавния бюджет. Връзката на търговията с кредитната система произтича от обстоятелството, че търговските фирми са най-големите потребители на банкови кредити. Търговията е тясно свързана и с паричното обращение в страната. Съгласно закона за паричното обращение "Сумата на парите в паричното обращение е правопроционална на стойностния обем на продажбите и обратно пропорционална на скоростта на обращение на стоките, респективно на тяхната ликвидност".




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характеристика на търговията като стопанска и функционална дейност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.