Форми на плащане


Категория на документа: Икономика


ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ГР. ВАРНА

по МИО

ТЕМА: Форми на плащане

Изготвил: HHHHHH,СК,6гр
Ф.номер:2247
Проверил: ДОЦ.Д-Р ОРЛИH ТОДОРОВ



Гр. Варна
HHHHH.

Документарните операции са наложени в международната търговска практика като средство за ограничаване на рисковете по външнотърговската сделка. За разлика от свободните преводи, при тях плащането е обвързано с движението на стоково-разпоредителни и други документи между страните по сделката. Поради това опасността те да изпълнят своите задължения, без да получат дължимото, е съществено намалена. За подпомагане на външнотърговската дейност на своите клиенти, банките издават и гаранции в чуждестранна валута за участие в търгове, за авансово плащане, за добро изпълнение и др.

I. Документарен акредитив
Документарният акредитив се използва като основна форма на разплащане при външнотърговски сделки в международната търговия, като кредитен инструмент и като средство за осъществяване и гарантиране на плащането. Документарният акредитив представлява неотменим ангажимент на банката в рамките на посочен срок да осъществи плащане за стоки и услуги по нареждане на вносителя в полза на износителя, на определена сума веднага или на по-късна дата (с отложено плащане срещу акцептиране на трата), при предоставяне от износителя на редовни стоково-разпоределителни документи. С откриването на акредитива банката неотменяемо гарантира на износителя, че той ще получи плащане, стига да изпълни заложените в акредитива условия, които на свой ред би следвало да покриват договореното между вносителя и износителя. От друга страна, вносителят може да бъде сигурен, че банката ще извърши плащане, единствено след като се увери от представените й документи, че заложените в акредитива условия са изпълнени, т.е. износителят е изпълнил коректно поетите задължения.

При акредитива участват 3 страни:
> Наредител - лице, което нарежда на банката да изпълни плащането. Наредителят обикновено е купувач и при всички случаи е платец.
> Банка-издател на акредитива - банката, която се задължава да плати.
> Бенифициер - лице, което придобива правата по акредитива, получател на плащането.
Наредителят нарежда да се открие акредитив, като отправя писменно изявление до обслужващата го банка. Неговата банка приема нареждането и се сключва договор за откриване на акредитив. Съдържанието да се плати на определено лице при определени условия / стока, фактура, сертификат за качество, транспортен документ и т.н/, уговорени между платеца и получателя на сумата. Така се гарантират интересите в еднаква степен както на купувача, така и на продавача.

Това е сделка с адресат, т.е. бенифициерът следва да е уведомен за нея, за да породи действие. Задължението на банката става изискуемо, когато се изпълнят изискванията, посочени в самия акредитив, които се изразяват в представянето на определени документи (за това и се нарича "документарен акредитив"). Акредитивът е формална сделка, за която се изисква писмена форма. Той е абстрактна сделка. Задължението по него е делимо - банката може да плати на части при представяне на част от документите или при представяне на документи за частично изпълнение. Акредитивът е едностранна сделка, защото създава задължения само за банката. Представянето на документите не е задължение на бенифициера, той може да ги представи ако иска да получи плащане.

От голямо значение е акредитивната строгост - банката не се интересува от фактическите отношения между страните, не се явяват арбитри, нито следователи, а само проверяват от формална страна уговорените условия - формално проверяват документите, а не фактическото състояние по сделката .

Съществуват различни видове акредитиви, по-важните от които са:
> Отменяеми и неотменяеми
> Делими и неделими
> Прехвърляеми и непрехвърляеми
> Акредитиви за плащане на предявяване на документ (уреден в ТЗ) и акредитиви с отсрочено плащане
> Други

За акредитива се прилага писмена форма на сделката, като банката издател се задължава чрез подписа на служител, притежаващ необходимата представителна власт. Банката, която открива акредитива, или друга оправомощена от нея банка уведомява получателя за размера и условията, при които е бил открит акредитивът.

В самия акредитив се посочва и срок, в който получателят се задължава да представи документи, удостоверяващи изпълнението на неговите задължения. Банката закрива акредитива след изпълнение на задълженията по него. При изтичане на срока и непредоставяне на документите от страна на получателя банката закрива акредитива и възстановява сумата по покритието на наредителя.

Акредитивът е най-сигурната форма на плащане. Той позволява получателят му да се удовлетвори веднага след изпращане на стоките, дори преди наредителят да ги е получил, стига да представи посочените в акредитива документи. Интересът на наредителя също е защитен - достатъчно е последният да е формулирал точно и пълно изискванията, на които следва да отговарят представените от получателя документи. Банката е по правило гарантирана, че ще получи възнаграждение от наредителя (или от наредителя и получателя заедно), щом изпълни акредитива, след като е установила съответствието между условията на акредитива и представените документи, без да е необходимо да изследва изпълнението на задълженията по отношението между наредителя и получателя.

Обстоятелството, че плащането ще се извърши от банка, а не от наредителя, е гаранция за получателя срещу неизпълнение или несъстоятелност на наредителя. Акредитивът като алтернативна форма на плащане ускорява и търговския оборот, като позволява на получателя да получи бързо цената, която наредителят му дължи.

II. Документарно инкасо
Банковата система в страната предвижда редица форми за разплащане между два или повече страни в процеса на техните търговски взаимоотношения. Инкасото е често срещана и използвана форма на разплащане във външнотърговските сделки. При него банката събира определена сума, която купувачът дължи, срещу предоставяне на предварително договорени документи, като при това банката действа от името и за сметка на продавача.

Документарното инкасо е договор, с който банката се задължава към наредителя да предаде на платеца стоково-разпоредителна ценна книга и други документи (коносомент, фактури и др). Банката може да се задължи да предяви или предаде на платеца и други документи, които материализират парично вземане. Уредбата по този вид инкасо е в Търговския закон, като документарното инкасо също е договор срещу възнаграждение.

По всички инкасови сделки страните са:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Форми на плащане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.