Банкови гаранции


Категория на документа: Икономика


Тема. 35 Банкови гаранции в международната търговия

1. Особенности на банковите гаранции при международните търговски сделки.

Банковата гаранция се явява вид договор, по силата на който по нареждане на даден клиент (наредител) една банка (гарант) се задължава неотменяемо да заплати на трето лице (бенефициент) определена сума пари при наличието на определени условия, удостоверени с определени документи.Банковата гаранция се издава въз основа на договор, сключен между фирмата наредител и банката, която издава гаранцията, поемайки твърд ангажимент да изплати определена сума по нея. В него се предвижда и обезпечение, което осигурява погасяването му от наредителя. Договорът за банкова гаранция зависи и от едно бъдещо събитие и в това отношение той е рисков за издателя на гаранцията, тъй като задължението по нея има характер на кредит спрямо наредителя. Наредителят е длъжен да погаси веднага или в определен срок изплатената сума по гаранцията.

При международните търговските сделки гаранцията се използва и в двете й предназначения като щети поради действия или бездействия на своя контрагент.
По този начин при банковите гаранции най-общо се открояват две цели или мотиви за плащането:
1. когато трето лице (най-често наредителят) не изпълни свое задължение към бенефициента; в този случай задължението на банката-гарант е да замести неизпълненото от длъжника;
2. когато наредителят причини щети от неизпълнение или от лошо изпълнение на условия, посочени в гаранцията; тук плащането на гаранцията има за цел да обезщети бенефициента.
Към общите белези на "гаранциите", използвани в международната практика, могат да се отнесат следните черти.
Участници в действията по гаранцията обикновено са четири лица:
• наредител (Principal) - това е лицето, по чието нареждане се поема банковият ангажимент и чиито действия или бездействия дават основание за плащане на гаранцията;
• гарант (Guarantor) - банка или друга финансова компания, която поема неотменяемото задължение;
• бенефициент (Beneficiary) - лицето, в чиято полза е издадена гаранцията;
• друга банка - ролята на този участник е променлива и зависи от вида и конкретните особености на гаранцията.
Двата основни вида на това задължение - гаранцията, платима при поискване (оттук нататък ще я наричаме само "гаранция") и договорното обезпечение (оттук обобщавано с термина "обезпечение").

2. Унифициране на международната банкова практтика

През 90-те години на ХХ век се приемат еднообразните правила за банковите гаранции в Париж в международната търговска камара /Chambre de commerce internationale/ обединени в сборници, които нямат нормативен характер, обаче страните са задължени да прилагат неговото изпълнение.

3. Гаранции, платими при поискване участници, права и задължения разновидности. особености:
• неотменяем ангажимент на банка или друга финансова компания, независимо как е наречен
• задължението на гаранта е отделно от търговския договор,
• издаването на гаранцията може да стане само въз основа на нареждане, дадено от наредител или от т.нар "инструктираща страна";
• с издаването на гаранцията се създава задължение единствено на банката-гарант към бенефициента;
• гаранцията при поискване не включва заместване на задължение по друг договор, а е независимо задължение за плащане на определена сума пари от гаранта на бенефициента.
В гаранцията при поискване винаги участват две банки, които обслужват клиентите си, разположени в различни държави. В зависимост от ролята на тези банки гаранциите при поискване се появяват в две разновидности.

При пряката гаранция задължението се поема от банка в страната на наредителя към бенефициент в друга страна.

Непряка гаранция е тази, която се издава от банка в страната на бенефициента по нареждане на банка (или друга финансова компания) в страната на наредителя. Банката на наредителя в този случай поема по-специална роля, която се описва с наименованието "инструктираща страна". От нея обикновено се очаква да осигури риска на банката-гарант като издаде т.нар. контра-гаранция в полза на банката-гарант по непряката гаранция.

Контра-гаранцията (наричана често и "насрещна гаранция") е отделен договор както от непряката гаранция, така и от търговския договор. Нейният срок на валидност е no-дълъг от срока на непряката гаранция
Използването на гаранцията от бенефициента става, след като последният предяви на банката-гарант три типа документи в писмена форма:
1. иск за плащане на гаранцията;
2. декларация, в която се посочва че наредителят е нарушил свои задължения по договора, предмет на гаранцията;
3. други документи сертификати за качество, протоколи за приеманe.
Плащането по гаранция, платима при поискване, наподобява това по до-кументарен акредитив. В някои случаи вместо гаранция при поискване бенефициентът може да получи "стенд бай" акредитив. От гледна точка на интересите на бенефициента практически няма разлика - за него е важно какви документи и условия се изискват от банката-издател. Важно е да се помни, че от значение е съдържанието на задължението, което поема откриващата банка, както и на кои Еднообразни правила тя се позовава в текста на документа, а не неговото наименование.
Банковата гаранция, платима при първо поискаване защитава максимално бенефицинта, но това от своя страна създава и възможности за злоупотреба.

3. Договорни обезпечение участници, права и задължения, области на приложение.
Всяко обезпечение, гаранция или друг инструмент в писмена форма, което е издадено или изпълнено от гаранта в полза на бенефициента, съгласно което гарантът се ангажира при виновно неизпълнение на договора:
а) да плати или удовлетвори всяко искане или право за плащане на неустойки, компенсация или друго финансово облекчение;
б) по избор на гаранта, да изпълни изцяло или частично договора или което и да е договорно задължение.
дава сигурност (в рамките на определен финансов ангажимент), че задълженията по даден договор ще бъдат изпълнени, или че при нарушение бенефициентът ще си възстанови всяка сума, на която има право, независимо от наредителя. Това прави обезпечението много близко до гаранцията, платима при поискване. Но между двата инструмента има и съществени разлики:
Обезпечението има производен характер спрямо него. То ангажира интересите (правата и отговорностите) на три страни. То осигурява плащане в момента, в който този договор изисква плащане. Плащането се поражда от нарушаване и неизпълнение по договора. За сравнение, гаранцията, платима при поискване, е операция, отделна от договора, дори когато в нея е включено позоваване на този договор, поради което тя включва правата и задълженията само на две лица.
Производният характер на обезпечението спрямо основния договор се проявява и с включването в банковия ангажимент на задължението да изпълни вместо наредителя изцяло или частично договорните задължения на последния - нещо, което липсва при гаранциите, платими при поискване. Следващата отлика от гаранциите е, че в съгласуваното определение за обезпечени-ята се включват изрично няколко основни видове обезпечения:
• за авансово плащане (Advance Payment Bond);
• за поддръжка (Maintenance Bond);



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Банкови гаранции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.