Анализ на общественото мнение и нагласа за промените в здравния сектор у нас


Категория на документа: Икономика


АНАЛИЗ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И НАГЛАСА ЗА ПРОМЕНИТЕ В ЗДРАВНИЯ СЕКТОР У НАС

ИМЕ НА АВТОРА ( ИЗГОТВИЛ ) : БОРЯНА Ц. ЙОТОВА

РЕЗЮМЕ:

Относно здравната реформа у нас могат да бъдат анализирани мненията на редица институции - на здравните реформатори, на медицинските специалисти и на обществото. Според резултатите, извадени от проучване на Евробарометър, цялостната оценка на обществото е негативна, а причините за това могат да се търсят в редица фактори - капиталовите инвестиции и международната подкрепа, недостигът на средства, късното начало, големият брой на участниците в променените и т.н. Именно затова здравната политика в България трябва да се стреми към максимален реализъм, т.е. тя ще бъде принудена да следва строго линията на баланс между здравни потребности, ограничения и приоритети за да гарантира определен базов пакет от здравни услуги отговарящи на възприети качествени стандарти.

КЛЮЧОВИ ДУМИ:
ЕВРОБАРОМЕТЪР - Изследването Евробарометър се провежда във всички страни-членки на Европейския съюз, Целевата група на изследването е населението на тези държави на възраст 15 и повече години, както и гражданите на ЕС, постоянно пребиваващи в същите държави.Изследването Евробарометър е фокусирано върху очертаване на националните особености на фона на общоевропейските тенденции и проследява промяната в обществените нагласи в дългосрочен период.

Здравеопазването е социално ориентиран сектор, който засяга пряко живота на всеки човек. След инфлацията, престъпността и икономическата ситуация, българите са разтревожени най-силно от социалните проблеми: заетостта (17%), здравеопазването (17%) и пенсиите (15%). Това сочат данните на проучване на Евробарометър.

Здравната реформа у нас, за разлика от други Източно-европейски страни, започна сравнително късно. Промените обхващаха 8 млн. души (цялото население на България), повече от 34 000 лекари, над 120 000 медицински специалисти, почти 7 000 стоматолози.

В света има четири основни модели на здравеопазване и това са:
- Моделът "Бевъридж", по който работи Националната здравна служба на Великобритания, създадена през 1944;
- Моделът "Бисмарк", основан в Германия през 1881 (модел, повече или по-малко възприет от почти цяла Европа вкл. и източната й част);
- Моделът "Семашко", разработен в началния етап от съществуването на Съветския съюз и основан на силно централизиран държавен контрол;
- Моделът "Кенеди", който се използва в Съединените американски щати.

В България се прилага възможно най-доброто от всички модели, което световните експерти наричат "публично-частен микс" здравната реформа започна със създаването на нови устройствени закони и подзаконови актове за тяхното приложение и преминава през създаването на Националната здравноосигурителна каса през 1999 и старта на събирането на здравноосигурителни вноски през същата година.

За първи път НЗОК, лекари, стоматолози сключиха Национален рамков договор през 2000 и последните днес са в състояние достойно и почтено да договарят труда и заплащането си. За мащабите и качеството на промяната красноречиво говорят два иначе премълчавани факта - капиталовите инвестиции и международната подкрепа.

Нивото на капиталови разходи в здравния сектор за периода 1999 - 2001 е най- високото в новата история на България. Ремонтирани и оборудвани с нова техника, линейки и реанимобили бяха 28 центъра за спешна медицинска помощ и техните 189 филиали, бяха създадени пет нови центъра по трансфузионна хематология, над 1 700 практики на общопрактикуващи лекари получиха ново оборудване.

За да потвърдим и доуточним казаното до тук, трябва да анализираме гледните точки на здравните реформатори, медицинските специалисти и не на последно място мнението на обществото.

Гледната точка на здравните реформатори

В ставащата все по-далечна 1997 основната движеща сила за здравната реформа беше в редиците на Българския лекарския съюз. Хората, които днес имат правото да се наричат (нещо, което малцина отричат) здравни реформатори бяха и си остават силен екип от професионалисти, управленци и администратори. Повечето от тях сега работят в частни фирми и в неправителствени организации.

От гледна точка на здравните реформатори реформата се случи. Точките от плана за действие от 1997 са изпълнени:

- Да се подготви и приеме изцяло ново законодателство, което да положи основните и да създаде условия за провеждане на здравна реформа в България;

- Да увеличи източниците на финансиране на здравната система като освен от данъци, това да става и посредством задължителните здравни осигуровки, доброволните осигуровки, застраховки, абонаменти от работодатели и регламенитирани кешови плащания;

- Да се въведат основни принципи на пазраната икономика в здравеопазването с оглед драстичното намаляване на черния пазар на здравни услуги в сектора;

- Да се създадат възможности за превръщането на медицинската общност от чиновници в свободни професионалисти;

- Да се започне структурната реформа в извънболничния и болничния сектор;

- Да се въведат правила за добра медицинска практика и стандарти за предоставяне на медицински услуги, както и икономически стимули за качество и система за медицински одит;

- Да се започне най-трудната кампания за обществено образование, целяща промяна в начина на мислене относно "безплатното" здравеопазване, обяснявайки правата и задълженията на здравноосигурените и пациентите.

Гледната точка на медицинските професионалисти




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на общественото мнение и нагласа за промените в здравния сектор у нас 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.