Аграрна икономика


Категория на документа: Икономика


ВЪПРОСИ ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ
Специалност „ Аграрна икономика”
Бакалавърско обучение

1. Поземлени ресурси – същност и особености; почвено плодородие; поземлен кадастър – същност и елементи; методи за пазарна оценка на земята; аренда и арендни отношения.
Земята е фундамент за всички човешки дейности, но в селското стопанство тя играе особена роля и има някои незаменими функции. Успоредно с това земеделската земя има редица особености от гледна точка използването й като ресурс за производство. По-важните особености са :
1) В селското стопанство земята е не само фундамент за разполагане на производството, тя пряко участва и като средство на труда и като предмет ( от гледна точка теорията за стойността). Като средство на труда без нейното наличие не са възможни нейните производствени качества. От друга страна, като предмет на труда, човек се съобразява с нейните качества, когато иска да й въздейства с работна сила.
2) Земеделската земя е естествена даденост следователно нейната оценка не може да се формира на база на ресурсите изразходвани за нейното създаване, следователно нейната оценка се формира на база други критерии, които я характеризират именно като ресурс (плодородие, разположение, качества и др).
3) Различните парцели земеделска земя не са еднакво пригодни за земеделие, именно поради това дори да притежават един и същ размер земя производителите изразходват различни капацитети за едно и също производство и получават различни икономически резултати.
4) Земеделската земя се използва като ресурс за селскостопанско производство във взаимодействие с други природни и икономически фактори. Именно поради това земеделската земя не във всички случаи е подходяща за производство на определен вид продукция. Именно поради това трябва да се прави различие между понятията земя и земеделска земя от икономическа гледна точка. По смисъла на закона за собствеността и ползването на земеделска земя, тя е тази, която има следната характеристика: не се намира в границите на населените места и селищните образувания. Не е включена в горския фонд. Не е застроена със сгради с различно предназначение, нито представлява дворове към тези сгради. Не е заета от открити мини, кариери, от енергийни, напоителни, транспортни и други съоръжения за общо ползване, нито представлява охраняема и контролирана част от земя около такива съоръжения. В икономическата литература се използва и понятието използваема земеделска площ (ИЗП). Най-често това понятие се прилага при преброяване на стопанства особено от гледна точка кандидатстването на земеделски производители за помощи и субсидии. Използваема земеделска площ е площта, използвана от предприятия и стопанства за селскостопанско производство независимо от нейната собственост (собствена, наета или арендувана). В понятието използваема земеделска площ от гледна точка на критериите за обособяване на земеделско стопанство като самостоятелна икономическа единица се включва обработваемата земя, трайните насаждения, градини и пасища, които се ползват самостоятелно от земеделският производител или земеделското стопанство.
5) Земеделската земя изкуствено не се създава, т.е. не се възпроизвежда и при неправилно използване нейните качества практически са невъзстановими. При правилно използване, обаче, тя се проявява като вечен ресурс за производство.
6) Земята е ограничена като ресурс – абсолютно и относително. Абсолютно тя е ограничена поради това, че на планетата Земя самата земя е 11% от повърхността, от тях обаче, много малка част се ползва за селскостопанско производство, тъй като има планини, гори и други неподходящи форми за земеделие. Земята е и неравномерно разпределена по региони, поради което обработваемата земя на едно лице в различните страни не е еднаква. В България обработваемата земя на едно лице е 4,6 дка, докато в света диапазонът е между 0,4 дка в Япония до 17,3 дка в САЩ.
7) Като ресурс земеделската земя е неподвижна, което налага останалите средства за производство и работната сила да са подвижни. Така част от тяхната енергия не се насочва пряко към земята, т.е. за обработка, а се използва за движение.
8) Характерно за България е, че има над 276 почвени различия. Това от своя страна означава, че производителите задължително трябва да познават качеството на земята, за да могат да определят кое производство е икономически най-целесъобразно.
9) Земеделската земя в нашата страна не е малка по размери, но тя нерационално се използва. Общият поземлен фонд на България е 11 млн. хектара. От тях за земеделско производство се ползват само 51%, горите са около 36%, за промишлен транспорт и строителство се ползват от 4% до 7%. Неизползвани са 9-14% . Значителна част от неизползваемите площи са по вина на техните собственици или поради недостатъчно капитали насочени към земеделието.
10) При използване земеделската земя не се амортизира, т.е нейната стойност не се включва при формиране себестойността на произведената продукция. Това, обаче, не означава , че при наемане и арендуване заплатените суми няма да влияят върху себестойността на земеделската продукция. В нашата страна във всяко земеделско предприятие се разработва баланс на поземлените ресурси. Той отразява начина на трайно ползване на земята. Баланса включва следните групи:
а) обработваема земя
-ниви
-ливади
-овощни насаждения
-лозови масиви
-разсадници
-други трайни насаждения
б)необработваема земя
-пасища и мери
-полски пътища
Когато към обработваемата и необработваемата земя се прибави площта на селските дворове, дворовете около животинските комплекси и ферми, площта заета с торища, използваната от селски летища и други се получава стопанска поземлена площ (ресурси). Възможно е в процеса на ползване тази структура да се променя, но това не означава, че се е променил размерът. От друга страна структурата на земеделската земя може да се характеризира на база други критерии. Например собственост на земята, възможности за напояване и други.
Плодородието на земеделската земя е сложна и динамична способност на почвата да създава условия за развитие на растенията през целия вегетационен период с хранителни вещества и вода. Качеството плодородие на почвата се проявява при достатъчни въздух, топлина и слънчева енергия. Плодородието на почвата е качество, което тя притежава като природна даденост. Това е така наречено естествено плодородие. При правилна намеса на човек плодородието се увеличава. Това е изкуствено плодородие. На практика естествено и изкуствено плодородие се проявяват като едно цяло, т.е. като икономическо плодородие. Икономическото плодородие зависи от редица фактори:
1) Обективни фактори
a) Качества на земеделската земя, т.е. нейната структура, нейните агротехнически свойства. Тези агротехнически свойства зависят от механичният състав вида и типа на почвата, от размера на полетата от релефа (наклона на площите) , от местните условия (каменистост, конфигурация, препятствия, заблатеност и други). Понятието конфигурация освен агротехнически свойства на почвата върху почвеното плодородие оказват и други обективни фактори каквито са : разположението от гледна точка на природна среда, количеството на безоблачните дни, силата на слънчевата енергия, въздушната влажност, посока и сила на вятъра и т.н.
b) Освен посочените обективни фактори, върху почвеното плодородие влияят и някои субективни фактори. За почвеното плодородие най-важните субективни фактори са следните :
-наторяване – за тази цел могат да се използват както естествени, така и изкуствени торове. Използването на естествени торове не само влияе върху почвеното плодородие, но и влияе върху подобряването структурата на почвата. Почвеното плодородие може да бъде регулирано, чрез наторяване, при което се получават така наречените програмирани добиви. При екологичното и биологичното земеделие, обаче, ползването на изкуствените торове не се разрешава, а на естествените торове строго се контролира. Важен фактор върху почвеното плодородие има механичната обработка на почвата. Влиянието е както положително, така и отрицателно. Механичната обработка позволява по-добра структура на почвата, само когато използваната техника е съобразена с обективните качества и свойства на почвата. При използване на неподходяща техника може да се получи уплътняване на почвата, или голямо и ненужно раздробяване, което улеснява водната и ветровата ерозия.
Друг фактор, влияещ върху почвеното плодородие е унищожаването на плевели и вредители. За тази цел могат да се ползват, както химически препарати, така и начини типични за биологичното производство. Почвеното плодородие се подобрява и чрез напояване на почвата. Особено значение има не гравитачното напояване, а ползването на съвременните методи, например капково напояване.
Почвеното плодородие зависи и от редица други субективни фактори: правилно сеитбообръщение, борба с ерозията, правилно рекултивиране на площите и др.
Поземлен кадастър
Особеното значение на земеделската земя като ресурс за селскостопанско производство налага да се създаде национална информационна система, която да бъде източник за поземления фонд на страната по категории, по собственици, по обособени парцели за ползване, по селищни системи и други признаци. Тази информация се осигурява от поземленият кадастър. Той има следните структурни елементи :
• количествен отчет
Земеделската земя се характеризира от гледна точка разположението й по населени места, което позволява създаване на точен кадастърен план. На тази база всеки парцел земя получава характеристика за идентификация (идентификационен номер). По този начин се контролира в национален мащаб собствеността и ползването на земеделските земи.
• Качествена характеристика
Целта е да се характеризират комплексите от физикогеографски и природни фактори, които определят обективните условия за ползване на земята. По този начин е възможно за всеки поземлен участък да се характеризира надморска височина, наклон, механичен състав, тип на почвата и други.
• За да може да се даде количествен и качествен отчет (характеристика) всеки парцел земеделска земя трябва да бъде регистриран. В рамките на административната единица се посочва кой е собственика на съответния парцел и кой го стопанисва. Регистрацията, количествената и качествената характеристика на земята, обаче, не е достатъчна.
• Ето защо кадастъра съдържа и четвърти структурен елемент – бонитировъчна оценка. Тя има за задача да степенува различните участъци земя от гледна точка тяхната пригодност за отглеждане на различни култури. Най-често това са типичните култури за дадения регион. За да се получи бонитировъчна оценка се вземат под внимание редица показатели като : механичен състав на орницата, мощност на хумусния хоризонт, почвена реакция, дълбочина на почвата, ниво на подпочвени води и други. На тази база всички парцели земеделска земя получават бонитировъчна оценка от 0 до 100. Тази оценка се коригира с коефициент отразяващ влиянието на климата, който е от 0 до 1. Получилата се така оценка се нарича полско бонитетно число. На тази база земите в България са категоризирани в 10 категории и 5гр.
І група – много добри земи ( 1 и 2 категория с бал 81-100)
ІІ група – добри земи (3и 4 категория с бал 61-80)
ІІІ група – средни земи (5 и 6 категория с бал 41-60)
ІV група – лоши земи (7 и8 категория с бал 21-40)
V група – непригодни земи ( 9 и 10 категория с бал от 0 до 20)
На база тази категоризация за нашата страна са разработени коефициенти, които позволяват приравняване земя от една категория до приравняване на земя в друга категория. Именно това би могло да се ползва при възстановяване собствеността върху земеделски земи с цел нейното комасиране. Например 1 дка от трета категория се приравнява на 0.8 дка първа, 0.9 дка втора, 1 дка четвърта, 1.4 дка пета, 1,7 дка шеста, 2.1 дка седма, 3 дка осма, 5 дка девета и 15 дка десета категория.
5) икономическа оценка на земята
Икономическата оценка се определя количествен или стойностен измерител. Чрез количествения измерител най-често се посочва среден добив, който може да се получи от 1 дка земеделска земя в даден парцел. Много по-голямо приложение имат стойностните показатели. Такива са печалбите от единица площ, пазарна стойност на продукция от единица площ, пазарна стойност на продукция получена за 100 лв. производствени разходи и други. Икономическата оценка се прилага при определяне на базисните и пазарни цени на земята, при определяне на арендните плащания, при определяне размера на субсидиите и помощите, при разработване на системи за инфраструктура и т.н.
Както всички други ресурси, така и земеделската земя при пазарна икономика може да бъде обект на покупко-продажба. Тази покупко-продажба характеризира пазара на земеделска земя. Дори и при пазарна икономика пазара на земеделска земя може да бъде контролиран от държавата. Пазара на земеделска земя има 2 характеристики : количеството на търгуваната земя и цената. Цената зависи от редица фактори. Например функционалните връзки между даден парцел, земя и консумативни центрове в близост до населени места, до пътища, магистрали, в близост до крайбрежна ивица, използвана за изграждане на туристически обекти и т.н. Цената на земеделската земя се определя чрез различни подходи – нормативен, пазарен или смесен, чрез подход на приходите и др. При нормативният подход се определя най-честото. На базисна цена на земеделската земя. Дори е възможно базисната цена да бъде определена с наредби, но тя е само ориентир при пазарните сделки. По-често се използва пазарният подход, при който се взема под внимание местоположението на земята – в близост до действащ замърсител, в близост до нежелани съседи, възможност за ограничаване на ползването, разположение в район с проявление на природен риск, форма на парцелите, възможност за поливане и т.н. Най- често пазарният подход се прилага от лицензираните оценители на земеделски земи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аграрна икономика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.