Царският дворец в крепостта Царевец


Категория на документа: Икономика



Доклад на тема Царският дворец в крепостта Царевец

Хълмът Царевец е важен за развитието на туризма. Той е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта.

Най-големият архитектурен комплекс на хълма Царевец е Дворецът на българските царе. За него разбираме от кратки известия от писмени извор, а така също и от някои изображения от онова време: похвалното слово на Григорий Цамблак в житието на Св. Сава, както и от спомените на Петър Богдан Бакшийч.

Дворецът на българските царе заема сравнително най-удобното място, в средата на хълма. По форма представлява неправилна елипса в посока север-юг. Постоен е върху площ от 4 872 кв.м. Той е бил обграден със самостоятелна крепостна стена и представлявал яка крепост, пригодена за продължителна обсада и самостоятелна отбрана. При входовете на по-уязвимите крепостни стени се издигали високи кули.

Най-внушителна и представителна била северната фасада на двореца, пред която имало малък площад, необходим за събиране на хора при празненства и тържествени церемонии. В североизточния ъгъл се намирал главния вход, над който се издигала кръгла кула. Пред нея, отвън, допълнително бил изграден един Г-образен зид, чрез който се създава преддверие и втора врата, с което била подсилена охраната на входа. При това преустройство, този вход имал две врати: вътрешна и външна. Главният вход бил охраняван от една четириъгълна кула, издигаща се към северната крепостна стена. Кулата при западната крепостна стена била изградена в един по-късен период, тя е кула-бастион.

Южният вход на двореца се състоял от четириъгълен вестибюл с две врати и над него се издигала кула.

В по-ранен период от съществуването на двореца в югозиточния ъгъл имало четириъгълна кула, която била разрушена и по-късно възстановена. Крепостната система на дворцовия комплекс, като част от цялостната укрепителна система на столичния град, е придавала строг и недостъпен вид на двореца.

Вътре, покрай крепостните стени, се намирали дворцовите сгради, които затваряли в средата обширен двор.

В северозападния сектор на двореца се издигала трапецовидна сграда, ориентирана север-юг. Тази сграда през първия и втория период имала стопански характер. Върху разрушената южна половина на трапецовидната сграда през III период била изградена нова представителна сграда, от която са открити следи от облицовка с мраморни плочи. По големите й размери, вътрешната й украса с мраморни облицовки и монуенталната й живопис, засвидетелстват, че тя е била тържествена (тронна) зала през последния период от съществуването на двореца. Южно от тази тронна зала, най-вероятно при царуването на цар Иван Асен II, била изградена по-старата предтсавителна сграда, с тронна зала на втория етаж, която също била богато украсена. Както се вижда, западната част с двете големи тронни зали била оформена като най-представителната част на двореца.

На юг, покрай крепостната стена била разположена друга голяма сграда, която била най-малко на два етажа. Трите пещи в западния й край показват, че сградата имала предназначение свързано с домакинските нужди на двореца. В югозиточния ъгъл, покрай крепостната стена, имало три отделни помещения, които служили за охрана на южния вход. Те функционирали само през I период.

През II строителен период, покрай цялата южна половина на източния крепостен зид, била изградена монументална сграда с 10 помещения. Те били разположени в хоризонтален ред в посока север-юг като в южната половина на сградата те са в две редици. Удобното местоположение на сградата с източния наклон и находките открити в нея (украшения, тоалетни принадлежности, глинени съдове и др. ) показват, че тя е служила за жилище на царското семейство. На север от нея, покрай източната крепостна стена се издигала друга голяма сграда. Тя е разположена непосредствено до главния вход. Разделена е на 5 отделни помещения, всързани с общ коридор и декоративен зид. Той оформя западната й фасада. Всичко това показва, че тя е служила за административен център и е имала работни кабинети и царски канцеларии.

През III период от строителната история на двореца, през западната фасада на тази сграда било направено голямо водохранилище, което събирало предимно дъждовни води от покривите й. Водохранилището осигурявало значителен запас от вода за двореца по време на продължителна обсада. Сложна мрежа от отводнитени канали отвеждала мрусните и дъждовните води извън двореца.

В източната част на вътрешния двор, между административната и жилищната сграда, се издигала дворцовата църква. Първоначално тя била кръстокуолна и вътрешните й стени били украсени с мозайки. По-късно мозайките били свалени и стените на църквата били изписани с живопис. В дворцовата църква са открити 7 гроба, два от които в надсемната си част като саркофази. Двете гробници имат различни размери. Най-вероятно в по-голямата гробница са били погребани цар Ивал Александър и царица Теодора, а в по-малката - техния син.

По своя план, дворецът представлява типичен феодален замък от епохата на развития феодализъм. Поради по-особеното му положение като резиденция на държавната власт, той бил разширен и обогатен с повече постройки и с по-богата фасадна и вътрешна украса в сравнение със замъците на другите феодали.

Установени са 3 основни периода в общия план на царския дворец:

На мястото на царския дворец върху руините от времето на ранновизантийската епоха и върху основи на няколко жилищни сгради от Първата българска държава бил изграден болярският замък.

Първият строителен етап свързваме с разширяването на болярския замък и превръщането му в царския дворец към втората половина на XI век.

През втория строителен период болярския замък бил възстановен и разширен с нови монументални сгради, за да изпълнява функциите на седалище на върховната власт в държавата. Най-големи разширения и подобрения били извършени в неговата северна и централна част. Пове1ето от тези разширения и преустройства били завършени по време на управлението на цар Иван Асен II.

През третия строителен период била построена западната бойна кула и част от западната оградна крепостна стена. Северно от педставителната сграда била издигната нова втора такава.

По време на османското владичество върху руините на царския дворец били построени няколко турски сгради, които засегнали първата представителна сграда, стопанската сграда и от части северния сектор.

Царският дворец на хълма Царевец съществува от възобновяването на българската държава до падането му османско владичество (1185-1393г.). през този двувековен период, той бил съпричастен с нейната бурна и героична история. В царският дворец най-ярко и непосредствено са отразени тенденциите и достиженията на търновската архитектурна и художествена школа.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Царският дворец в крепостта Царевец 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.