Банкови сделки


Категория на документа: Икономика




Търговският закон 1 поставя основите на търговското право у нас и не без основание се счита за "Библията" на прохождащата пазарна икономика в страната. Законът запазва и днес лидерския си статут в съвременното търговско законодателство. Той регламентира основните характеристики на правните бизнес субекти, юридическата им същност и характера на осъществяваните между тях сделки.

В Търговския закон има обособена глава № 29, която носи названието "Банкови сделки'" . В нея се визират само някои от основните типове банкови сделки от гл.т. на правната им регламентация -набиране на влогове, предоставяне на заеми, акредитиви, гаранции и документарно инкасо.

В раздел първи са регламентирани основните характеристики на банковия влог. С договора за банков влог банката се задължава да съхранява предадените й парични знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение. С тази дефиниция се уточнява, че обект на банковия влог могат да бъдат не само вложени парични средства от банковите клиенти, но и други ценности - най-често ценни книжа, документи, благородни метали и пр. Законът задължава банките да издават документи за всички осъществени вноски и плащания, респ. при всяка промяна на салдото по сметката. При паричен влог банката дължи на влогодателя депозираната от него парична сума в същата валута и размер, както и договорената лихва. Това практически лишава банките от възможността едностранно или по свое усмотрение да извършват валутен арбитраж, бил той в полза или в ущърб на клиентите- депозанти.

При сключване на договор за срочен паричен депозит един от най-често дискутираните въпроси е "Каква лихва ще начисли банката, ако бъде нарушено условието за срочност на договора от страна на клиента?". Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбите на Търговския закон. При условие че сумите са депозирани на срочен паричен влог, при тяхното предсрочно изтегляне банката дължи лихва, която начислява по безсрочни влогове, освен ако в договора за влог не е уговорено друго. Това дава възможност на банките да включат специална клауза в договора за срочен депозит, в която фиксират т.нар."наказателна" лихва, т.е. лихвеният процент, който те ще начислят в случай на предсрочно теглене. Липсата на подобна клауза в договора за срочен депозит означава, че се прилага разпоредбата на Търговския закон. И в двата случая обаче банките начисляват по-ниска лихва от договорената за съответния срок. тъй като според пазарната логика при формирането на лихвените проценти те се повишават с увеличаването на срочността на депозираните средства.

Несъмнено паричните влогове са доминиращи в сравнение с други възможности за депозиране на ценности, различни от кешови наличности. Като алтернатива на паричните влогове най-често се депозират ценни книжа, благородни метали, бижута, произведения на изкуството, нумизматични и други колекции. При влагане на ценни книжа законът позволява на банките да управляват вложените ценни книжа, включително да упражняват правата по тях, ако това е договорено с клиента. Основен мотивационен фактор за депозирането на различни видове ценни книжа е именно възможността да бъдат делегирани права за упражняване на всички или само част от правата, които тези книжа предоставят на своите притежатели. Трансферът на права за управление на индивидуални портфейли от ценни книжа към банките обикновено цели "разтоварване" на клиентелата от неприсъщи за нейния основен бизнес ангажименти.

Сделките, свързани с депозирането, съхранението и управлението на ценни книжа на клиенти е един от най-динамично развиващите се пазарни сегменти в банковата сфера. Влоговете в ценни метали, макар и да не са подробно описани и регламентирани в Търговския закон, също се отличават със своите специфични особености по отношение различните възможности за депозиране и съответстващите им правила и процедури.

В областта на кредитирането разпоредбите на Търговския закон задължително изискват сключване на договор за кредит в писмена форма, който регламентира правата и задълженията на ангажираните по него страни. В кръга на задълженията на банките се включва предоставянето на договорената парична сума за определена цел, с фиксирани срок на ползване и други условия. Заемателите, от своя страна, се задължават да ползват заемните средства в съответствие с тяхното целево предназначение, да ги погасят в рамките на определения в договора срок. да заплатят договорената лихва и да предоставят на банката кредитор всички необходими сведения и информация във връзка с ползвания кредит. Основателно възниква въпросът: "Какви санкции ще последват, ако заемателят не спази едно или повече от своите задължения по кредитния договор?". В подобни случаи Търговския закон дава право на банките да поискат предсрочно погасяване на предоставения заем и да стартират процедури за незабавно събиране на своето вземане. По-конкретно това тяхно право възниква в случаите, когато:
• заемът не се ползва съобразно целта, с която е предоставен;
• заемателят предоставя неверни сведения;
• пазарната стойност на обезпечението е спаднала и то не е допълнено в рамките на определен срок:
• заемателят има непогасени в срок задължения към банката поради влошаване на финансовото му състояние;
• в предвидените в договора за кредит други случаи.

Ако банка установи, че предоставения от нея заем не се ползва съобразно декларираната от заемателя цел, това се отразява пряко върху рисковия статус на този заем.

Банките по природа са консервативни институции (в добрия смисъл на това понятие), поради което те не са склонни да инвестират ресурси във високорискови дейности или проекти. Ползването на заем с различна от декларираната пред банката цел обикновено се прави с опит да се осигури необходимия финансов ресурс при най-добри условия, до които заемателят реално не би трябвало да получи достъп. Това е едно от проявленията на информационната асиметрия, което според законодателството подлежи на санкциониране.

Банките изискват предоставяне на много и различен тип сведения и информация от своите клиенти не само в периода на предварително проучване и оценка на кредитните заявки, но и след предоставянето на заема. Упражняването на текущ мониторинг и контрол върху кредитните експозиции е рутинна банкова дейност, която обаче има съществено значение за качеството на кредитния портфейл и своевременното идентифициране на проблемните вземания в него. Ето защо, когато заемател откаже предоставянето на необходими сведения или предостави неверни данни и подвеждаща информация, банките имат законово регламентирано основание да поискат предсрочно погасяване на ползваните от него заеми.

Когато банката кредитор установи, че пазарната стойност на обезпечението е спаднала под необходимия минимум, който гарантира пълното издължаване на ползваните от клиента заеми, тя отправя покана към заемателя да допълни своето обезпечение. Ако това не се случи в рамките на определения в поканата срок, банката придобива правото да пристъпи към процедури за предсрочно погасяване на дължимите от клиента суми.

Заематели, които имат вече едно или повече просрочени задължения към банката кредитор, също рискуват всички техни заеми да станат предсрочно изискуеми. Нещо повече, чрез оторизиран достъп до системата на кредитния регистър банките могат да се снабдят с актуална информация относно кредитната история и текущия статус на задълженията на своите клиенти към всички банки и кредитни институции в страната.

Други банкови сделки, които са намерили място в Търговския закон, макар и твърде кратко и схематично представени, са акредитивът, банковата гаранция и документарното инкасо. Тези сделки са изяснени по-детайлно в глава четиринадесета.

В заключение може да се обобщи, че Търговският закон дава една твърде обща първоначална регламентация на банковите сделки. Част от разпоредбите в глава "Банкови сделки" претърпяха корекции с течение на времето, а много от тях бяха отменени във връзка с присъединяването на страната ни към Европейския съюз и влизането в сила на общоевропейските директиви и стандарти за банкова дейност.

1 ТЪРГОВСКИ ЗАКОН, В сила от 01.07.1991 г. Отразена деноминацията от 05.07.1999 г., Обн. ДВ. бр.48 от 18 Юни 1991г., ......изм. ДВ. бр.34 от 29 Април 2011г.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Банкови сделки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.