Аграрна политика за директно поддържане доходите на селскостопанските производители


Категория на документа: Икономика




Съдържание:
1.Аграрните проблеми и необходимостта от правителствена намеса.
2.Същност и цели на аграрната политика.
3.Инструменти на аграрната политика -обща характеристика.
4.Типове аграрни политики:
4.1. Политика за поддържане цените на селскостопанските продукти.
4.2. Политика на интервенция на пазарите за фактори на селскостопанското производство.
4.3. Политика на директно поддържане доходите на селскостопанските производители.
4.4. Политика за ограничаване на предлагането.
4.5.Структурна и регионална политика.
5. Субсидиране на селското стопанство.

1. Аграрните проблеми и необходимостта от правителствена намеса
В страните с развити пазарни икономики правителството се намесва в пазарните отношения, за да отстранява дефектите на пазарния механизъм като: неравномерно разпределение на доходите, неправилно разместване на ресурсите, монополизиране на пазарите и др., и да създава нормални условия за неговото функциониране. Това създава предпоставки за по-ефективното използване на ресурсите от гледна точка на обществото. В световен мащаб селското стопанство е един от секторите на икономиката, който се характеризира с най-голямата намеса на държавата в неговото развитие. Причините за това се крият в специфичното място и роля на отрасъла, в проблемите, които възникват поради особеностите на пазарите за селскостопански продукти, и за фактори на селскостопанското производство, както и при потреблението на хранителни продукти.
Селското стопанство е икономически сектор със стратегическо значение. То произвежда жизненоважни продукти и това е главната причина, поради която обществата винаги са се стремели да развиват и гарантират собственото си селскостопанско производство. От тук произтича и стратегическата цел на държавната политика - да се осигури покриването на възможно най-голям дял от хранителните потребности на страната със собствени ресурси, за да се намали външната зависимост. Това не изключва търговията със селскостопански стоки с други страни, но изисква тя да бъде балансирана и многостранна, а не едностранна, която да води до критична зависимост. От този аспект аграрната политика би могла да се разглежда като предпоставка и принос към сигурността на всяка държава. Освен това практиката показва, че продоволствието е придобило и една нова стойност, която излиза извън рамките на храненето, а именно, че то се използва като дипломатическо средство при воденето на международни преговори. По този начин интересите на външната политика на дадена държава също могат да влияят върху нейната аграрна политика.
Съвременните аграрни проблеми и причини, които обуславят правителствената намеса, са следните:
1
а) нестабилност на селскостопанското производство, която е присъща повече на селското стопанство, отколкото на другите сектори в икономиката, защото то е
силно зависимо от климатичните условия, от разпространението на бoлeсти и вредители по селскостопанските култури и животни. Това води до непредвидими вариации в обема на националното производство на селскостопански продукти и до значителни колебания в техните цени. Нестабилност може да бъде причинена и отвън по няколко линии: чрез износа на готови селскостопански продукти, чрез вноса на такива и най-вече на необходимите средства за производство, което чрез промяната в цената на международните пазари и промените в курса на националната валута спрямо чуждите валути внася нестабилност и промени в националните разходи по производството и в цените на вътрешния пазар. Затова колкото по-големи ангажименти поема дадено правителство към експортния пазар, толкова вероятността за засилване на нестабилността и в националното селско стопанство е по-голяма.
От друга страна, търсенето и предлагането на селскостопански продукти са доста нееластични, което означава, че на всяка промяна в едно от тях съответства по-голяма промяна в цената. Ако например предлагането на даден селскостопански продукт се свие с 10%, то може да доведе до повишаване на цената му с 15-20%.
Друг фактор, който засилва риска в селското стопанство е и източник на нестабилност, е наличието на пауза (временен лаг) между вземането на решение да се произвежда и момента за реализация на готовата продукция, който е обусловен от използването на живи организми в селскостопанското производство с определен естествен жизнен цикъл на развитие.
Тази особеност, съчетана със силните колебания в цените на селскостопанските продукти, може да доведе до погрешни решения от страна на производителите, а това означава загуба на ресурси за обществото. Получава се т.нар. "парадокс на фермерите", т.е. в години с лоша реколта.

И така цялата съвкупност от фактори, причиняваща нестабилността в селското стопанство, в крайна сметка води до нестабилни доходи, което пречи на производителите правилно да определят своята дългосрочна производствена стратегия. Оттук без правителствена намеса селскостопанският производител ще бъде изложен на по-голям ценови и доходен риск в сравнение с другите сектори.
б) получаващия се излишен капацитет на селскостопанското производство. Този проблем е характерен за селското стопанство в развитите западни страни САЩ, Канада, Западна Европа и др. Излишният капацитет се обуславя от две причини:
- от по-бързото развитие на НТП в дългосрочен план, което води до закономерността производството да нараства по-бързо отколкото търсенето на селскостопански продукти, което остава нееластично и в дългосрочен план;
- от продължителното прилагане на протекционистки земеделски политики, с които са защитавани селскостопанските производители по време на снижаването на пазарните цени, с което се е попречило на изтичането от селското стопанство на ненужните ресурси. Този проблем съществува и днес и е една от причините за промяната в аграрните политики на тези страни на съвременния етап;
в) ниските и изоставащи доходи на заетите в селското стопанство. Еталон за сравнение могат да бъдат показателите среден доход за страната и среден доход за останалите сектори на икономиката. В резултат на развитието и прилагането на техническия прогрес в селското стопанство се откроява зависимостта производството да нараства по-бързо от търсенето на селскостопански продукти, което остава по-нееластично и в дългосрочен план. Това намира израз в изоставането на равнището на цените на селскостопанските продукти в сравнение с тези на неселскостопанските стоки и на цените на факторите на селскостопанското производство, закупувани отвън. То обуславя и тенденцията на изоставане на селскостопанските доходи в сравнение с тези в другите сектори на икономиката. Средният доход на 1 зает в селското стопанство в развитите западни страни на съвременния етап се движи около 70-80% от този на заетите в неселскостопанската сфера.

г) Висок относителен дял на фиксираните ресурси в селското стопанство. Тази особеност е също едно от основанията за правителствена намеса поради следното: селскостопанските ресурси са слабо приспособими за производство извън селското стопанство, защото голям относителен дял в производствените разходи заемат фиксираните разходи (за земя, машини, сгради, съоръжения). Освен това и заетата в селското стопанство работна сила с нейните управленски умения и квалификация е също по-слабо подвижна и приспособима за навлизане в други професии.
Това обуславя по-забавената реакция на селскостопанските производители на пазарните сигнали и преди всичко н спадането на пазарните цени. Сравнително малък спад в цената на селскостопанския продукт не е достатъчен, за да предизвика промени в селскостопанското предлагане. Селскостопанските производители продължават да произвеждат и при снижаване на цената, поне докато тя им покрива променливите разходи и част от постоянните, а това естествено подсилва тенденцията за изоставане на селскостопанските доходи и падането им под средните за икономиката.
д) различия между производствените единици. В условията на частната собственост производствените единици в селското стопанство значително се различават по своя размер и финансови условия. Тези различия намират израз и в различните доходи, парични постъпления и способности на производствените единици да издържат на финансов стрес. Като правило по-едните стопанства печелят от мащаба на производството и имат по-ниска себестойност, по-добро финансово състояние, а оттук и по-добра възможност за оцеляване по време на кризисни периоди. От друга страна, значителна част от стопанствата по време на снижаване на цените могат да имат големи финансови дългове и техните парични постъпления да не са достатъчни да покрият дори текущите им разходи. Без намесата на правителството в такива периоди това може да доведе до разоряване и пропадане на значителна част от стопанствата. Освен това доходите на стопанствата варират и по райони, и по произвеждани продукти. Доходите на производителите от едни стоки могат да бъдат високи през дадена година, докато производителите на други стоки имат ниски доходи в същата година. От друга страна, в различните райони на страната са различни условията за производство, поради което през аграрната политика се издигат за решаване регионални проблеми.
е) изискванията на консуматорите. Консуматорите също могат да бъдат причина за намеса на държавата и да оказват въздействие върху продоволствената политика. Съвременните потребителски интереси са насочени главно в три основни насоки:
- осигуряване изхранването на населението;
- предлагане на приемливи цени за потребителите;
- безопасност на хранителните стоки.
Тези интереси налагат правителствата да разработват и финансират програми за стимулиране на производителите, за да се осигурят необходимите по количество и качество хранителни продукти на обществото; програми за упражняване на контрол върху вноса и износа на хранителни продукти с цел да се поддържа приемливо равнище на цените на вътрешния пазар.
Повишаването на цените на хранителните стоки увеличава дела на разходите за храна и упражнява натиск върху бюджета на консуматорите. Затова те настояват за намеса на правителствата и за регулиране динамиката на цените на хранителните стоки.
Изискванията на потребителите за безопасност на хранителните продукти също налагат държавна намеса и хигиенен контрол за предотвратяване на хранителни отравяния и причиняване на болести. В последно време тези изисквания се свързват и с осигуряването на контрол върху съдържанието на различни химически агенти, вредни за здравето на хората.
ж) ресурсен проблем. Допреди две десетилетия, предлагането на природните ресурси (земя, енергия, вода), не се разглеждаше като лимитиращ фактор за селскостопанския производствен потенциал и поради това се използваха неефективно. Промяната във възгледа за природните ресурси като ограничени и необходимостта от опазване на производствения потенциал на селското стопанство и за бъдещите поколения доведоха до необходимостта от правителствена намеса и разширяване обхвата на целите на аграрната политика с разработване на програми за опазване на природните ресурси и тяхното икономично използване.
Дотук всички доводи и аргументи са за необходимостта от правителствена защита на селското стопанство. Това становище обаче не е лишено и от някои недостатъци. В зависимост от степента на правителствената намеса в пазарните отношения тя може да доведе до редица икономически изкривявания, както в националната икономика, така и в международен аспект, като изкривяванията най-често са в областта на цените и оттук в разположението на ресурсите. За това в противовес на протекционизма в селското стопанство се издига становището за чисто свободния пазарен механизъм.
Привържениците на това становище считат, че именно при условията на съвършената конкуренция от икономическа гледна точка се установява правилното равнище на цените, което в национален аспект води до по-ниски национални производствени разходи, до по-правилно разпределение на ресурсите в съответствие с потребностите. В международен аспект свободния пазарен механизъм съдейства за отчитане на сравнителните предимства на отделните страни, което води до тяхната специализация и оттук до повишаване ефективността от използването на ресурсите в глобален мащаб. Независимо от правдоподобността на това становище поради по-голямата тежест на доводите в полза на протекционистката теория във всички развити страни повече от половин век се осъществяват протекционистки аграрни политики.

2. Същност и цели на аграрната политика

Аграрната политика може да бъде определена като система от мерки на правителството, предназначени за решаване на проблемите, възникнали в селскостопанското производство или на пазарите на селскостопанските продукти.
Целите на аграрната политика произтичат от проблемите, които се проявяват в дадения момент, но техния избор и степенуване по важност зависят от националните интереси и приоритети. И тъй като с времето същността и характерът на земеделските проблеми се изменят, то и аграрната политика се обновява, развива 2и разширява, видоизменят се както съставът на целите, така и мерките, с които те се постигат.
В набора от примерни цели, които си поставя аграрната политика, могат да се включат следните:
- високи цени на земеделските продукти;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аграрна политика за директно поддържане доходите на селскостопанските производители 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.