Характеристика на аграрен продукт - пъпеш


Категория на документа: Икономика


Икономически Университет
Гр.Варна

КУРСОВА РАБОТА
НА ТЕМА:
Пъпеш

Разработил: Явор Атанасов Петков
Дистанционно Обучение
Специалност Аграрен Бизнес

група69
Факултетен номер 5000062
Дата:10.01.2014г.

Пъпеш

Пъпешът е много стара култура. Първите исторически сведения, достигнали до нас, са от гръцки и римски автори, живели в началото на нашата ера. Пъпешите са дошли в Европа през Мала Азия в началото на новата ера. Пренасянето им било дело на древните гърци и римляни. Това се потвърждава от названието на пъпешите на различни езици. В древен Рим пъпешите се наричали "мело". От този корен са съвременните названия "мелоне" (Италия, Германия), "мелон"(Франция), "мелони", "мъск-мелон"(Англия, САЩ).

Съществуват различни мнения от къде и кога най - напред е започнало отглеждането му. Според френския изследовател Ноден пъпешите произхождат от два центъра. Единият е в Индия, където се е формирала групата на източно - азиатските пъпеши, разпространени предимно в Индия, Китай, Япония и Корея. Това са полукултурни пъпеши оо краставичен тип, коите се отглеждат само в източно - азиатските страни. Другият център е Африка, откъдето са произлезли всички останали културни форми. Според руските учени Вавилов и Пангало произходът на пъпешите трябва да се търси в Предна Азия (Мала Азия, Иран, Турмекистан), където се наблюдава изключително голямо разнообразие от различни форми пъпеши.

Най - много пъпеши се отглеждат в Узбекистан, САЩ, Испания, Франция и др. В България отглеждането им е съсредоточено в няколко региони - Видин, Долни Дъбник, Каварна, с.Извор, с.Момково, Първомай, Асеновград, Садово, Пловдив, Пазарджик.

Пъпешът е плод с изключително хармонично съчетание на висока захарност, нежна консистенция, превъзходен вкус и приятен аромат. Съдържа до 16% захари, азотни вещества, мазнини, целулоза, витамин С, доста фолиева киселина и каротин и др. Полезна храна е за атеросклероза. Съдържанието на значително количество желязо е полезно за кръвообразуването и нормалното протичане на окислителните процеси в организма. Употребява се предимно в прясно състояние. Голямото съдържание на захари прави пъпешите ценна суровина за технологична преработка. Приготвят се различни мармалади, мед и други сладки изделия. На вкус варират от много силно сладки до почти беззахарни, от такива с много силен аромат до други с пълна липса на аромат. Плодовете съдържат средно 4,6-15,8% захари, 0,8-4,5% пектинови вещества, 2,6-6,7% целулоза и хемицелулоза, над 10 mg % витамин С, над 12 mg % каротин и минерални соли. Зрелият пъпеш съдържа бързи въглехидрати - глюкоза, фруктоза и захароза. Месестата част е богата на витамини от групата В, витамин С, калий, магнезий, желязо, калций, селен и други вещества, които действат благоприятно на хемопоетичните органи, сърдечно - съдовата система, жлезите с вътрешна секреция. Пъпешът храни тимуса и щитовидната жлеза, а тяхното добро функциониране поддържа имунната система в изправност. Нишестето и пектинът на пъпеша не се усвояват в храносмилателната система. Те имат свойството да поемат вредните вещества в червата и ги извеждат от организма. Пъпешът подобрява перисталтиката на червата и отделителните свойства на органите на храносмилателната система. Особено полезен е с високото си съдържание на фолиева киселина. Тя стимулира образуването на кръвни клетки от костния мозък и подпомага секрецията на солна киселина в стомаха. Сто и петдесет грама пъпеш задоволява нуждите на организма от фолиева киселина за деня, което го прави абсолютно подходящ плод за жени планиращи бременност, бременни, деца и лица с хронични заболявания. Същият грамаж насища организма с калий, магнезий и един изключително рядък минерал - германий, които са необходими на сърцето и бъбреците. Съдържанието на калий и магнезий в пъпеша е много повече отколкото в краставицата, крушата или зелето. Тези микроелементи имат понижаващ кръвното налягане и нивото на холестерола ефект. А германият е микроелемент, отговорен за поддържането на младостта на клетките. Количеството фруктоза в зрелия пъпеш преобладава в сравнение с другите два вида захари. Фруктозата е по - сладка от обикновенната захар, но за разлика от нея не води до напрягане на инсулиновия апарат на задстомашната жлеза, което е от важно значение за болните от диабет. Фруктозата се смята за най - добрата, натурална, форма на захар за възрастните хора, подходяща при нарушения на обмяната на мазнините и холестерола, функциите на червата и атеросклероза. В пъпеша има достатъчно количество глюкоза, което да поддържа нивото на глюкоза в кръвта в норма и образуването на необходимите запаси на гликоген в черния дроб, отговорен за храненето на мускулните тъкани, така необходим и за сърдечните мускулни тъкани.

Пъпеша е едногодишно растение от семейство Тиквови. Видът Cucumis melo обединява 10 разновидности, но сортовете и видовете , които са разпространени у нас се отнасят към 4 - канталупи, мрежести, сладки и неароматни пъпеши.

Кореновата система е също добре развита, но по - слаба от тази на динята. Тя се състои от главен корен, който прониква на дълбочина на 1 м и повече. Основните странични разклонения, излизащи от главния корен на дълбочина 10 - 20 см се разпространяват радиално във всички посоки, като се удълбочават или приближават към повърхността на почвата. Основната маса корени са разположени в горния слой на почвата на дълбочина 20 - 25 см. Кореновата система обхваща 4,8 - 6 кв.м.площ.

Установено е, че развитието на кореновата система приключва по време на цъфтежа. За това до тогава трябва да се осигури оптимална влажност в почвата, за да се изгради мощната коренова система, за да могат растенията да устояват по - добре на настъпилите по - късно засушавания. Развитието на кореновата система зависи до голяма степен от типа на почвата. На леките глинесто - песъкливи и структурни черноземи корените проникват на голяма дълбочина и обхващат по - голям обем почва, докато на тежките глинести почви растенията образуват плитко - разположена коренова система.

Пъпешът има пълзящо петоъгълно заоблено стъбло, което достига 2 - 3 метра дължина. То е зелено и гъсто, покрито с груби белезникави власинки. Най - напред растението образува главно стъбло, което отначало стои изправено. Около 3 седмици от понокването в пазвите на първите няколко листа се появяват странични разклонения от първи порядък, които нарастват бързо и достигат дори надмонават дължината на главното стъбло. По стъблото, по възлите и при подходящи условия се образуват допълнителни корени. Тази им способност се използва за подсилване на кореновата система, като се заравят или подсипват част от стъблата с почва.

Листата при пъпешите също са наредени алтернативно по дължина на стъблото. Листните дръжки са зелени, ръбести, кухи и покрити с власинки. Листната петура е от три - до петделна, с назъбени краища и е покрита от двете страни с власинки. Големината и е различна и зависи от сорта. Може да има кръгла, сърцевидна, бъбрековидна, триъгълна или петоъгълна форма. Срещат се сортове с различно нарязани петури. Обикновено първите листа, които са в основата на стъблото, са по - дребни и по - закръглени и не са типични за сорта. В пазвите на листата се развиват тънки нежни мустачета. С тях растението се прикрепва към околните предмети, плевели и почвата и по този начин се противопоставя на действието на ветровете. Общото количество вода, което изпаряват листата на пъпеша от определена повърхност е по - голямо от това на динята.

При пъпешите се срещат три основни типа цветове - мъжки, женски и хермафродитни. Мъжките цветове са разположени върху съцветие щитче, образувано от няколко цвята (5-12), които се разтварят последователно. Те се състоят от петлистна чашка, петлистно ярко - жълто венче и от пет тичинки. Женските цветове са по - едри от мъжките. Плодникът е долен, едър, по форма сферичен или елипсовиден, в зависимост от сорта. Близалцето е широко, 3 - 5 делно, прикрепено на късо стълбче. На едно растение се образуват от 12 до 25 женски и хермафродитни цвята и до 200 мъжки. Хермафродитните цветове имат и тичинки, които са разположени между венчето и стълбчето.

В зависимост от цветовете, които се намират на едно растение на даден сорт, се срещат различни полови типове. Върху едно растение се образуват и мъжки, и женски цветове. Такива сортове са сортовете Хибрид 1, Хибрид 5 и Хибрид 15. При други растения се образуват хермафродитни и мъжки цветове. Към този тип се отнася сорта Десертен 5, а при друг се образуват само женски цветове - линиите Ж 18 - 4 - 2, Ж В 5 - 4, Ж 29. Може растенията да имат само мъжки, или само хермафродитни цветове. Някои сортове като Медена роса и Персийски 5 образуват изключително хермафродитни цветове, с което се обяснява сравнително голямата им устойчивост на сортовите белези.

Плодът на пъпеша е лъжлива ягода. Формата е плоско - кръгла, кръгла, продълговата, цилиндрична и яйцевидна. Повърхността на плодовете е твърде характерен сортов признак и бива гладка, сегментирана, брадавичеста и набръчкана. Цветът е жълт с различни отенъци - оранжево - жълт, лимонено - жълт. Наред с еднообразно - оцветените пъпеши има и такива, изпъстрени с най - различни по форма, големина и оцветяване петна. Кората на пъпеша е дебела, средна или тънка, като постепенно преминава в месестата част без рязка граница. Тя е важен стопански признак, тъй като от строежа и дебелината на кората зависи възможността за транспортиране и съхранение на плодовете. Оцветяването на месесестата част е бяло, кремаво, жълто, зелено или съчетание между тези цветове.

Консистенцията на месестата част на пъпеша е доста постоянен сортов признак. Може да бъде като картофено - сипкава, сочнотопяща се, хрущяща и твърда.

Плодовете на повечето сортове притежават характерен специфичен приятен аромат. Без този приятен мирис са зимните сортове и сотровете от тип Касаба. Съдържанието на захари в сока на месестата част варира в широки граници (6 - 15%) и зависи от сорта и метеорологичните условия прз годината.

По форма семената на пъпеша са удължено - елипсовисни и двустранно - сплеснати. При някои сортове те са тесни и дълги, а при други - къси и издути. Преобладават семена с жълто и кремаво оцветяване, но се срещтат и с бели и кафяви семена. В един плод се наброяват 400 - 600 семена. Абсолютното тегло (1000 семена) варира в широки граници - от 30 до 70 г. Кълняемостта се запазва до 10 години, но най - добра е кълняемостта на съхранените 2 години.

Плодовете се развиват и узряват 40 - 50 дни след оплождането.

Пъпешите имат високи изисквания към топлината във всички фази от своето развитие. Семената започват да поникват при почвена температура 14 - 16 градуса, а оптималната температура е 20 градуса. За развитието и фотосинтезата на растенията най - благоприятна е температура от 25 - 30 градуса. Особено големи са изискванията в периода на плододаването и узряването на плодовете. Понижаването на температурата под 15 градуса спира растежните процеси, оплождането на цветовете и натрупването на захари в плодовете. За да цъфтят растенията, е необходима температура 18 градуса. За пълно развитие пъпешите изискват температурни суми от 2000 до 3500 градуса.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характеристика на аграрен продукт - пъпеш 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.