Финансов мениджмънт, оценка на риска, приоритети на здравната оргатизация


Категория на документа: Икономика




Един от най-сложните въпроси във всички страни е как да се финансира здравеопазването, за да се постигне максимално обществена и индивидуална полза.

Въпросът за финансовата организация на здравните дейности е фундаментален за икономиката на здравеопазването. Чрез финансовата оценка се дава представа за цялостната мощ на здравеопазните структури. Анализът на финансовите стимули за медицинските специалисти и здравните заведения е оценка на начина на функциониране на системата и нейната ефективност. Като парични потоци могат да се представят всички материални, нематериални, трудови и финансови ресурси на здравните заведения и органи. Тези парични потоци се отличават по източниците си и начините на преобразуване в процеса на функциониране на здравеопазната система.

Финансовите ресурси на здравеопазването са необходимо условие за задвижване на всички елементи на системата. Нейната основна цел е получаването на обществен здравен ефект. Отрасълът здравеопазване се отнася към групата на онези социално културни дейности, за които е характерно, чe нямат непосредствени икономически цели като останалите отрасли на икономиката.

Финансирането на здравеопазването е съвкупност от начини за набиране, разпределение и изразходване на парични средства, необходими за възпроизводство на дейностите, свързани с укрепване, опазване и подобряване на здравето. В това определение са застъпени трите аспекта на финансирането:
* Набиране на финансови средства. Тук се включват всички видове източници и начини на заплащане.
* Вторият основен момент е тяхното разпределение между различните региони и групи население.
* Третият аспект е: здравни структури и дейности и изразходване на средствата по видове икономически елементи. Това са труд, материали, гориво, инвестиции. Те са разпределени по дейности, подсистеми и структури на здравеопазването.

Здравният мениджмънт е инструмент за обществен контрол върху финансовите ресурси за здравната дейност. Обемът на необходимите финансови ресурси е огромен - в границите между 3 до 14% от БВП в различните страни.

Здравеопазването в България е с изключително ниска ресурсна стойност, което предполага, че в близко бъдеще това ще е изпитание за здравните менджъри.

Финансирането въздейства силно върху начините на заплащане на медицинските специалности, поради което влияе върху трудовите отношения и създава мотивация за труд. Тази връзка е много силна и за това в икономиката на здравеопазването начините на заплащане на труда се включват в темата за финансирането. Равнището и начините за финансиране определят и степента на възстановяване на направените здравни разходи. Финансирането детерминира възможността за по-разширено възпроизводство на цялата система от здравни ресурси. То формира и отношения между лекар и пациент. Отразява се върху домакинския бюджет, личното и семейното благополучие. В съвременните здравните системи се наблюдава плурализъм в източниците и формите на финансиране, а също и комбиниране на разнообразни видове финансиране.

Основни източници и начините на финансиране
Източниците са:
> Държавни и други бюджетни приходи. Те могат да са държавни и местни. От тях се заделят общи или целеви субсидии за здравеопазването или се финансират обществени здравни програми и фондове. Тези разходи се наричат трансферни. При тях се извършва преразпределението им за социални, здравни и други цели. Друга форма на бюджетно финансиране е чрез фискални разходи. Това означава данъчни облекчения за здравни разходи или вноски за здравно осигуряване на физически и юридически лица.

Друга форма на скритото субсидиране на производството на здравни услуги или стоки чрез нисколихвени заеми и гаранции по кредитите.
> Втори източник са здравно осигурителните вноски. В тях участват работодателите, работещите лица, а по някога и други осигурители.
> Домакински бюджети. Те включват разходите за директно закупени здравни услуги и стоки за здравето или дарения.
> Средства на фирми и организации. Те са отделени за здравеопазването на работещи лица под формата на социални разходи или дарения.
> Външни източници. Тук се включват неправителствени организации, дарения.

Начините за финансиране на здравето представляват комбинации от начина за набиране, разпределение и изразходване на финансови средства. В зависимост от това дали финансовите ресурси се получават при пряка продажба на здравните услуги или здравни стоки или минават през трето звено - държавен бюджет, фонд или фондации се разделят на: директни и индиректни начини за финансиране на здравеопазването. Директните начини на финансиране са с незначително и по слабо приложение. Това се дължи на тенденцията за отделяне на финансиране от страна на предлагането на здравна помощ. Важен момент е финансиране според собствеността върху финансови ресурси. Когато те са обществени фондове за колективно потребление говорим за обществено финансиране. Когато финансовите ресурси са частично притежание на физически и юридически лица, говорим за частно финансиране.

Класификацията според доминиращия източник и формата на заплащане е следната:
==> Бюджетно или правителствено финансиране.
==> Директно заплащане от консуматори.
==> Социално здравно осигуряване.
==> Частно здравно осигуряване
==> Осигуряване от работодателя
==> Дарителство
==> Външно финансиране

Разнообразието и икономическата природа на произвежданите и предоставените здравни услуги и стоки изискват включване на повече от един начин на финансиране. Ще представя основните начини за финансиране.

І. БЮДЖЕТНО ФИНАНСИРАНЕ. При него част от общите или целеви приходи на държавния и обществените бюджети се преразпределят по трансферни разходи за целите на здравеопазването.

Бюджетното финансиране е съвкупност от два относително самостоятелни индиректни начина на обществено финансиране - държавно и общинско. Контролирано се това финансиране от правителството или общините. Средствата постъпват от различни източници - данъци, такси,мита,глоби или приходи от определени постъпления насочени изцяло за здравеопазването. Последните години все повече натежават приходите от коствени данъци, което означава, че всеки един потребител на пазарни блага финансира със своите доходи все повече и обществения сектор на здравеопазването. Бюджетното финансиране в повечето страни се оказва не достатъчно, за да покрива нарастващите разходи за здравеопазването. Това налага въвеждане на паралелни финансови източници, като частично или пълно заплащане от пациентите на стойността на оказани здравни услуги или медикаменти. Бюджетното финансиране има своите предимства, но съответно и недостатъци.

Предимства:
o Разширяване и уеднаквяване на правата на гражданите при ползване на медицинска помощ.
o Създаване на условия за контрол върху разходването на средствата.
o Интегриране и координиране на всички обществени бюджети.
Недостатъци:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансов мениджмънт, оценка на риска, приоритети на здравната оргатизация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.