Дистрибуционна политика


Категория на документа: Икономика


ГЛАВА 1
ЛОГИСТИЧНИЯТ ПОДХОД В
УПРАВЛЕНИЕТО НА ФИРМАТА

1.1. Същност на логистиката

Логистични дейности (снабдяване, разпределение, складира-не, запасяване, транспортиране и др.) са се извършвали още в древ-ността: те съвсем не са нови. Известно е, че във Византийската им-перия е имало служители, наричани “логитас”, които се грижели за разпределението на хранителните продукти и снабдяването на леги-оните. Доста по-късно френският военен специалист А. Джомини, живял в началото на XIX век, описва логистиката като практическо изкуство за придвижване и разполагане на войските. Ето защо се счита, че понятието “логистика” произхожда в исторически аспект от областта на военното дело. Именно като такова то е дефинирано за пръв път от Ч. Бейкър през 1905 г. като “Разделът от изкуството да се води война, отнасящ се до придвижването и снабдяването на армиите” (1, стр. 10).
Необходимостта от прилагане на логистичните принципи за планиране, организация и контрол на доставките се проявява осо-бено силно по време на Втората световна война и впоследствие при реализирането на плана “Маршал”. Така постепенно логистиката се възприема като концепция за управление на материалните потоци, чието осъществяване изисква координиране и интегриране на уси-лията и възможностите на всички участници в този процес.
Популярността на логистичния подход на управление се уве-личава с изключителни темпове през последните двадесет години, през които в икономическата теория и практика се използват раз-лични термини като: “физическа дистрибуция”, “управление на ма-териалите”, “логистика на дистрибуцията”, “маркетинг логистика”, “вътрешна логистика”, “бизнеслогистика” и др. Използването на тези термини се среща и понастоящем, но общото, което ги обеди-нява, е схващането, че логистиката е синоним на управлението на материалите и на физическата дистрибуция.
През 1991 г. Съветът по управление на логистиката в САЩ я дефинира като “процесът на планиране, осъществяване и контроли-ране на ефикасното и ефективното придвижване и съхранение на материали, продукти, услуги и свързаната с тях информация от мястото на източниците до мястото на потребление с цел удовлет-воряване потребностите на потребителите” (6, стр. 4). В тази дефи-ниция се съдържат повечето от елементите на логистичния процес и се подчертава необходимостта от тотално управление на движе-нието на материалните ресурси до производството и на готовите продукти до крайните потребители.
В икономическата литература се лансират и редица други оп-ределения за логистиката, всяко от които се опитва да разкрие по-точно и пълно нейната същност. Така например Дж. Хескет опреде-ля логистиката като “съвкупност îò äåéíîñòè è óïðàâëåíèå íà ïîòîöèòå îò ïðîäóêòè, êîîðäèíèðàне на използването на ресурсите и пазарната реализация при дадено равнище на услугите с минимални разходи” (7, стр. 18). Американските професори Маги, Капачино и Розен-фелд пък отъждествяват логистиката с “изкуството да се управля-ват потоците от материали и продукти от източника до потребите-ля” (1, стр. 11). За Е. Матье и Д. Тиксье логистиката обединява “две и повече дейности за целите на планиране, осъществяване и конт-рол на потоците от суровини, полуфабрикати и готови продукти от момента на възникването им до момента на потреблението им (7, стр. 26). А Дж. Гаторна разширява определението за логистика, ка-то внася в него и някои немаловажни допълнения. За него тя (ло-гистиката) е “процес на стратегическо управление на придобиване-то, придвижването и съхранението на материали, резервни части и завършени продукти (и съпровождащите ги информационни пото-ци) в организацията и нейните маркетингови канали за изпълнение на поръчките по най-ефикасен начин, добавя стойност и може да играе жизнена роля в организационната рентабилност” (8, стр. 25).
Една от най-достъпните и същевременно най-кратката измеж-ду цитираните дефиниции е тази на професорите Маги, Капачино и Розенфелд. В нея намират място както материалите, които са пред-мет на снабдяването, така и продуктите, които са предмет на дист-рибуцията. Липсват обаче информационните потоци, които опос-редстват логистичния процес и правят възможно неговото управ-ление.
Европейската асоциация по логистика (ELA) отъждествява логистиката с “осъществяване и управление на движението и раз-полагането на хора и/или продукти, както и поддържащи дейности, свързани с това движение и разполагане, в рамките на система, ор-ганизирана за постигането на определени цели” (3, стр. 10). За отбе-лязване е, че това определение, макар и доста общо, се използва в последствие от някои автори като основа за разширяване обхвата на логистиката и включване в него не само на материалните и ин-формационните, но и на финансовите потоци (12, стр. 147). Нещо, в което има резон, тъй като материалните потоци се опосредстват от информационните и финансовите потоци, а и не само от тях, т.е. тяхното управление не може да се осъществява без връзка помежду им.
Според професор Р. Юнеман логистиката включва “всички дейности, необходими за преодоляването на несъответствията от времеви, количествен и пространствен характер, започвайки от снабдяването с материали, тяхната преработка и завършвайки с дистрибуцията на готовата продукция до потреблението. Тези дей-ности включват планирането, осъществяването и контрола на тран-спорта, складирането и манипулирането, както и информационните потоци, необходими за тези операции” (3, стр. 11). Определение, което кореспондира, според мен, напълно с извършваното в прак-тиката и което се прецизира до известна степен от Беркович, Керин и Рубелиус, които уточняват, че логистиката е “координация на по-тоците от суровини, незавършено производство и готова продук-ция с цел достигането на желаното ниво на обслужване при мини-мални общи разходи” (2, стр. 379).
Вижда се, че в почти всички от посочените определения на-мират място както материалните ресурси, които са предмет на пър-вата фаза на логистичния процесснабдяването, така и продук-тите, които са предмет на неговата завършваща фазадистрибу-цията. Не навсякъде фигурират обаче информационните потоци, които заедно с материалните потоци са обект на логистиката. В по-съвременните определения за логистика този обект се допълва с финансовите потоци и с потоците от хора и услуги, макар че в ос-новата му си остават реалните потоци от физически осезаеми про-дукти. Доколкото за фирмата е важно и освобождаване от вече не-потребни машини и отпадъци, обектът на логистиката се допълва и с вторичните материални потоци, които възникват след отделни фази на производствения процес.
И така под логистика ще разбираме съвкупността от методи и средства за осъществяване на интегрирано управление на материал-ните потоци от мястото на тяхното възникване, през всички фази и етапи на движение, до мястото на крайното потребление с цел пос-тигане на високо ниво на обслужване на клиентите с минимални разходи.
Логистиката способства за постигане на конкурентни пре-димства, като интегрира дейностите, които добавят стойност, и оп-тимизира взаимовръзките помежду им. Това става, като различните елементи на логистичния процес се разглеждат във взаимна зависи-мост и обусловеност.
Стремежът към рационално организиране на продуктовите и информационните потоци в отделните стадии на стопанската дей-ност често пъти е причина за получаването на противоречиви ре-зултати и взимането на неправилни управленски решения. В раз-личните функционални областиснабдяване, производство и дистрибуциясе сблъскват различни икономически интереси, което затруднява нормалното функциониране на стопанските орга-низации. Логистиката си поставя за задача да преодолява тези про-тиворечия чрез намиране на компромис в областта на възможните решения, като управлява интегрирано отделните дейности и опти-мизира връзките помежду им. Тя ориентира оперативните дейнос-ти на фирмата спрямо нейните стратегически целиза запазва-не на стабилно пазарно присъствие, за нарастване на пазарния дял, за конкурентна политика. Прилагането на логистичния подход на интегрирано управление на материалните потоци е предпоставка за осигуряване на дългосрочен успех на фирмата чрез разкриване на резерви за нарастване на нейната ефективност и конкурентноспо-собност.
Логистиката е свързана с доставянето на продуктите и услу-гите там, където са необходими, когато са нужни. Повечето потре-бители във високо развитите индустриални държави приемат ло-гистиката като нещо дадено. Когато отиват в магазина, те очакват търсените от тях продукти да са налични и пресни. Ето защо е все по-трудно да си представим маркетинга или производството без помощта на логистиката. Всичко това превръща използването на логистичния подход в една от най-вълнуващите и предизвикателни области на мениджмънта.
Логистиката включва интеграцията на информация, транс-порт, запаси, складове, манипулиране и опаковане. Всяка една от тези функционални области предлага разнообразие от огранизаци-онни структури и дейности, чиято комбинация превръща логистич-ното управление в предизвикателна и добре платена кариера. Ето защо, в множество фирми, осъзнали необходимостта и силата от прилагането на логистичната концепция, специалистите по логис-тика са измежду най-търсените висши управленски кадри.
Основната концепция за логистичното управление е прило-жима за редица дейности от частния и обществения сектор. Вълну-ващото и новото в логистиката идва от комбинирането на традици-онни работни области в интегрирано стратегическо начало. Менид-жърът по логистика е като междуфункционален диригент на рабо-тата вътре и извън фирмата. Вътре във фирмата предизвикателство-то е да се координират уменията на индивидуалните работни места в една интегрирана компетентност, фокусирана върху обслужване-то на потребителите. В повечето ситуации желаният обхват на тази координация надхвърля индивидуалната експертиза, като включва както потребителите, така и доставчиците на материали или услуги. От стратегическа гледна точка мениджърът по логистика се стреми да улеснява ефективните взаимоотношения във веригата за достав-ки. Вълнуващото на съвременната логистика е превръщането на комбинираните резултати от вътрешната и външната интеграция в една от основните компетенции на всяка фирма.
Нарастването на значението на логистиката резултира в съз-даването на национални и международни организации по логисти-ка. Множат се изследванията и публикациите в тази област. Бързо се увеличава и броят на университетите в света, предлагащи обуче-ние на ниво бакалавър, магистър и доктор по логистика.
Радващо в този аспект е създаването у нас на Българската асоциация по логистика (БАЛ) и разкриването на специалност “Стопанска логистика” в Университета за национално и световно стопанствоСофия. Обучението по специалността се извършва по съгласуван с университетите в страните от Европейския съюз учебен план, което гарантира получаването на високи знания и практически умения от студентите и ги прави търсени и предпочи-тани от фирмите със съвременна пазарна ориентация.
1.2. Основни характеристики на логистиката
Видя се, че многообхватният и многоаспектен характер на логистиката затрудняват изясняването на нейната същност в едно кратко определение. Анализът на специализираната литература дава основание да се изведат следните по-важни характерни черти на ло-гистиката:
1.2.1. Обект на стопанската логистика
Безспорно във всички определения на логистиката в качест-вото на неин основен обект се посочват потоците от физически осезаеми продукти (суровини и материали, незавършено производ-ство и готова продукция) и свързаните с тях информационни пото-ци. Именно потоците от продуктите са главното съдържание на обекта на логистиката. В по-новите определения за логистиката в нейния обект се включват финансовите потоци и потоците от услу-ги и хора. Без да омаловажавам управлението на потоците от хора и услуги, които в определени сфери и отрасли имат изключително важно значение (туризъм, военно дело, здравно обслужване), ще подчертая, че определящи за обекта на стопанската логистика са потоците от физически осезаеми продукти и свързаните с тях ин-формационни потоци. Тяхното интегрирано управление изисква и съобразяване с финансовите потоци.
Движението на материалните потоци е свързано с извършва-нето на определени физически процеси и дейности. В обекта на ло-гистиката се включват всички процеси и дейности по движението на материалните потоци без непосредствените производствени опе-рации. Това са дейностите главно по транспорт, съхранение и об-работка на поръчките.

1.2.2. Логистични дейности
Дейностите, чиято координация и синхронизиране е в осно-вата на създаването на логистични системи, се подразделят на ос-новни и спомагателни.
А) Основни логистични дейности са:
• обработка на поръчките;
• транспортиране;
• формиране, поддържане и управление на запасите
Б) Спомагателни или поддържащи дейности са:
• закупуване;
• съхранение;
• опаковане;
• маркиране;
• обслужване на клиентите;
• поддържане и обработка на актуална информация;
• манипулиране;
• товарене/разтоварване;
• уедряване на товарите;
• комплектовка, разфасовка на продуктите.
Всички определения за същността на логистиката подчерта-ват важността на интегрирането на тези дейности, които осигуря-ват придвижването на продуктите до определено място.

1.2.3. Цели и задачи на логистиката
Логистиката си поставя за цел цялостното изграждане на сис-темата за управление на снабдителните, транспортните, складово-манипулационните и всички други логистични дейности чрез опти-мизиране на разходите за тяхното извършване. По-конкретно целта на логистиката се състои в едновременното решаване на триедин-ната задача:
 осигуряване на пространствена и времева “полезност” на продукта,



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дистрибуционна политика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.