Форми на плащане


Категория на документа: Икономика


> наредител - получател на плащането;
> банката на наредителя;
> в някои случаи като трета страна се явява и банката на задълженото лице, но тя има непряко договорни отношения;
> платец - това е вносителят, на който се предават документите по инкасото; платецът става участник в инкасовата операция, след като поеме задължението за плащане или акцептиране на менителницата, теглена срещу него.

Инкасото улеснява извършването на сделки между сключващите договорни взаимоотношения страни, поради факта, че плащането ще се извърши от банка, а не от наредителя, което е сигурна гаранция срещу неизпълнение или измама. Друго предимство е, че инкасото подсигурява по-бързо и точно извършване на банковата операция, като позволява продавачът бързо да получи сумата, която купувачът му дължи, при това за конкретни части от договорените количества по отделно.

Сред предимствата на инкасото, които го правят желана форма на разплащане, са:
> Опростената процедура и сравнително ниските банкови разходи в сравнение с документарния акредитив;
> По-бързо разплащане и по-висока степен на сигурност в сравнение на плащането с превод;
> Възможност за предаване на документите на купувача срещу едновременно плащане на дължимата сума или срещу приемане на трата;
> Възможност за продавача да предава на вносителя документите (а заедно с това и стоката) на части, като текущо инкасира равностойността на всяка от тях.

В зависимост от вида на обработваните документи инкасото бива чисто и документарно. Чистото инкасо е инкасо на финансови документи (чек, менителница, запис на заповед). То се използва в нетърговските плащания и съвсем ограничено в плащанията по търговските операции. Документарното инкасо е инкасо на финансови документи, придружени от търговски (фактура, коносамент, застрахователна полица), или само на търговски документи.

Инициативата за осъществяване на инкасовата операция принадлежи на износителя. Именно той поема финансирането на сделката от момента на изпращането на стоката на вносителя до датата на реалното плащане. Платежната операция се извършва на основата на инкасово нареждане, което се представя от износителя в банката-изпращач заедно със стоково-разпоредителните документи. Последната го изпраща до съответната инкасираща банка. В инкасовото нареждане изрично се посочва, че инкасото е подчинено на ЕПИ, публикация № 522. То трябва да съдържа точни и пълни указания относно протичането на инкасовата операция. Не е прието на инкасиращата банка да се дават допълнителни разяснения или тя самата да тълкува нарежданията. С оглед безпроблемното осъществяване на инкасовата форма на плащане най-важните и условия трябва задължително да се съдържат във външнотърговския договор.

Характерното за документарното инкасо е това, че задължението на банките, участващи в операцията, се свежда главно до препращане и предаване на документите на вносителя срещу плащане или акцепт. Те не поемат никаква отговорност за извършване на плащането по инкасото. В качеството им на неутрални посредници действат добросъвестно и упражняват разумни грижи за техническото обработване на документите, като проверяват само дали видимо - по вид и брой, съответстват на условията на инкасовото нареждане.

Най-честно инкасото се използва, когато страните по сделката се познават добре и няма съмнение в способността и желението на купувача да плати; политическата, икономическа и правна ситуация в страната на внос са стабилни; няма опасност от въвеждането на валутен режим на ограничения в страната на вносителя, което би нарушило общите условия и стойностите по инкасото.

Като цяло банките в страната извършват услуги по инкасиране, когато имат възможност да събират договореното вземане от името и за сметка на продавача като предоставят на купувача предварително определени търговски и финансови документи; не поемат ангажимент по отношение на плащането на задължението; нямат задължение да упражняват контрол върху документите; приемат частични плащания от купувача само ако е изрично договорено.

III. Особености на банковите преводи
Банковият превод е типичен пример за кредитно плащане, защото започва по нареждане на платеца. Договорът за банков превод поставя началото на самото плащане. Страните са наредител и банка - страни по сделката, с оглед на която се извършва плащането. Възможно е помежду им да има междинни банки - трети лица.. Търговският закон урежда банковия превод като договор, с който наредителят предоставя на банката определена сума пари с нареждане да я плати на определено лице. Договорът е двустранен, възмезден, формален. Предмет на договора е плащане на определена сума пари. Наредителят нарежда на банката да плати на определено лице, въз основа на което банката задължава сметката му и прехвърля сумата, посочена в нареждането, по сметка на получателя. Всичко това се предхожда от откриване на сметка, по която действително да са внесени пари. Следователно, за да се сключи такъв договор и да се изпълни реално, трябва да има пари в сметката, която наредителят открие т.е имаме реален договор. Този договор е част от механизма за разплащане по безкасов път.

Задължения на банката:
> Да извърши превода (да изпълни поръчката). Задължението на банката може да бъде и за плащане в брой, но е рядко. Ако плащането е вътрешнобанково, задължението се изпълнява като банката задължи сметката на наредителя и завери сметката на получателя на плащането. Ако задължението е междубанково, пак се задължава сметката на наредителя, но банката трябва да отправи и нареждане (тя е страна по договора за превод) до Централната банка да задължи нейната сметка и да завери сметката на получателя на плащането. Поставя се въпросът кога е изпълнено задължението на банката по междубанков превод - когато нареди на Централната банка, а не в момента, в който банката на получателя на плащането завери неговата сметка. Междубанковите плащания, включително и банковия превод, трябва да бъдат изпълнени в срок от 3 дни.
> Да уведоми наредителя за действията си във връзка с превода.
> Да се отчете на наредителя и да му даде сметка.

Задължения на наредителя:
> Да осигури покритие.
> Да заплати разноските на банката и обезщетение за вреди, ако е понесла такива.
> Да заплати лихва и възнаграждение

Отмяна на банковия превод става по общите правила за договора за поръчка - всяка поръчка е отменяема до изпълнението. Ако банковият превод е вътрешнобанков, ще може да бъде отменен до момента, в който се задължи едната и се завери другата сметка. Ако банковият превод е междубанков, ще може да бъде отменен само докато банката отправи нареждане до Централната банка да задължи нейната и завери сметката на получателя. След този момент банката няма задължение да изпълни нареждането за отмяна на превода. Ако банката уведоми получателя на превода, преводът не може да бъде отменен или изменен.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Форми на плащане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.