Анализ на баланса и на отчета за доходите на застрахователно акционерно дружество „булстрад” за 2008 година


Категория на документа: Икономика



Специфичната функция на застраховането, която го отличава от всички останали дейности, е че при определени условия чрез него се възмездяват загуби, които възникват при различните субекти. От това може да направим извода, че основната функция на застраховането е възмездителната.

Освен основната функция, застраховането има и допълнителни функции. Тези функции са следствие на основната.

Към допълнителните функции на застраховането си отнасят акумулиращата, превантивната, спестовната и сервизната функции.

Акумулираща функция - посредством набирането на застрахователния фонд, в застраховането се съсредоточават значителни финансови ресурси, в следствие на основната функция на застраховането. Тези средства са за посрещане на евентуални плащания във връзка с възникнали застрахователни случаи.

С помощта на определени икономически лостове може да стимулира застрахованите да се грижат и опазват своето застраховано имущество, това определя превантивната функция на застраховането.

Някои видове застраховки в животозастраховането включват и спестовни елементи. Чрез тях застраховането се доближава до работата на спестовните институции. Тук се проявява спестовната функция на зстраховането.

Сервизната функция включва всички допълнителни услуги, които застрахователят може да прави за своите клиенти, извън неговата основна услуга, съгласно застрахователния договор.

Ролята на застраховането се изразява в неговото значение за застра-хованите субекти. Аспектите, в които може да се търси ролята на застраховането са много. Тук ще бъдат представени само по-съществените.

При възникване на застрахователен случай, застрахователят плаща дължимото на своите клиенти. С получените средства, застрахованите възстановяват засегнатото имущество или преодоляват финансовите трудности, породени от увреждане на тяхното здраве или трудоспособност. От тук следва, че застраховането компенсира възникналите загуби, като по този начин икономическото състояние на субекта преди и след появата на застрахователния случай не се променя, т. е. запазва се икономическия статус на застрахованите.

Риска се свързва с неизвестността за евентуалния размер на очакваната загуба. Тази неизвестност не позволява на субекта да предвиди и заложи в икономическите си разчети дори приблизителен размер на очакваната загуба. Чрез застраховането евентуалната загуба се трансформира в сигурен разход под формата застрахователна вноска. Тази вноска има точно определен размер и посредством нея застрахования включва риска в своите разчети.

Застраховането елиминира влиянието на случайни фактори върху цените. Предприятие, което не е сключило застрахователен договор и в него възникнат значителни загуби, то няма да може да компенсира тези загуби, освен като ги включи в себестойността на произвежданата продукция. Това води до нарастване цената на продукцията и предприятието губи своите пазарни позиции. Ако предприятието има застраховка, себестойността на продукцията нараства (стойността на разходите за застрахователна вноска), но всички загуби които биха възникнали няма да оказват влияние върху нея, респективно върху цената на готовата продукция.

Специфичният характер на застрахователната дейност, предполага съществуаването на някои нейни особености, които ще бъдат представени.

В основата на застраховането е еквивалентният принцип. В застрахователната теория за определяне на нетната застрахователна премия е възприета хипотезата на еквивалентния принцип. Според него нето-премията трябва да съответства на очакваната стойност на щетите. Еквивалентният принцип се разглежда в два аспекта - колективен и индивидуален. Същността на колективния еквивалентен принцип в застраховането е равенството между плащанията на застрахователя и на участниците в застрахователната съвкупност по даден вид застраховане и за цялата съвкупност на застрахователното дружество. Сумата на застрахователните плащания във връзка с настьпилите застрахователни случаи в дадена съвкупност, трябва да бъдат равни на сумата от нетни застрахователни премии, платени от същата съвкупност. Целесъобразността на колективния еквивалентен принцип се вижда лесно, тъй като той определя основното изискване за съществуването на застрахователното дружество - общата нето-премия да бъде най-малко равна на колективната обща щета. Индивидуалният еквивалентен принцип има за цел да включи индивидуалните щети (плащания) при пресмятането на нето-премията. Той има връзка с колективния еквивалентен принцип, тъй като ако еквивалентният принцип е изпълнен за отделните единици от съвкупността, то той е изпълнен и за съвкупността като цяло. Обратният вариант не е задължително да е в сила защото трябва да има специална методика за разпределяне на колективната очаквана обща щета на индивидуалните очаквани щети, респективно за разпределянето на общата нето-премия на индивидуалните нето-премии. Индивидуалният еквивалентен принцип е причина за тарифирането на степенуваните и на индивидуалните застрахователни премии.

Застраховането е изградено върху принципа на взаимопомощта. В основата на застраховането е принципът на взаимопомощ между застрахованите. Застрахователят работи основно със средства, които са на застрахованите. Той изравнява риска в съвкупността чрез прехвърляне на нето-премии от договорите с "излишъци" към договорите с "недостиг" от тях. Задачата на застрахователят е да събере застрахователната премия от всички участници в застрахователната съвкупност, да управлява набраните средства и да ги преразпределя само между онези участници от съвкупността, при които са настъпили застрахователни случаи. Това е услугата, която той прави на своите клиенти. Собствените средства на застрахователното дружество служат като гаранция за неговата платежоспособност.

Рискът е предпоставка за съществуването и развитието на застраховането. Причината за възникването и за развитието на застрахователната дейност е обективното съществуване на риска, реализирането на който застрашава финансовите интереси на отделните субекти. В застраховането термина "риск" се използва в няколко аспекта, а именно - потенциалните опасности, обекта на застраховане, отговорността на застрахователя, отговорността поета от презастрахователя и разпределението на възможните щети. Застрахователите не могат да носят отговорност за всички рискове. Те могат да се ангажират само със "застраховаемите" рискове. Застраховаемите рискове отговарят на следните основни условия - случайност, оценимост, независимост и еднозначност. Случайността се изразява в това, че по отношение на отделния застрахован обект предварително не е известно реализирането на риска. Общото плащане на застрахователя към застрахованите трябва да бъде оценимо. Ако това изискване не е изпълнено няма да бъде изпълнен и еквивалентния принцип, от което следва невъзможността да бъде установена необходимата нето-премия, която застрахователното дружество трябва да събере от съответните застраховани. Изискването за оценимост е приложимо и за конкретния застрахован обект поради факта, че индивидуалната застрахователна премия е в зависимост с неговите индивидуални рискови особености. Също така е необходимо за всеки застрахован обект да е известна каква ще бъде отговорността на застрахователя. Тя се определя от застрахователната сума в границите на застрахователната стойност в общото застраховане и от произ-волно определена сума в животозастраховането. Независимостта се характеризира с това, че настъпването на застрахователен случай с конкретен обект не трябва да е причина за рискова ситуация при други обекти от застрахователната съвкупност. Целта е да не се допусне мултиплициране на щетите, възникване на големи плащания, които да поставят под съмнение платежоспособността на застрахователното дружество. Обектът на застраховане, рисковете на които той е изложен и последиците от тяхното реализиране трябва предварително точно и ясно да могат да бъдат определени. Спазването на това изискване е предпоставка за отграничаваене на случаите, за които застрахователят носи отговорност, от всички останали случаи и по този начин се харктеризира условието еднозначност.

Застрахователят е изложен на специфичен риск. Специфичният риск на застрахователя се нарича още "технически риск". Той се характеризира с възможността средствата на застрахователя, предназначени застрахователни плащания да се окажат недостатьчни за тяхното покриване. "Недостигът" е за сметка на застрахователя.

В застраховането съществува възможността за изравняване на риска извън съвкупността на застрахователя. Застрахователните дружества преценяват каква част от поетата отговорност да остава за тяхна сметка и каква не. Изравняването на риска се постига посредством съзастраховане и презастраховане.

За да получи разрешение за работа и след това да функционира нормално, застрахователното дружество има нужда от капитал. Този капитал има три основни функции - производствена, гаранционна и сигурностна. Тези функции са свързани с производството и пласирането на застрахователните продукти, с извършването на застрахователните плащания и с финансовата сигурност на застрахователното дружество.

В застраховането съществува специфична система за финансиране. В различните периоди на развитие в застраховането са съществували три системи за финансиране на застрахователната дейност - разходо-покривна система, капитало-покривна система и премийна система. Трите системи непрекъснато са се усъвършенствали под влияние нарастването на възможностите за набиране на статистическа информация и с нейната обработка. В днешно време застрахователните дружества работят с премийната система. При нея застрахователните премии се пресмятат така, че да бъдат достатъчни за посрещането на всички разходи през целия застрахователен период.

Особеностите на застрахователната калкулация се проявяват чрез застрахователната премия. Пресмятането на застрахователната премия се извършва предварително, като се използват прогнози за бъдещите разходи. Прогнозите са на база фактически извършените разходи през определен минал период, като се отчитат тенденциите и евентуалното влияние на нови фактори, чието действие не е отчетено в данните от наблюдавания минал период. В общото застраховане, застрахователната нето-премия се състои от рискова премия и от добавка за сигурност. В животозастраховането добавка за сигурност обикновено не се калкулира, нето-премията е равна на рисковата премия или на рискова плюс спестовна премия. Брутната премия включва нетната премия и надбавки, свързани с организацията, управлението и разпределението на набрания застрахователен фонд. Стойността на застрахователната премия за отделен застрахован обект зависи от неговата рискова ситуация (отговаря съответното тарифно число) и отговорността поета от застрахователя, изразена чрез застрахователната сума. В зависимост от рисковата си ситуация, обектът попада в съответния рисков клас. За различните рискови класове тарифните числа са различни, но за всички обекти от даден рисков клас те са еднакви. Тарифирането се извършва на база среден рисков тип.

Застрахователната дейност се организира и извършва с вьншна мрежа. За достигането на застрахователния продукт до потребителите е необходима мрежа от застрахователни посредници. Тези посредници могат да бъдат на застрахователното дружество и чужди. Възнаграждението, което се изплаща на посредниците е под формата на комисионна, която се калкулира в брутната за-страхователна премия.

Специфичният характер на застрахователната дейност, произтичащ от работата с рискове, предполага застрахователното дружество да заделя наред с общите, характерни за всички акционерни дружества резерви и специфичните за застраховането или още така наречени технически резерви. Техническите резерви в застраховането са запасен фонд, премийни резерви (в животозастраховането), резерви за предстоящи плащания и пренос-премийни резерви.

Дейността на застрахователното дружество е обект на засилен контрол от държавата. Този контрол предполага разрешителен (лицензионен) режим и пълен контрол от надзорния орган върху дейността на застрахователните дружества до момента на тяхното участие на пазара.

Застрахователното дружество има специфичен предмет на дейност и то може да развива само застраховане, презастраховане и управляване на собствените си средства и активите, които служат за покриването на техническите му резерви.

Правните основания на застрахователното дружество са - при застрахователното акционерно дружество то се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Търговския закон, а взаимно застрахователно дружество се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Закона за кооперациите.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на баланса и на отчета за доходите на застрахователно акционерно дружество „булстрад” за 2008 година 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.