Ценностни аспекти на социалната работа с деца и семейства в риск - модели на превенция на отлагане от училище (здравеопазване)


Категория на документа: Икономика


14 Тема Ценностни аспекти на социалната работа с деца и семейства в риск- модели на превенция на отлагане от училище/ здравеопазване
1. Икономически причини за отпадането от училище
Лошото икономическо положение на много български семейства се счита за един от основните фактори за отпадане от образователната система. Безработицата, ниските доходи, пониженият стандарт на живот и нарастваща бедност на определени социално слоеве поставят много деца в затруднени условия. Децата, които не посещават училище, са ценна работна ръка и подпомагат формирането на бюджета на домакинството. Включването на децата в различни форми на икономическо участие често е свързано с нарушаване правата на детето . Отпадането по икономически причини се свързва и с не малкото случаи на миграции на семействата (от селото към града, от град в друг град, в чужбина), защото това е изход от бедността. Като най-чести причини за отсъствията на децата от училище се изтъкват следните: липса на "пари за учебници и тетрадки", липса на "подходящи дрехи и обувки", "трябва да работят, за да изкарват пари". По голямата част от отпадналите от училище изтъкват, че за тях то е било място, което са посещавали с желание. От тази гледна точка изглеждат оправдани всички усилия, които се полагат за икономическа подкрепа на семействата и децата в лошо материално положение, както и мерките в тази насока, прилагани от различни държавни институции и НПО.
Сред основните занимания на децата, отпаднали от училище се очертават бездействане; излизане с приятели; грижа за близък; събиране и предаване на вторични суровини; събиране на билки, гъби и плодове; оказване на помощ в домашното стопанство; работа в строителството.
2. Етнокултурни причини за отпадането от училище
Етнокултурните причини за отпадане са свързани с традициите, обичаите, ценностната система на различните социални групи и етноси. Етническата принадлежност оказва влияние, доколкото е свързана със социализирането на определени ценностни ориентации, които по особен начин задават отношението към обучението.
Тъй като при ромите в голяма степен са съхранени традиционния начин на живот и ценности, модерна институция като училището не се възприема като модел на социализация за младите членове на ромската общност. Основни причини за отпадането от училище са бедност, липса на навици и ценности, нежелание за учене, семейни причини. Към последните се причисляват женитбата, раждане на деца, болест в семейството, грижи за друг член на семейството. Родителите на отпадналите ученици заявяват принципно положително отношение към образованието, но никой от тях не следи и контролира редовно подготовката на децата си, защото според тях това е ангажимент на училището. Те считат пращането на децата си на училище за жест и услуга към обществото и в замяна очакват да им се отблагодарят с материална помощ. Отсъствията и отпадането от училище за тях са нещо естествено и се дължи на ниското им образование и на липсата на убеденост, че обучението може да промени живота на децата им. Характерни за ромите са апатията и инертността, а ромските деца се адаптират по-трудно към училищната среда. Наблюдава се силна връзка между икономическите причини и етнокултурните фактори, които оказват влияние върху отпадането от училище.
3. Социални причини за отпадането от училище
Социалните причини за отпадане от училище се свързват с липсата на контрол от страна на семейството, родителска незаинтересованост, конфликти и напрежение, отрицателно въздействие на домашната среда. Като една от началните мерки за превенция на отпадането на деца от училище (по-специално на ромски деца) се идентифицира мотивирането и образоването на самите родители. В същото време тази мярка не бива да се абсолютизира - тя би имала смисъл в бедните семейства за задоволяване на елементарните потребности на децата. Значението на семейството и свързаните с него проблеми в стила на общуване, създават неблагоприятна среда на развитие и почти винаги въздействат върху конкретното поведение на децата и желанието им да ходят на училище. Съществува и обратния случай, когато училището се явява убежище и подслон за децата със семейни проблеми, но в общия случай нездравото семейство и липсата на контрол са фактори за отпадането. Идентифицират се следните семейни причини за отпадането: незаинтересованост на родителите, проблеми между родителите в семейството, родителите не ги пускат на училище. Сред родителите на отпадналите деца, основно могат да бъдат разграничени два типа: първите са тези със сравнително добро образование (завършили 7-9 клас), а втората група са родителите, които почти не са посещавали училище. От друга страна родителите се разделят на други две групи - тези, които възприемат училището като възможност за намиране на по-добра работа и шанс за успех. И останалите, които се изказват негативно за образованието, асоциирайки го с различни проблеми.
Във възприятията на вече отпадналите от училище деца отношението към училището се диференцира в три направления. Първо училището се възприема като неприятно задължение; второ изразява се положително отношение, защото се научават много нови и полезни знания; трето училището се разглежда като място за социален живот и контакти, общуване и приятелства.
4. Образователни причини за отпадането от училище
Образователните причини се свързват с много проблеми като учебна претовареност, трудности в усвояването на материала, сложност на учебното съдържание, слабости в методиката на обучение и др. Тук се отнасят и организацията на обучението, учебните планове, формата и стила на учебниците, различни методи на преподаване. Образователните причини за отпадане от училище се проявят най-вече като затруднения на учениците да усвояват преподаваното в училище учебно съдържание по отделните учебни предмети. Отпадането се възприема като еднократен акт, а действително това е един процес на натрупване на неизпълнения на училищни изисквания. Учителското поведение и диагностиката на учебните постижения на учениците също са причина за отпадане. А по отношение на оценяването се наблюдава доста голяма неопределеност и несъгласуваност между съдържанието на програмите и учебниците от една страна, и от друга критериите за оценка на знанията. Ниската заинтересованост и мотивация на учителите, както и институционалната среда също са част от образователните фактори.
Извършват се реформи в образователната система, които целят модернизиране на учебните планове, програми, учебници помагала, което от своя страна трябва да осъвремени и формите на преподаване, изпитване, инспектиране и квалификацията на учителите. Една от мерките, която ще приобщи повече деца към училищната среда, е преминаването през задължителен подготвителен клас на всички деца на 5-6 г. Ефектът ще е по-силен, когато подготовката на децата се осъществява като "подготвителен клас", отколкото като "последна група в детската градина". Мярка за наваксване на пропуснатото е повтарянето на класа, но това се оказва неефективно. Мнозинството от учителите смята, че родителите на изоставащите и отпадналите ученици не полагат достатъчни усилия да мотивират децата си да учат. Наблюдават се различни очаквания и критерии на учителите и родителите на отпадащите деца. По-активното общуване между тях ще съдейства за позитивното развитие на всяко дете. Когато се апробират добри практики на организация на учебно-възпитателния процес, децата се мотивират и успяват. Образователните експерти са категорични, че когато имат подкрепата на семейството, когато двете институции имат по-високи изисквания към децата, ще се създадат условия за решаването на проблема с отпадането от училище. Фактът, че децата сами идентифицират трудностите в училище, показва, че те ги осъзнават и с необходимата педагогическа подкрепа може да се създадат условия и да се организират учебни дейности за преодоляване на изоставането, да заработят индивидуални или групово "наваксващи програми". Важно е да бъдат диагностицирани навреме признаците на изоставането и опасността от отпадането от училище. Необходимо е да се познават добре родителите, да се общува по-активно с тях по различни проблеми на децата им и да се обсъждат мерки за стимулиране на децата да успяват в училище. Потвърждава се и връзката между по-виското образование на родителите и по-голямото желание на детето да се върне в училище.
На преден план се извеждат два вида проблеми и потребност от два типа адекватни мерки. На първо място са загрижеността и реалните действия на учителите по реализирането на различни социални дейности спрямо децата, които отсъстват, нямат учебници и тетрадки, подходящи дрехи и обувки. Но ангажирането на учителите с такъв тип дейности ограничава възможностите им да работят по-интензивно по усвояването на учебното съдържание. На второ място са симптомите с чисто педагогически характер. Към тях се отнасят трудната адаптация към изискванията в училище, ранното идване на училище, дисциплината в клас и в междучасията и др. Учителите нямат активна обществена подкрепа, за да се справят с проблема. В този план "социалният работник в училище" може да се определи като професионално упълномощен и може да помага за решаването на социалните проблеми на децата.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ценностни аспекти на социалната работа с деца и семейства в риск - модели на превенция на отлагане от училище (здравеопазване) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.