Безработица - същност, видове и причини


Категория на документа: Икономика


Курсова работа

на тема: Безработица- същност, видове и причини.

Изготвил:
Съдържание
Въведение....................................................................................................стр. 3
1. Същност на заетостта.............................................................................стр. 4
2. Същност на безработицата....................................................................стр. 5
3. Причини за безработицата.....................................................................стр. 6
4. Форми на безработица...........................................................................стр. 7
Заключение.................................................................................................стр. 10
Използвана литература..............................................................................стр.11
Въведение

Равновесието на макроикономическо ниво зависи от редица фактори. Теоретично това е съвкупност от поддържане на високи нива и продължителен растеж на реалния брутен вътрешен продукт, цените на стоките и услугите да са относително стабилни, а безработицата да е в нормалните си естествени стойности. На практика тази теория за макроикономическо равновесие е изпълнима за кратък период от време. Причините поради това са настъпващите кризи в икономическия живот и цикличността на фазите съпътстващи тези промени. Неизменно с промените в цените на стоките и услугите, промяната в брутния вътрешен продукт, промяна се отразява и в нивата на безработицата.

Настоящата курсова работа цели да разкрие същността на безработицата, да се определят формите, в които съществува и причините за нейната поява и промяна. Освен посочените характеристики на безработицата могат да се дадат насоки към понижаване на равнището на безработица и социаално-икономическите последици от нея.

1. Същност на заетостта.

Във връзка с определяне същността на безработицата като икономическо понятие, то следва от изходно определение за заетост на работната сила. Под заетост се определят всички лица, които срещу вложения от тях труд получават работна заплата или друг вид доходи в това число хонорари, граждански договори и други. Заетостта и безработицата се намират в непосредствена зависимост от количествената и качествена характеристика на трудовоактивното население на страната. То представлява съвкупност от населението в трудоспособна възраст, неработещите пенсионери и инвалиди в рамките на трудоспособна възраст. Извън работната сила остават лицата под 16-годишна възраст, лица, които по някакви причини не търсят работа, ученици, пенсионери и други. Това икономическо понятие е определящ фактор, от който зависи икономическия растеж и предлагането на пазара на труда. Величината на работната сила може да се определи като съвкупност от заетите и безработните лица в страната.

Заетостта съществува под няколко форми, които определят степента на наетите лица. Тези форми биват: пълна, непълна, рационална и нерационална. Пълна заетост се може да се постигне тогава, когато 100 % от работоспособното население е наето на работа, в реалните условия този вид заетост е неизпълнима. Винаги съществуват предпоставки за нежелание на част от населението за търсене на работа или други лични за тях причини. В следствие от това възниква и следващия вид-непълна заетост, тя е налице, когато безработицата е извън естественото си равнище или работната сила не е заета напълно. От своя страна рационалната заетост е оптимално и ефективно използване на работната сила. Тя се подразделя на пълна, но неефективна и непълна, но рационална. При първия подвид трудоспособното население е наето изцяло, но трудът им е неефективен, нископроизводителен и друго. Непълен, но рационален както се и наименова означава че, безработицата е извън естественото си равнище, но заетите лица се използват ефективно и трудът им е достигнал оптималното си равнище.

2. Същност на безработицата.

Необходимостта безработицата да бъде изследвана като проблем на икономическото състояние на ниво държава се дължи на икономическите и социални последици,които тя предизвиква. За ефективно разрешаване на тази проблеми на макроикономическо ниво се налага изследването на същността, видовете и начините за намаляването на безработицата. Само така държавата може да проследи тенденциите в развитието й и да намали негативното и влияние върху икономическия живот в страната. Безработицата се определя като социоално-икономическо явление, при което част от населението не могат да си намерят работа и изразява несъответствие между предлагането и търсенето на пазара на труда. Безработица можем да наблюдаваме тогава, когато икономиката функционира под равнището на потенциалния си вътрешен продукт. Определя се още като онази част от трудоспособните лица, които желаят да бъдат наети на работа и активно търсят такава, студенти, пенсионери и други.

Този макроикономически елемент-безработица, се измерва както с абсолютни, така и с относителни величини. Абсолютния й характер обхваща общия брой на хората, които не са наети на работа. Измерва се с точни числа на база на данните от регистрираното население в бюрата по труда. Динамиката на този показател се разпределя по години и при относително запазване на обема на икономически активното население може успешно да се използва за очертаване на тенденциите за разширяване или съкращаване на безработицата. Но въпреки организацията при определяне на броя на незаетите в икономиката хора са възможни и несъответствия. Това се дължи на неотчитането на пълната бройка от незаета работна сила, които не са регистрирани в бюрата по труда, но въпреки това желаят да си намерят работа.

Нормата на безработицата показва в относителен размер каква част от икономически активното население не получава доходи от трудова дейност. Изчислява се като се отнесе броят на безработните към работната сила. Показва се чрез следната формула:

Nu=U/LF x 100
Където Nu е норма на безработица;
U е размера на безработните;
LF е работната сила, която се формира от сумата на безработното и заето население.

Както се спомена по-горе безработицата има винаги конкретна стойност, която практически не може да приеме нулев размер. За "естествено равнище" на безработицата може да се възприеме когато безработицата е неотменим компонент от икономическия анализ на трудовия пазар, тогава икономиката работи на пълна заетост. Във връзка с изследването на показателя безработица се разглеждат и редица други показатели като средна продължителност, разделение по сфери и отрасли, по пол, възраст, етническа принадлежност и други.

3. Причини за безработицата.

Съществуват няколко теории създадени по повод безработицата. Според икономистът Артуър Оукън безработицата е отражение на икономическия спад в националната икономика. Иначе казано тя е следствие от недостигане на потенциалното равнище на възможностите на икономиката за производство. Друга теория, развита през годините е за недостатъчното търсене. Тази теория също се свързва с недостигането на потенциалното равнище на икономиката и причината за това са недостатъчните съвкупни разходи на обществото. Друга причина за незаетостта на населението е така наречената доброволна безработица. Този вид безработица е неизбежен и няма как да се контролира от държавата. Още една от формулираните причини е нивото на високата заплата. Това твърдение принадлежи на класическото и неокласическото направление икономисти. Те вярват че свободната работна сила е следствие от твърде високото равнище на работна заплата, което от своя страна показва спад в нивото на заетостта, съответно предлагането се повишава и се стига до принудителна безработица.

4. Форми на безработицата.

В следствие на различни критерии и мотиви подразделяме безработицата на различни видове. В следствие от желанието на населението безработицата бива доброволна и принудителна. Доброволна, както се подсказва се проявява тогава, когато налице свободни позиции на пазара на труда, но трудоспособното население не заема тези позиции от лични съображения или в следствие на желанието да намерят по-добри за тях предложения за работа. Принудителната от своя страна се определя не толкова от желанието на работещите, а от условията и размера на свободни позиции на трудовия пазар.

Друга форма може да бъде явна или скрита. Причината за това разделение произтича от възможностите за измерване на величината на безработицата. Неизползването на ефективно трудовите възможности на населението, загубата на желание за активно търсене на работа, подмяната на висококвалифициран труд с нискоквалифициран са само част от примерите за тази класификация.

Може би едно от най-важните в изследването на безработицата се явява следствие от факторите, пораждащи я. Съответно бива фрикционна(текуща), структурна и циклична.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Безработица - същност, видове и причини 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.