Благо, продукт, стока. Видове блага.


Категория на документа: Икономика



Изготвил:
Специалност:
Курс:
Фак.номер:



1. Що е то благо ?

Благо е всяко нещо, което е в състояние да задоволи определена човешка потребност. Съществуват различни видове блага - материални и нематериални, продукт на човешкия труд или природна даденост, блага за дълготрайна или краткотрайна употреба, свободни, икономически и др.
2. Класификация на благата
* Блага ,непосредствено дадени от природата и блага от човешкия труд.
* Свободни и несвободни.
* Материални и нематериални.
* Природно ограничени, оскъдни и редки блага.
* Блага за дълготрайна и блага за краткотрайна употреба.
* Настоящи и бъдещи блага.

Най-важна от всички класификации е тази на свободни и икономически. Свободни се наричат благата, които са в досатъчно количество за задоволяване на потребностите на всички потребители. Обикновенно те са природна даденост и за пройзводството им не се изразходват ресурси, поради което те нямат цена, не са обект на разпределение, а просто се употребяват. Икономически са всички блага, които са в ограничено количество по отношение на човешките потребности.

3. Продукт

Разликата между благо и продукт е, че продукти са само икономическите блага. Продуктът в зависимост от своето съдържание бива два вида: материален и нематериален. Материален е продукт,които е резултат от човешкия труд, задоволява определена потребност и може да съществува отделно от субстанцията, която гое произвела.Нематериалния продукт най-често няма материална форма, не е резултат от пряко преобразуване на природата и не съществува самостоятелно.
4. Стока
Стоката е продукт на труда,задоволява определени човешки потребности и е предназначен за размяна. Не всеки продукт е стока. В природата съществуват множество блага /въздух, вода, плодове и други/, които можем да ползваме, но те не са стоки, тъй като не са предназначени за размяна. За да се превърне продуктът в стока ,той трябва да отговаря на три условия:
* Това благо трябва да е продукт на човешкия труд.
* Продуктът трябва да задоволява определена потребност т.е. да е полезен
* Продуктът да е предназначен за размяна т.е. продукта да не е употребен от своя производител, а от някой друг потребител, като неговото придобиване /на продукта/ е преминало по пътя на покупко-продажбата.
Ако тези условия не са изпълнени то благото не е стока.
Освен като вещ или услуга, стоката може да бъде разгледана и като специфичен продукт на разделението на труда. Разделението на труда и специализацията създават определена степен на обособеност на производителите. За да могат да създадът своя продукт, те са принудени да преодолеят тази особеност, като се обърнат към други производители, за да набавят необходимите им инструменти, материали и т.н. Това става чрез размяна на стоки. От тази гледна точка може да гледаме на стоката като важна икономическа категория, изразяваща разменните отношения между икономическите субекти.
5. Потребителна стойност и полезност на стоката
Съществуват два подхода за изследване на свойствата на стоката - класически и неокласически. Смята се, че потребителната стойност на стоката представлява съвкупност от свойства - химични, физични, вкусови и т.н., благодарение на които тя е в състояние да задоволи човешките потребности. Неокласиците пък смятат, че при определянето на полезността на стоките не е реално съществуващото благо и неговите свойства, а отношението на субекта към него. Полезността на дадено блага се определя от следните фактори:
* Интензивността на потребността.
* Разполагаемото количество от благото, с което може да се задоволи потребността.
* Важността на съответната потребност.
Величината на полезността е конкретна и зависи от съотношението между интензивността и важността на потребността, от една страна, и от количеството на разполагаемите блага, от друга страна.

Разграничават се няколко вида полезност:
* Индивидуална
* Обща
* Пределна
Индивидуалната полезност е полезността на всяка отделна единица от дадено благо. Между величината на индивидуалната полезност и количеството на потребното благо съществува обратна зависимост. Това означава, че индивидуалната полезност намалява с увеличаването на броя на частите от потребното благо.
Общата полезност представлява сумата от полезностите на всички части от потребеното благо, а нейният размер е в права зависимост от количеството на тези части. Общата полезност се увеличава с нарастване на количеството на потребеното благо, но темпът на увеличението непрекъснато спада.
Пределна полезност е полезността на последната потребена част от дадено благо. Пределната полезност може да се определи като допълнителната добавъчна полезност, която потребителят получава от потреблението на още една част от благото. От тази гледна точка пределната полезност е прирастът в общата полезност, който носи всяка една допълнително потребна част от дадено благо.

??

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Благо, продукт, стока. Видове блага. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.