Дълговата криза в Еврозоната – причини за възникване, последици, мерки за преодоляването й


Категория на документа: Икономика


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ПО ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

КУРСОВА РАБОТА
за курс ВАЕВ 585 D "Международни финанси"

на тема "Дълговата криза в еврозоната - причини за възникване, последици, мерки за преодоляването й"

ЦВЕТЕЛИНА МЛАДЕНОВА
F 45102

Видин
01.12.2013 год.

Съдържание:

1. Увод
2. Изложение
3. Заключение
4. Използвана литература

Увод

Дълговата криза засяга страните от еврозоната от края на 2009 година. Тя е суверенния дълг и криза на растежа и конкурентноспособността. Причините за нейното начало са много и комплексни, и са повлияни от въздействието на външни фактори в отделните страни членки на Европейския съюз. Такива външни фактори са забавения в световен мащаб икономически растеж, както и задълбочаваща тенденция за избягване на рисковете на финансовите пазари и натрупаните в някои държави от еврозоната държавни дългове и търговски дефицити. Също така може да се твърди, че дълговата криза е резултат не само от външни фактори, но включва и глобализацията на финансите, финансовата криза от 2002 - 2008 година, условията за кредитиране от същият период - 2002 - 2008 година, които са неблагоприятни, но лесни и насърчават високорисковите кредити, както и увеличават практиката по заемане на средства. Други четири резултата са дисбалансите в международната търговия, избирането на фискалните политики, който са свързани с държавните приходи и разходи; използваните от държавите подходи за спасяване на затруднени банкови сектори, както и не на последно място балона с недвижимите имоти, който бе спукан, също така голямата рецесия от 2008 - 2012 година. Други основни причини за дълговата криза са негъвкавите пазари на труда, прекомерната регулация и други.
перспективите за растеж в ЕС. Други причини бяха свързани с натрупването
в някои държави от ЕС на търговски дефицити. Комбинацията от значителен по размер държавен
понижена конкурентоспособност и слаб икономически растеж накара финансовите п

Изложение

След като бе създадена Еврозоната, включените в нея държави взеха най - вече от частни кредитори в чужбина голями заеми и по този начин постепенно се влошиха критериите за стабилност на публичните им финанси. По този начин бе загубена вярата на кредиторите в платежоспособността на тези страни и това доведе до прекратяване и спиране на кредитирането им, а всичкото това прерасна в криза на държавния дълг. Дълговата криза притежава системен характер за което са необходими и системни решения, не само чрез въвеждане на мерки за затягане на фискалната дисциплина, а фискално интегриране на страните членки на Еврозоната и създаване на нова структура на европейския валутен съюз.

Основна причина за дълговата криза в Еврозоната се крие в различните равнища и динамика на няколко важни макроикономически показатели, а именно доходите на глава от населението, потреблението, спестяванията и инвестициите. Кризата оскъпи цената на кредитните ресурси за някои от държавите. Държавите Португалия, Гърция, Испания, Ирландия и Италия, който членуват във валутен съюз са лишени от възможността да обезценят своята валута, както и да компенсират намалелия си приток на външно финансиране, като повишат своите експортни приходи.

Други причини за дълговата криза в Еврозоната са прекомерно направените административни разходи за издръжка на публичното управление; неспособност и нежелание за ускоряване на публичното управление и намаляване на разходите за него, като бъде въведена електронна администрация, мащабната корупция на високите и ниски равнища в администрацията; също така големи военни разходи; разходите, който са непосилни за защитните мрежи на държавите и не на последно място като цяло кризата на финансовата система и икономиката.

Дълговата криза в Еврозоната заплашва стабилността й, поради ред причини. Тя не предоставя възможност за финансиране на бюджетните разходи на страните без външна институционална помощ, като за тях трябва да бъдат заплатени високи лихвени разходи, което значи, че страните трябва да намалят разходите си, като по този начин влизат в рецесия.

Освен върху стабилността на страните, дълговата криза в Еврозоната носи със себе си и криза на еврото, което носи лоши последици за развитието на страните - на първо място води до възможна загуба на капитали, на второ място води до опасността от фалит на банките в Еврозоната и на трето място благодарение на първите две води до загуба на доверие в еврото.

За справяне с дълговата криза отговорност носят националните правителства на страните от Еврозоната с техните политически решения.

За преодоляване на дълговата криза трябват сериозни финансови решения, който да възстановят способността на страните да обслужват своите задълженията, а също така пакта за финансова стабилност, отписване на дългове, рефинансиране на вече поети дългове

Международната финансова организация МВФ, както и СБ не са в състояние да отделят достатъчно ресурси за подпомагане на страните членки на Еврозоната и затова все още не е приключила дълговата криза в Еврозоната. Неините последици са негативни за финансовите пазари и икономиката на страните членки. За справянето с дълговата криза е необходимо държавите-членки да обединят силите и енергията си в много по-голяма степен, отколкото преди, както във вътрешен план, така и в отношенията си с външните страни. Страните - членки трябва да покажат солидарност и да променят политиката си на спестяване и търговия, както и да проявят политическа воля и да положат повече усилия за фискалната си политика.

Дългова криза започна когато доходността от гръцките правителствени облигации рязко се повиши заради нарастващите съмнения на кредиторите в устойчивостта на публичните финанси на Гърция. Скоро след това лихвените равнища станаха непосилно високи и за други държави с фискални проблеми от периферията на Еврозоната - Ирландия и Португалия. Трите държави бяха принудени да потърсят подкрепа от МВФ и ЕС, за да компенсират изгубеното доверие на частните кредитори.

Кризата открои ярко асиметриите между държавите от сърцето и от периферията на ИВС, които са най-явни в спестяванията и потреблението. След създаването на Еврозоната домакинствата в периферните страни се възползваха от по-ниските лихвени равнища, вземаха заеми и рязко увеличиха потребителските си разходи.

Дългова криза в Еврозоната възниква поради въвеждането на обща монетарна политика без фискална интеграция или хармонизиране на фискалните политики на държавите членки.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дълговата криза в Еврозоната – причини за възникване, последици, мерки за преодоляването й 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.