Адам Смит (1723 – 1790)


Категория на документа: Икономика


VІІІ. Адам Смит (1723 - 1790)

2.Разделението на труда. Според Смит трудът е източникът на икономическия растеж. За да покаже значението на разделението на труда, той дава пример с една манифактура за производство на карфици. Ако всеки работник сам прави карфици ще произведе за един работен ден около двадесет, но в резултат на разделението на труда се произвеждат по 4800 карфици на работник.

Три са основните причини разделението на труда да води до нарастване на производителността му:
1) повишава се умението, ловкостта и изкуството на отделния работник;
2) икономисва се време за преход от една работа (операция) към друга;
3) създават се условия и се изнамират машини, които позволяват на един работник да изпълнява работата на повече работници.

3.Теория за стойността. Смит прави разграничение между потребителна и разменна стойност на стоките. Под първата разбира полезността на даден предмет, а под втората възможността, този предмет, да се размени за други. Смит категорично подчертава, че в изследването си има за предмет изясняването на принципите, които регулират единствено разменната стойност.

За да се открият тези принципи според него трябва да се отговори на три въпроса:
1) Кое е истинското мерило на разменната стойност или в какво се състои действителната цена на всички стоки.
2) Кои са различните части, от които е съставена или образувана тази действителна цена.
3) Кои са причините, които пречат "пазарната цена", т.е. фактическа цена на стоките да съвпада точно с тяхната "естествена цена".

При отговора на първия въпрос Смит дава две определения за стойността. Според първото разменната стойност на стоките се определя от изразходвания за тяхното производство труд. Размяната на стоките на пазара се извършва в съответствие с вложеното в тях количество труд.

Смит има разбирането, че величината на стойността се определя не от фактическите разходи на труд на отделния стокопроизводител, а от тези разходи, които са направени в обичайни, средни производствени условия при дадено състояние на обществото.
Според него квалифицираният и сложният труд за единица време създават повече стойност, отколкото неквалифицираният и прост труд.

По-нататък при отговора на първия въпрос Смит дава второ определение за стойността, според което стойността на всяка стоката, за този, който я притежава, е равна на количеството труд, което може да купи за нея или да получи в свое разпореждане. Стойността тук се определя с купуваемия труд. Смит допуска грешка,защото прехвърля изводите си от анализа на простото стоково производство върху капиталистическото производство (Смит дава примера с обущар и тъкач в простото стоково производство).

При отговора на втория въпрос Смит дава трето определение за стойността, според което тя се определя като функция от трите дохода - работна заплата, печалба и рента. Това е така наречената догма на Смит, която гласи: "Работната заплата, печалбата и рентата са трите първоначални източника на всеки доход, както и на всяка разменна стойност".

Смит стига до извода, че трудът е регулатор на стойността само в първобитното състояние на обществото, т.е. при простото стоково производство, където се произвежда за пазара, но не се използват наемни работници, а при капитализма стойността се определя от трите дохода - работна заплата, печалба и рента.

При отговора на третия въпрос - кои са причините пазарната цена да се отклонява от стойността - Смит стига до извода, че това отклонение е случайно и временно, т.е. причините са случайни. Според него механизмът на търсенето и предлагането установява пазарното равновесие и свежда пазарната цена до стойността.

4.Класи и доходи. При разглеждането на проблема за доходите Смит изхожда от положението, че в обществото има три основни класи:
1) Класата на земевладелците, които притежават главното средство за производство - земята, и получават доход под формата на рента.
2) Класата на капиталистите, която владее другите средства за производство и получава доход под формата на печалба.

Смит не прави разлика между капиталисти заети в промишлеността и селското стопанство. Но от капиталистите отделя тези, които отдават в заем паричен капитал на промишлените капиталисти. Доходът от заемен капитал - лихвата - в нормални условия е част от печалбата на промишлените капиталисти.

3) Класата на наемните работници, които не притежават средства за производство, а само двете си ръце, способността да се трудят. Те получават като доход работна заплата.
Според Смит освен тези три основни класи, чиито доходи са първични има и други групи и слоеве, заемащи промеждутъчно положение и чиито доходи са вторични, т.е. техният източник е или печалба или рента или работна заплата.

4.1. Работна заплата. А. Смит има две виждания за работната заплата:
Първо, Смит определя РЗ като единствен трудов доход. "Продуктът на труда е естествено възнаграждение за труда или РЗ". В първобитното общество "целият продукт принадлежал на работника", но с появата на частната собственост работникът е принуден да отстъпи част от продукта на собственика на земята и на собственика на другите средства за производство.

Предпоставка за работна заплата има тогава, "когато работникът и собственикът на капитала, който му дава работа, са две различни лица". Според Смит, при тези условия, РЗ е част от стойността на продукта на труда.
Второ, Смит разглежда РЗ като заплащане на труда, като цена на труда, продаден на капиталиста. Трудът се разглежда като обикновена стока, която има своя естествена и пазарна цена. При този вариант няма подялба на продукта на труда.

*** РЗ според Смит се определя от стойността на необходимите жизнените средства за съществуване на работника и неговото семейство. Долната граница на тези средства е физическият минимум. Ако РЗ падне под този минимум работниците няма да могат да се възпроизведат. Това е възможно в страни, където икономиката е в регрес. А в страни, където се наблюдава умерен или още повече ускорен стопански напредък, РЗ освен минимума включва и една друга съставка от средства за живот, чийто размер се определя от установилите се норми на потребление и традиции, и от равнището на културата.

Смит поставя РЗ в тясна зависимост от законите на пазара. Според него пазарният механизъм поддържа естествената (средна, нормална) РЗ на определено равнище, като ограничава отклоненията на фактическата (пазарната) РЗ от това равнище.

А.Смит се застъпва за висока РЗ. Логиката му е следната: относително високата РЗ ще стимулира растежа на производителността на труда. Това на свой ред усилва натрупването на капитала и съответно повишава търсенето на труд. Смит осъжда ширещото се мнение, че високата работна заплата прави работника мързелив. Препоръчва да се дава високa РЗ и съветва предприемачите да не страхуват от нарастването на РЗ, защото пазарът ще ограничи нейния растеж.

4.2.Печалба. Смит и по този въпрос има две виждания.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Адам Смит (1723 – 1790) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.