Динамика на икономическата активност – растеж, инфлация и безработица


Категория на документа: Икономика


 Динамика на икономическата активност - растеж, инфлация и безработица

1. Измерване и оценка на растежа, инфлацията и безработицата

Ако брутният вътрешен продукт (БВП) дава представа за равнището на икономическата активност, то растежът, инфлацията и безработицата са показатели, чрез които се получава информация за "качеството" на тази активност. Изводи за състоянието на националната икономика не се правят само по данни за брутния продукт. За развития свят стабилните цени и пълната заетост са много по-желани и по-трудно постижими цели от увеличението на производството на стоки и услуги.

Високият темп на растеж е стремеж на много народи, тъй като той е задължително условие за постигане на по-висок жизнен стандарт. Икономистите са пресметнали, че ако една икономика постигне и поддържа темп на икономически растеж на глава от населението 2 % средногодишно, тя би могла да удвоява брутния национален продукт на всеки 35 години - постижение, което гарантира на всяко следващо поколение качествено по-добър живот от този на предшестващото.

Инфлацията винаги е нежелана, дори когато заплатите растат по-бързо от цените на стоките и услугите. Тя е в състояние да предизвиква шокови удари върху икономиката, да се изплъзва от контрол и да се развива като хиперинфлация. Инфлацията е сериозен политически проблем, тъй като може да бъде мощен преразпределител на дохода и богатството.

Не по-малко нежелана е и високата норма на безработица. Безработните понижават жизнения си стандарт, преживяват сериозен социален стрес и нерядко се деквалифицират. Това са последици, които съвременната икономическа наука определя като особено вредни и нежелани.

Затова равнището на икономическа активност се оценява в контекста на растежа, инфлацията и безработицата, които са качествените характеристики на брутния продукт.

Темпът на икомомически растеж се измерва чрез темпа на нарастване на реалния БВП. Прирастът на дохода за определен период се отнася към базовото му равнище и се изразява в проценти.

БВП т.г. - БВП б.г.

темп на икономически растеж = --------- х 100

БВП б.г.

Съществуват и по-сложни методи, отчитащи приноса на отделните фактори за промените в равнището на производство.. Такава е формулата на Р.Солоу:

, където

А - обща производителност на факторите за производство;

- прираст на общата производителност на факторите за производство;
N - брой на заетите; - прираст на броя на заетите;
К - капитал; - прираст на капитала;
1; 0.7; 0.3 - относителен дял на отделните производствени фактори в общия размер на доходите

Динамиката на този показател е доста капризна. Графиката му е неравна и в по-голямата си част не се характеризира с големи стойности. Висок темп на растеж (7-14 %) днес постигат за кратко време някои развиващи се страни, а в индустриалните държави за такъв се смята растеж от 3,5 - 4 %. Обяснението лесно се открива във факторите, обясняващи растежа: увеличаването на използваните производствени ресурси (труд и капитал) и повишената производителност на факторите за производство. Двузначните икономически темпове се постигат с преимуществено използване на първия фактор. Историческият опит показва, че те съпътстват индустриализацията на една страна, но не могат да се поддържат дългосрочно. Освен това темпът е функция на натрупването на капитал, т.е. на размера на инвестициите. Прекомерното им увеличение неизбежно става за сметка на личното потребление, а това води до колебания в дохода в краткосрочен план.

В макроикономиката има сложни математизирани модели за икономическия растеж, разграничаващи "желания темп на растеж" от "естествения" (модел на Харод). Има модели, преимуществено свързващи го с производствените фактори (неокласически модел), и други, които го обвързват с разпределението (модел на Калдор-Мирлис). Повечето от тях са свързани с иконометриката и планирането и прогнозирането. В различните модели се използват и понятия като "балансиран", "уравновесен" или "гарантиран" растеж. С терминологията на неокласическия модел на растежа е свързана актуалната теза за "устойчив растеж" - възможността нарастването на националния доход да се осигурява на основата на собствени спестявания.

Инфлацията може да се определи като ръст на цените на стоките, водещ до увеличаване на индекса на цените на цялата икономика (т.е всяко увеличаване на общото равнище на цените). Измерител на инфлацията е годишната норма на инфлация, която може да се представи по следния начин:

Индекс на цените Индекс на цените

Годишна през тек.год. - през баз.год.

норма = ------------------ х 100

на инфлация Индекс на цените през базисната година

Норма на инфлацията е изразеното в проценти нарастване на общото равнище на цените за даден период. Измерва се с помощта на индекса на цените, който представлява среднопретеглена величина на индивидуалните цени. Теглото на всяка стока отразява нейното стопанско значение (ако става дума за общия индекс на цените), или относителното й тегло в потребителската кошница (ако се измерва индексът на потребителските цени).

Индексът на потребителските цени (CPI) измерва измененията в паричната стойност на разходите за покупки на стоки и услуги, фиксирани в т.нар. "потребителска кошница", които са представителни за потребителите, живеещи в градовете.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Динамика на икономическата активност – растеж, инфлация и безработица 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.