Геоикономика


Категория на документа: Икономика


 ГЕОИКОНОМИКАТА е гранична наука между политическите и икономическите теории, разглеждани през призмата на географията като наука. Разглежда пространственото развитие на икономиката, наблюдава процесите на развитие на населението, а също така и отчита закономерностите, водещи до развитието на съответните територии. Геоикономиката решава много актуални задачи, разкривайки принципите, факторите и закономерностите в развитието на световното и национално стопанство. Тази наука дава светлина на актуални процеси като регионализацията и глобализацията, установява влиянието на природните, социално-икономическите, екологическите (глобалното затопляне) и други фактори върху териториалното разположение на отраслите в икономиката. Геополитическите изследвания се осъществяват в рамките на световната икономика, икономическата география, регионалистиката, демографията и социалогическите изследвания и др. Решенията, които геоикономиката търси и намира се реализират при успешно прилагане на актуалното в момента регионално развитие. Структурно геоикономиката е разделена на раздели, всеки от които дава възможност за запознаване с основните параметри и проблеми на националното стопанството, трудовите ресурси и демографията, стопанските отрасли, международната стопанска и корпоративна структура, като подробно се излагат теоретичните конструкции и практическата дейност в областта на регионалната икономика на страните.

Взаимодействието на човешкото общество се осъществява в общ световен, регионален и локален план, като планетарните или локалните закономерности имат специфични проявления във времето и пространството. От проявлението на тези закономерности върху местните условия на природната среда се образуват природно-териториални райони и политически комплекси върху отделната територия.

В геоикономиката ключови понятия са: пространството, територията и икономическата дейност, която се изявява във промяна устройството, предназначението на дадена територия посредством човешката дейност.

Геоикономиката изучава човешките, природните и социално-икономическите ресурси, развитието и териториалното разположение на отраслите в селското стопанство в света. Първоначално е била единна наука, но впоследствие настъпва процес на диференциране по направленията. Съобразно отраслите на стопанството възникват следните направления: Икономика на промишлеността, Икономика на селското стопанство, Икономика на транспорта и съобщенията, Икономика на търговията, Икономика на туризма, Икономика на непроизводствената и обслужващата дейност и др. Геоикономиката участвува заедно с други социално-икономически науки в разрешаването на суровинния, енергийния, демографския, продоволствения и екологичен проблем на човечеството в глобален мащаб.

Ролята и оценката на ИКОНОМИКАТА НА ТУРИЗМА се определя от реалния факт, че туристическата индустрия има не само икономически, но и редица други важни измерения - политически, военни, екологически, културно-исторически и не на последно място - чисто правно-етични.

Сложността и комплексността на процесите по създаването и реализацията на туристическия продукт обуславят необходимостта в отрасъла международен и вътрешен стопански туризъм да се интегрират множество дейности от производствената и непроизводствената сфера на националната икономика и международните отношения, да се оползотворяват разнообразните елементи на националното богатство на страната. Икономиката и организацията на туризма съчетават теоретическо изясняване и практически решения на основните проблеми, които съпътствуват един от новите отрасли на народното стопанство - сезонност, носители и средства на туристическата политика, особености при организация в национален и международен мащаб, характерни черти на материално-техническата база, труда и планирането, спецификата на кооперирането и интеграцията, икономиката и др. Резултатите от туристическата индустрия се обхващат статистически в различните стопански отрасли и сектори, при което в редки случаи се прави разграничение на сферата на туризма. Обособява се самостоятелен туристически транспортен сектор, а всички крайни резултати се обозначават под заглавие "Туризъм".Трудноста да се обхване размерът на международния туризъм откъм неговата страна на производство и предлагане, довежда до това да се определи обща стопанска величина на туристическата индустрия въз основа на критерия "туристическо търсене". Туристическият продукт според Закона за туризма е съвкупността от туристически услуги, предлагани и/ или предоставяни в един или няколко туристически обекта. Най-общо туристическият продукт представлява съвкупност от стоки и услуги, които от една страна, са резултат от производствената дейност на туристически и други предприятия, но от друга - и от различни блага, които не са плод на човешкия труд и са привидно безплатни - слънце, вода, красиви пейзажи, културни и исторически забележителности, които също имат значение при определяне на крайната цена на продукта.

Туристическата индустрия е свързана с производството и реализацията (продажбата) на различни туристически продукти и услуги. Тя обхваща всички предприятия, ангажирани в туристическото обслужване и произвеждащи или продаващи туристически продукти услуги.

Различават се основни и допълнителни туристически услуги:

Основни туристически услуги - са предоставянето на нощувка и хранене, както и на транспортни услуги. Посредством основните туристически услуги се задоволяват вторичните потребности, които не са основна цел на туристическото пътуване (сън, храна, сигурност) но те винаги имат първостепенно значение за туристите и туристическата индустрия (чрез тях се осъществява основният икономически ефект на туризма).

Допълнителни туристически услуги са всички останали услуги, свързани с пътувания, развлечения, прояви и други събития с културен и опознавателен характер, спортно-анимационни, балнеолечебни и др. медицински услуги, конгресни и делови прояви, ползване на въжени линии ,отдаване под наем на плажни съоръжения, екипировка и превозни средства, школи и клубове по езда, сърф, яхтинг, ски-училища, училища за водни спортове и др. услуги, способствуващи развитието на туризма. Преобладаваща част от тези услуги са свързани с пребиваването на туристите, активизиране на почивката им, повишаване комфорта на пребиваване, задоволяване на хоби интересите им.

Туристическото обслужване е съвкупност от дейности и процеси, които осигуряват на туристите удобства и улеснения при покупката и потреблението на услуги и стоки по време на пътуването и пребиваването им извън тяхното постоянно местожителство.

Туристическото обслужване може да се разграничи на:
- обслужване в първичния сектор на туризма, т.е. в рамките на специфичните туристически дейности и предприятия, хотелиерство, ресторантьорство, специализиран туристически транспорт, предлагане на допълнителни туристически услуги.
- Обслужване във вторичния туристически сектор, т.е. в рамките на предприятия и дейности от отрасли извън туризма - транспорт за общо ползване, търговия на дребно, съобщения и др.
- Обслужване в третичния или граничен туристически сектор, където участват предприятия и дейности, обезпечаващи туристическото развитие изобщо - индустрия, селско стопанство, строителство, образование, здравеопазване и пр.

Според действащият Закон за туризма у нас са въведени следните определения: Туристически дейности са: Хотелиерство и ресторантьорство. Туроператорска дейност и туристическа агентска дейност. Предоставянето на допълнителни туристически услуги.

Хотелиерство - предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона средства за подслон и места за настаняване.

Ресторантьорство - предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения.

Туроператорска дейност - организирането на групови или индивидиуални туристически пътувания с обща цена и продажба на пътувания пряко и/или чрез туристически агент.

Туристическа агентска дейност - извършването на посредничество при продажби на организирани пътувания, пасажерски авиационен, воден, железопътен и автомобилен превоз, резервационни, визови, екскурзоводски и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки свързани с туристическото пътуване.

Голямо влияние върху туристическите движения оказват местните географски условия. Те са силно зависими от местоположението и териториалния обхват на природните туристически ресурси, които не могат да бъдат премествани в пространството. Това обуславя характерната черта на туризма - не ресурсите и продуктите се придвижват към потребителя (както е във всички останали сектори на стопанството), а туристите или потребителите на туристическите ресурси се придвижват към тях. Тези обстоятелства обуславят безспорната роля на геоикономиката в изучаването на туристическия процес в три основни направления: оценка на туристическите ресурси, географска насоченост на туристическите пътувания и териториално разпределение на елементите на туризма. Голямо значение на географския подход при анализа на туристическото развитие проличава и от множество научни направления, възникнали при изучаване на туризма, които включват в наименованието си термина география - география на свободното време, рекретационна география, география на туризма и др. Добри резултати се получават при съчетаването на икономическите и географските подходи в изследването на туризма - икономиката разглежда икономическата ефективност на туризма, а географията подчертава териториалните особености в неговото развитие. Икономическата география дава възможност за правилна оценка на възможностите за развитие на туризъм в дадена територия. В изследванията на туризма физическата география разглежда туристическите ресурси и оценява туристическия потенциал на дадена територия. Географията на населението и селищата позволява да се направи количествена и качествена оценка на възможностите за развитие на туризъм в дадена територия.

Икономическото значение на туризма е основно за държавните и частни туристически фирми и стопански предприятия. То е процес на предлагане и реализация (продажба) на туристически и други стоки и услуги на туристите по време на тяхното пътуване. Доказателство за икономическата ефективност са създадените по цял свят правителствени органи и неправителствени организации за управление на туризма, проспериращи малки туристически предприятия и многонационални туристически корпорации, допринасящи за и извличащи печалби от туристическа дейност, широка подкрепа и спонсориране на развитието на туризма, огромните инвестиции в туристическата индустрия, значителния брой заети в туристическото обслужване и т.н. Съществува широко разпространено оптимистично виждане, че туризмът може да даде силен тласък за икономическа и социална промяна в териториите, в които се развива. Туризмът стимулира увеличаването на заетостта и инвестициите, подобрява земеползването и икономическата структура и е направил положителен принос към платежния баланс в много страни.

Развитието на туризма се стимулира целенасочено от редица страни и райони. Основна причина за това е неговото огромно икономическо значение. Според Световната туристическа организация след 1998 г. Туризмът е на първо място в света по износ, следван от автомобилната, химическата, хранително-вкусовата и компютърна промишленост. За 83 процента от страните в света туризмът е една от петте най-важни износни категории и е основен източник на чужда валута за най малко 38 процента от тях. През последните години на международния туризъм се падат около 8 процента от общия експорт на стоки и услуги в света. Това е един от най-големите артикули в световната международна търговия. С темп на световно нарастване на пристигащите посетители от около 5 процента годишно, туризмът е една от най-бързо нарастващите икономически дейности. Той е най-важният износен промишлен отрасъл и средство за печелене на чужди инвестиции в много страни.

Икономическото значение на туризма се изразява преди всичко в увеличаване на валутните приходи, подобрение на платежния баланс на страната, увеличаване на държавните приходи, увеличаване на местните (общински) приходи, повишаване на доходите на населението, икономическо изравняване между по-развитите и неразвитите (туристически ) райони, развитие на нови и насърчаване на вече съществуващи отрасли на стопанството, стимулиране дейността на редица предприятия извън туризма - транспортни, търговски, финансови и др; повишаване делът на услугите в местната икономика, развитие на отделни райони и селища, повишаване заетостта на местното население, намаление на изселванията, повишаване относителния дял на по-младото население, подобряване на обслужването в туристическите селища и райони.

Земите на България са люлка на "първата в Европа високоразвита цивилизация" според думите на известния наш историк Божидар Димитров. За да се присъединим към европейското семейство и да превърнем многобройните български паметници на културното и природно наследство в туристически атракции от европейски и световен мащаб, които да подпомогнат икономическото развитие на регионите, трябва задължително да бъдем в унисон с тенденциите за развитие на туризма и неговото представяне чрез средствата на интегрираните маркетингови комуникации, както в световен, така в регионален мащаб. Задължително е наличието на модерна инфраструктура, съвременни хотели, ресторанти, атракциони, опитни екскурзоводи, аниматори, рекламисти и комуникационни мениджъри, т.е. трябва да се осигури всичко необходимо, да превърнем богатото си културно наследство и големите събития в съвременната ни култура в печеливш туристически бизнес.

Особеност на туризма е неговият преимуществено обслужващ характер, изразяващ се в предоставянето на разнообразни услуги. Производството на стоки се ограничава най-вече до кулинарната продукция, произвеждана в заведенията за хранене и различни предмети, предлагани на туристите като суровини, рекламни материали, туристически карти и пр. Туристическите стоки винаги се предлагат съвместно с една или повече туристически услуги и нямат определено самостоятелно място в общото туристическо обслужване. Следствие на преобладаващия относителен дял на услугите в туризма е фактът, че предлагането на услугата съвпада по време и място с нейната консумация или потребление. Това означава, че тя може да бъде произведена и употребена в един и същ момент само при едновременното присъствие на клиента и представител на обслужващ персонал. Тази е причината за голямото значение, което при туризма се отдава на обслужващия персонал и неговите умения и квалификация - твърде често гостът изгражда своето впечатление за курорта, селището или държавата, които е посетил, на базата на тези, незначителни на пръв поглед, многобройни контакти с обслужващите го хора. Друг съществен момент, който влияе на туризма като цяло е, че туристическите услуги не могат да бъдат произвеждани предварително, да бъдат складирани и в периоди на засилено туристическо търсени да бъдат изнасяни на пазара. Също така те не могат да бъдат излагани или предварително представяни на туристите; Потенциалните туристи не могат да ги видят, да ги огледат, да ги пипнат, изобщо да се запознаят с тях, преди самия момент на консумацията, когато вече са заплатили за тях. Оттук е голямото значение и популярност на провежданите ежегодно в множество големи центрове на формиране на туристически потребности туристически борси и панаири (Берлин, Лондон, Гьотеборг, Москва и др.) на които може да се получи сравнително обективна, достоверна и детайлна информация за предлаганите в различни програми и пакети туристически услуги. Уникалната особеност на туризма е, че при него е налице движение на туристите към обектите цел на тяхното посещение. Това са преди всичко туристически ресурси, които са неподвижни. В резултат на това движение обслужващите съоръжения също се насочват и установяват близо покрай местата, посещавани от туристите. Това поражда силна зависимост на туризма и неговото развитие от пътническия транспорт. Така е даден стартът на революционните открития в транспорта - откритието на парната машина (параход и влак), двигателя с вътрешно горене (автомобил), реактивния двигател (самолет). Туристическите пътувания в световен мащаб нарастват с много по-бързи темпове от нетуристическите пътувания и са основен източник на приходи за различните видове транспорт и транспортните компании като цяло. Основната характеристика на активния туризъм е, че той представлява своеобразен "скрит износ на стоки" . При туризма не е необходимо да се правят разходи за опаковане и транспортиране на стоките до потребителя, защото туристите идват при стоките и услугите и ги употребяват на място. Този ефект е изключително важен за нетрайните хранителни продукти - мляко, плодове, зеленчуци.

Туризмът се характеризира още с търсенето от страна на туристите на среда противоположна на средата на постоянното им местообитаване. Тъй като по голяма част от населението живее в големи урбанизирани селища с влошени качества на жизнена и трудова среда, замърсяване, шум, напрежение, пренаселеност и т.н. изключително голямо е търсенето на отдих и туризъм именно в природна и ненарушена околна среда. Повече от 2/3 от всички туристически пътувания в света са насочени към дестинации с преобладаващи природни туристически ресурси.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Геоикономика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.