Диагностика и организационно развитие


Категория на документа: Икономика


РАЗДЕЛ ПЪРВИ
Д И А Г Н О С Т И К А

ТЕМА 1. СЪЩНОСТ НА ДИАГНОСТИКАТА

Цел:

Да можете да:
• Определите същността на диагностиката;
• Разберете разликите между диагноза, диагностициране и диагностика;
• Да се запознаете със задачите на диагностиката на организацията;
• Да разбирате ролята и етапността на диагностицирането;
• Да можете да класифицирате видовете диагностика и видовете диагнози;
• Да идентифицирате обектите на управленската диагностика;
• Да правите разлика между управленска диагностика и управленско консултиране.

1. Същност на диагнозата и диагностиката на организацията

Всяка организация функционира в определена среда и е подложена на нейното влияние. Разкриването на сложните връзки между факторите на средата, оказващи влияние върху организацията, техните симптоми и проявлението им е от съществено значение за нейното ефективно функциониране.
Диагностиката / от гр. "разпознаване"; разпознаване на болест; правилно прогнозиране/ е позната от древни времена. Тайственото и мистично диагностициране, извършвано от малцина избрани – жреци, оракули и шамани, в праисторическите времена е било важен духовен инструмент на хората в борбата им със загадъчните и враждебни природни и социални сили. Още оттогава диагностиката е сложен духовен синтез от емпирични знания и жизнен опит, от интуитивно вживяване и въображение. Колкото обаче се развива човешкото познание, толкова повече се намалява интуитивното при диагностиката и расте делът на рационалното и на научнообосноваността.
С проблемите на диагностиката като наука за методите, използвани при разпознаването на болести въз основа на техните характерни симптоми първоначално се е занимавала медицината. Диагнози при лечението на болните поставят още древните елини. Като метод за разпознаване на вътрешната, скрита същност на явленията на основата на ограничено количество външни белези във всяко моментно състояние, диагностиката е позната през всички периоди на общественото развитие. Може да се твърди, че Демокрит е бил един от първите диагностици на социалните процеси. Понастоящем терминът "диагностика" все по често се използва в областта на обществените и техническите науки, като метод за обща оценка на състоянието на системите. Целта на диагностиката винаги е да открие отклоненията, които водят до нарушаване хомеостазиса /равновесието/ в дадена система.
Диагностиката е комплекс от методи, имащи за цел разпознаване състоянието на дейността на организацията, откриване източниците на слабости в нейното функциониране и начертаване на насоките за отстраняването им или намиране на оптимални решения за изследвания проблем. Тя е съвкупност от познавателни и организационни .процедури за обозначаване на цялостното състояние на една система чрез измерване на конкретни, моментни стойности на определени параметри, характерни за отделни компоненти, техните свойства и характерни черти.
Някои автори виждат известни основания да разграничат понятията диагностика и диагностициране като под диагностициране разбират процес, резултатите от който водат до определяне на качествените и количествени характеристики на факторите, оказващи съществено влияние върху ефективността от функционирането на системите. Това обаче е цел и на диагностиката, поради което от практическа гледна точка, и с цел да не се усложнява понятийният апарат, е по-удачно тези термини да се приемат за равнозначни.
Общ проблем на всяка диагностика е да определи равнището /степента/ на нормалното състояние на обекта, който се изследва. В медицината за нормално състояние се приема човешкото здраве, а в техниката – изправността на машините, която се отчита с технически параметри. Много по-трудно и с висока степен на неопределеност може да се установи нормалното състояние на социалните /и особено – на икономическите системи/, защото то непрекъснато се променя като функция от различните иновации – научно-техническия прогрес, новите механизми и методи на управление, измененията в човешкия фактор, и др.
В процеса на диагностицирането се получава диагнозата, т.е. определя се състоянието на изследвания обект или процес. Колкото по-навреме се открият и точно идентифицират симптомите, толкова по-ефикасно и бързо могат да се вземат мерки за осъществяване на нужните корекции.
Често пъти понятията диагностика и диагноза се смесват или се използват като напълно равнозначни, което не е основателно. Диагностиката предполага определена технология, непознаването или неспазването на която води до неправилни диагнози за състоянието. Диагнозата изразява конкретните резултати от извършените проучвания. Тя трябва да отговори на следните въпроси:
1. Какви са причините и защо са предизвикали това състояние?
2. Каква поредица от събития е довела до настоящето състояние?
3 В Каква фаза на развитие се намира "болестното състояние" (начало, пълно развитие или фаза "изчезване")?
Понятието "диагностика" трябва да се тълкува като процес, а "диагнозата" е резултатът, който може да бъде в различни форми. С други думи диагностиката е изследователският процес, а диагнозата е резултатът от него.
В теорията и в практиката има различни разбирания за обхвата на диагностиката. Доста автори схващат диагностиката твърде тясно: като комплекс от мероприятия, имащи за цел установяването недостатъците и слабите страни на фирмата., или пък - като комплекс от методи, които характеризират състоянието на дейността на фирмата, откриват слабостите и очертават насоките за отстраняването им. С други думи, тук предметът на диагностиката се свежда до определяне на причините за отклоненията. Това е вярно, но не е пълно. 0чевидно целта на диагностиката не може да бъде само разкриването на слабостите. Важно е да се изяснят причините, които ги пораждат и на тази основа да се очер-таят пътищата за преодоляването на отклоненията. Освен това, твърде ограничено е да смята, че при диагностиката се разкриват само отрицателните страни – тя трябва да установи както положителните, така и отрицателните страни, за да даде вярна представа за реалното сътояние на системата. Всички фактори, оказващи благоприятно влияние трябва да се наблюдават, доколкото те осигуряват успехите на организацията. Установяването на причините за отклоненията дава възможност за предприемане на определени мерки за ограничаване на действието им или пълното им неутрализиране
Според други автори, диагностиката е основна и първа фаза на анализа на системата, която в повечето случаи открива «заболяването», но не дава характеристика на причините за неговото проявление. Тези автори смятат, че това е предмет на следващата част от изследването на обектите, а именно- на пълния анализ на системата. За основен белег на диагностиката те смятат съблюдаването на постепенния преход от общото към частното, итеративното разкриване чрез непрекъснат анализ и синтез на проблемите в обекта . Те уточняват, че диагностиката се базира на ситуационния подход, провежда се в кратки срокове и служи за разграничаване на действителните причини за известни недостатъци, от техните симптоми. В резултат на диагностиката се разкрива връзката между различните причини и се оценява необходимостта от реализиране на определени действия за тяхното отстраняване.
Трета група автори третират диагностиката като етап от процеса на управление и установяване на причините за възникналия проблем, или я свързват предимно с вземането на управленско решение. Диагностиката обаче не може да се свърже пряко с определен етап от управленския цикъл – тя е присъща за всички етапи на управление, както и да се разглежда само като част от процедурата при изработване на управленско решение /друг е въпросът, че много от решенията се вземат без технологията на диагностиката, това и не е непременно задължително при всички случаи/.
Четвърта група автори виждат обхвата на диагностиката максимално широко – не просто като констатиране на моментното състояние, а като основа за бъдещи управленски действия за подобряване на системата. Техните основания са, че диагностиката не е самоцелна управленска функция и технология за констатация на моментно състояние. Тя може да се разглежда като съвкупност от познавателни и организационни процедури за определяне на цялостното състояние на изследвания обект на базата на конкретни стойности от наблюдаваните параметри, които характеризират обекта.Именно в този смисъл, обхватът на диагностиката, в контекста на «овладяване на болестта» и «управление на лечението», според Ст. Белоконски , може да се види от следната схема: /Вж. сх. № 1.1./

Оценка

Контрол

Схема 1.1. Обхват на диагностиката

Добре проведената диагностика осигурява цялостен динамичен модел на обекта, който може да служи за:
- ранно откриване на симптомите за криза (отклонения);
- локализиране на мястото на възникналите отклонения;
- установяване на причините;
- определяне на начините за излизане от това състояние;
- оценка на перспективите.
Тази група автори подчертават, че диагностиката е индивидуализиращо познание, което интегрира теоретичните, емпиричните и социално-технологичните знания относно обекта, описва актуалното състояние и го оценява с помощта на необходимите категории. Изводите на диагностиката имат конкретно значение за управлението и за промяната в развитието.
Независимо от естеството на признаците на криза в организацията и на причините за нея, за управлението е важно те да се откриват и навреме да се предприемат нужните мерки. В този смисъл, в най-общ вид всяка диагностика трябва да включва следните моменти:
1. Дефиниране на проблемите и определяне на границите и условията за тяхното решаване;
2. Изясняване на причините за възникване на проблемите и насоките на действие;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Диагностика и организационно развитие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.