Финансово състояние на България сравнение с други страни членки на Европейския съюз


Категория на документа: Икономика


Финансовият анализ е интеграция на паралелните процеси по набиране и обработка на значителен обем информация и професионално интерпретиране на получените резултати.
Потребителите на финансовия анализ са банките и другите финансови институции, които се занимават с отпускане на кредит. Целите на тези потребители са предопределили и началната насока на анализа търсене на инструментариум за анализ на платежоспособността на кредитоискателите.
В настоящата курсова работа чрез дезагрегиране и анализиране на информацията от финансовите отчети на БЪЛГАРИЯ-29 АД се определят количествено различните финансови показатели.

Спрямо развитието и финансовото състояние на други членки на Европейския съюз, България може да се каже , че е на едно средно ниво . Икономиката й не е твърде стабилна но не е лабилна. В зависимост с коя държава бива сравнена , България е на различно ниво. Ето например с Полша. В сравнение с Полша , страната ни е по-успешно развита.

- . Полша
В началото на прехода към пазарна икономика Полша беше бърз и решителен реформатор, премахвайки голяма част от контрола върху цените на стоки и услугите и разрешавайки стартирането на частен бизнес. След средата на 90-те години обаче скоростта на пропазарните реформи се забави, а фискалната дисциплина отслабна. След 2000 г. икономиката на страната отчете нарастващ публичен дълг, големи бюджетни дефицити, съчетани с ръст в публичните разходи и забавяне на растежа. Формирането на капитал се задържа на едно от най-ниските нива в страните от "нова Европа", а още по-притеснителен е значителният спад на частните бизнес инвестиции след 2000 г. Трудовият пазар е стагнирал, отчитайки ниски нива на участие и висока безработица.

Поуки за България:
· На всяка цена трябва да се избягва влошаване на макроикономическата политика - бюджетен баланс, държавен дълг, държавни разходи.
· Реформите на пазара на труда и социалната система не трябва да се изоставят.
Същото се отнася и за оттеглянето на държавата от директен контрол върху икономиката.

Успешен пример за България , може да бъде взет например от :

Естония
Безспорно от гледна точка на икономиката Естония е най-добрият пример сред осемте нови членки на ЕС. За последните десет години страната увеличи дохода си на човек от населението спрямо средния в ЕС с цели 70%. За първите три години от членството в ЕС ръстът е 27%. За сравнение в Унгария и Полша ръстът е съответно едва 5% и 9% - в пъти по-нисък. Икономическият растеж в страната достига почти 12% през 2006 година - най-високия темп сред всички нови и стари страни членки на ЕС и един от най-високите в целия свят. Естония традиционно има сравнително високи за региона нива на инвестиции, като след влизането в ЕС те са най-високи в сравнение с всяка една от останалите седем нови бивши социалистически страни членки. Заетостта също е на високи нива - от малко над 70% - почти десет процентни пункта по-високо, отколкото в Унгария. Откакто Естония е в ЕС, безработицата е намаляла наполовина, достигайки ниво от около 5% през 2006 година - най-ниското ниво сред новите членки и едно от най- ниските в целия ЕС. Растежът на производителността на труда е по-висок отколкото във всяка една от останалите нови страни членки.

*Заключение и поуки за България
Естония отбелязва феноменален икономически растеж, който през последните години надминава темпа в Ирландия, която през 90-те години е най-бързо развиващата се икономика в Европа. Така постепенно Естония се оформи като новото икономическо чудо в Европейския съюз, следвана отблизо от другите две балтийски страни - Литва и Латвия. Основите на естонския успех се коренят в следните политики:
1. Благоразумна макроикономическа политика - благодарение на стабилен валутен курс, балансиран бюджет, нисък и намаляващ държавен дълг на макроикономическо ниво има благоприятни условия за стопанско развитие.
2. Подобряване на бизнес средата - в повечето нови членки на ЕС има подобряване на бизнес средата, но малко от тях се доближават до нивата, достигнати в Естония.
3. Ниско данъчно бреме - намаляващият плосък данък за облагане на фирмите и гражданите заедно с нулевата ставка за облагане на реинвестираната печалба и сравнително ниското ниво на ДДС осигуряват сравнително ниска за региона данъчна тежест върху икономиката.
4. Бързина и уникалност на реформите - ако има нещо изключително в Естония, то е, че страната постоянно е на върха на вълната по отношение на въвеждане на нови реформаторски икономически политики. От въвеждането на плосък данък и нулев данък за реинвестираната печалба през приемането на валутен борд до приемането на електронно правителство страната винаги е пионер и лидер.
Естония никога не чака да види какво ще направят другите страни - точно обратното, всички се учат от успешните политики на Естония. От естонския опит България може да "вземе" няколко важни неща: · По отношение на акроикономическата политика страната ни следва съвсем точно естонския модел, вкл. валутен борд, балансиран бюджет, намаляващ държавен дълг. Това трябва да продължи и след приемането в ЕС. · Недостатъчното подобрение на бизнес средата в България е голямата разлика с Естония. В този аспект на реформите са необходими допълнителни усилия, като това включва не само копиране на чужд опит, но и новаторство в местната икономическа политика.
Приемане на Еврото:
Подготовка за приемане на еврото Както е добре известно, последното разширение на ЕС бе осъществено на 1 май 2004 г., като осем от десетте нови страни членки са посткомунистически държави с близки до българските политически, икономически и социални характеристики. Съществуващото в момента на петото разширение на ЕС европейско законодателство не дава възможност новите страни членки на ЕС да използват opt-out клауза за членство в Икономическия и паричен съюз (ИПС). Това означава, че всяка от новите страни членки трябва да определи в какъв времеви хоризонт ще се присъедини към еврозоната и ще въведе еврото като национална парична единица. Европейското законодателство не определя изрично дата за въвеждането на еврото, както и период, в който критериите за конвергенция трябва да бъдат изпълнени. Независимо от това, че не съществува изрично определен срок за членство в еврозонатаи въвеждане на еврото, всички от новите страни членки имат национални планове, описващи необходимите стъпки и времевите хоризонти, в които възнамеряват да въведат единната валута. Присъединяването към Икономическия и паричен съюз и въвеждането в страната на единната европейска валута означава прехвърляне на паричната политика на една страна от националната централна банка към наднационалната Евросистема. В този случай паричната политика на страната не се ръководи единствено от състоянието на националната икономика, а от състоянието на икономиките на страните членки на еврозоната .
Изводи и поуки за България
По отношение на стратегията за членство в еврозоната опитът на новите страни членки показва, че следването на политика на бързо присъединяване стимулира провеждането на микроикономически реформи и води до по-бърз растеж на дохода, което е и крайната цел на всяка икономическа политика. За България, която има паричен режим еднакъв с тези на Естония и Литва, стратегията за следването на политика за бързо присъединяване към еврозоната ще носи повече ползи, отколкото негативи. България трябва да се присъедини към Валутен механизъм II във възможно най-кратки срокове след членството на страната в ЕС при съществуващото в момента ниво на валутния курс на лева към еврото и да декларира едностранен ангажимент за запазване на паричния съвет до членството в еврозоната (т. е. нулев коридор на колебание на валутния курс). В момента България изпълнява на устойчива основа всички Маастрихтски критерии с изключение на инфлационния. При съществуващия режим на парична политика и силно консервативната фискална политика трябва да бъдат предприети микроикономически мерки, за да може да бъде изпълнен инфлационният критерий. Основните зони, в които може и трябва да се търси подобрение, са:
· Конкуренцията в сектори, произвеждащи нетъргуеми стоки и услуги. От една страна, липсата на конкуренция води до по-високо ниво на цените на стоките и услугите в тези отрасли, което се отразява пряко върху темповете на инфлация в страната, върху покупателната способност на гражданите и тяхното усещане за развитие на обществото (типичен пример са производството и разпределението на електро- и топлоенергия). От друга страна, фирмите, произвеждащи търгуеми стоки, често използват като междинен продукт стоки и услуги от нетъргуемия сектор, което много пъти засяга тяхната конкурентоспособност на международните пазари. Осигуряването на висока степен на конкуренция във всички отрасли на икономиката е съществено предварително условие за запазване на нашата конкурентоспособност, за изпълнение на инфлационния критерий и за повишаване на благосъстоянието на цялото общество. · Данните за пазара на труда в страната показват много ниско ниво на икономическа активност в българската икономика. Много фактори могат да бъдат определящи за това - квалификацията на работната сила и стимулите за преквалификация и обучение; социалната политика, която трябва да насърчава икономическа активност, а не да води до пасивно получаване на помощи от държавата; данъчната политика, която да стимулира официалното наемане на работна сила, а не скриването на разходите за труд поради съществуването на високи данъци върху труда. Домакинствата и фирмите определят поведението си в зависимост от стимулите, които им задава вътрешната среда, в това число регулаторната рамка, и от тези, определени от международната среда. Политиката по отношение на пазара на труда трябва да бъде насочена към създаване на стимули за участие на пазара на труда, а не за пасивно получаване на помощи от държавата. · Равнището на производителност в икономиката ни е около 30% от това в ЕС. Регулационната и образователната политика в страната, както и политиката по отношение на инвестиционната среда трябва да са ориентирани към подобряване на стимулите за инвестиции във физически и човешки капитал и за увеличаване на производителността в икономиката. По-високите темпове на растеж на производителността на труда могат да осигурят по-висок растеж на доходите, без това да създава инфлационен натиск в икономиката.

3.Изводи и препоръки

Извадка от evetbg.org

"Съвета на Европа по местно самоуправление и децентрализация, засегна в презентацията си основните аспекти във финансирането на местната власт и наблегна на това, че то е на такова ниво, защото е в пряка зависимост от децентрализационните процеси в страната. Реформата в България, по отношение на процеса на децентрализация изостава, а от това следва, че продължава лошото финансово състояние на общините. Господин Михайлов разясни и целите на стратегията за децентрализация и програмата за нейното изпълнение, като се спря на ключовите моменти за уточняване в процеса на децентрализация.
Архитект Белин Моллов, международен консултант по местно самоуправление и регионално развитие, дългогодишен заместник-министър в МРРБ, представи планирането на новия планов период 2014-2020, като и той акцентира върху процеса на децентрализация и активното гражданско участие - като основа на местното самоуправление. Представени бяха и принципите на европейската политика на сближаване. Целта и е да се намалят значителните икономически, социални и териториални различия, които все още съществуват между европейските региони.
По време на дискусията беше представена и визията на "България 2020" - към 2020 година България е държава с конкурентноспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж.
През вторият ден темата бе насочена изцяло върху регионалните планове на северозападен и северен-централен район в контекста на Дунавската стратегия. Акцентът падна върху българските приоритетни области в нея, т.е.
• Подобряване на достъпността по и към Дунав;
• Подобряване на качеството на водите;
• Повишаване на конкурентноспособността чрез иновации;
• Укрепване на капацитета за управление, координация и партньорство на всички нива.

Целта на включените в Пакта за стабилност и растеж (ПСР) мерки за бюджетна дисциплина е да се осигури общото синхронизиране на икономическото развитие в ЕС и по-специално в държавите от еврозоната. Освен това с ПСР се цели да не се дава възможност на държавите членки да предприемат мерки на политиката, които биха облагодетелствали неправомерно техните собствени икономики за сметка на другите. В ПСР са заложени два основни принципа, а именно: че дефицитът (било то планиран или реален) не трябва да превишава -3 % от БВП и че съотношението дълг/БВП не трябва да бъде повече от (или следва да клони към) 60 %. Ролята на ПСР беше значително засилена през 2011 г., както и тази на икономическото управление на ЕС като цяло.
Всяка година държавите членки предоставят на Европейската комисия подробна информация за икономическите си политики и за състоянието на публичните си финанси. Държавите от еврозоната предоставят тази информация в контекста на програмите за стабилност, а останалите държави членки ― под формата на програми за конвергенция. Европейската комисия преценява дали политиките отговарят на съгласуваните икономически, социални и екологични цели и може да реши да отправи предупреждение, ако счете, че дефицитът става обезпокоително висок. Това действие може да доведе до констатиране от страна на Съвета на наличието на прекомерен дефицит, което налага определянето на краен срок за неговото коригиране.

4.Информационни източници

1. Списание Икономика



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансово състояние на България сравнение с други страни членки на Европейския съюз 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.